Мобилно меню

4.8095238095238 1 1 1 1 1 Rating 4.81 (21 Votes)

 MG 7155На 21 януари 2015 г. празнуваме 1725 години от мъченическата кончина на св. Неофит. Възпоменаваме това събитие в БПЦ велелепно, защото на същата дата 40 години подред празнувахме имения ден на блажено починалия Български патриарх Максим (миро да капе на гроба му!), а понастоящем отбелязваме втория имен ден на сегания ни първосветител Негово Светейшество Българският патриарх Неофит, който носи това име вече 40 години от деня на пострижението си на 3 август 1975 г. в Троянския манастир.

Миналата година църковното настоятелство на митрополитската катедрала „Св. Неделя” в София и неговият председател старофорен иконом Мина Минчев издадоха стенен календар с иконата на св. мъченик Неофит с лъва. Календар, който цяла година привличаше погледа и вниманието ми, които ме навеждаха на благочестиви духовни размишления, някои от които много искам да споделя с просветените читатели и почитатели на Двери.бг.

Всезнайно е, че в животинския свят лъвът се смята за цар на животните. Ние, българите, възхваляме йеродякон Игнатий със светско име Васил Левски заради лъвския му скок в легията на Раковски. Имаме на националния ни герб не един, а дори 2 лъва. Любителите на английския футбол преди всеки мач по телевизията се стряскат от крещящия лъв на Баркли. Възхищаваме се на св. Герасим Йордански, че имал приятел лъв, който му бил благодарен, че старецът му извадил трън от заболелия крак. Чудим се как по молба на старец Зосима лъв изкопал с нокти гроба на св. Мария Египетска една година след смъртта й. Недоумяваме дори как вълчица с муцунката си показала на св. Антоний Велики, къде живее приятелят му, преподобният Павел Тивейски, и как по нареждането на св. Антоний два лъва изкопали гроба на преподобния Павел.

Ами нашият случай със св. Неофит? Той е не по-малко удивителен! Светецът дълго и мирно живял в пещерата заедно със свой приятел-лъв. А когато после лъвът бил хванат от императорските войници за нуждите на колизеума, за да разкъсва живи християните, този лъв не само не разкъсал чудния 15-годишен момък, но – както четем в житието му – пред многохилядната тълпа, жадна за „хляб и зрелища”, се приближил, започнал да се умилква около мъченика, като облизвал раните му, а от очите му потекли големи сълзи. Как да си обясним тази гледка и тази любвеобилност на звяра? Явно лъвът познал св. Неофит, спомнил си съвместния им живот в пещерата, помирисал раните му, чул същата Иисусова молитва, която слушал многократно преди и която от звяр го направила приятел в Господа. Точно Иисусовата молитва в съкратения вид „Сине Божий, помилвай ме!” накарала свирепия звяр да не разкъса момъка на арената, но да облизва раните му и да плаче.

Възпоменавайки светия мъченик всяка година и наблюдавайки иконата с лъва, можем да си зададем въпроса:

- Лъвът плаче ли още и, ако плаче, защо?

Отговорът е:

- Знаем, че Господ Иисус Христос по време на тържественото Си влизане в Йерусалим се е просълзил. Св. ап. Петър след кукуригането на петела потънал оная нощ в сълзи до края на живота си. За преподобния Йоан Рилски пеем, че е пребивавал в сълзи. Мнозина по света и днес по време на молитвите си проливат покайни сълзи.

Защо лъвът продължава да плаче и рони големи сълзи? Защото и днес убиваме нашите деца – телесно, чрез аборт и разни лекарства, и духовно – чрез нашето нехайство, упорство, безразличие и безотговорност не само у дома, но също в училището и в живота. Искате доказателство? Всички виждаме връстници на св. Неофит, тъй наречените тийнейджъри, от 13-19 годишна възраст, какво правят и какво възпитание получават.

И още: и днес има Неофитовци по света, които умират за правата си вяра. И днес дори у нас, в България, губим Неофитовци от плътта на нацията; живеем в държава, в която можем само да се родим, а като мене и като всеки четвърти българин да живеем другаде, в чужбина; гледаме и четем, как педофилите свободно излизат на парад и си разменят картички по интернет, но рядко попадат в затвора заради своята извратеност; виждаме, че дете се ражда на бял свят само ако има апартамент, топла вода, две баби и спестовна книжка; добре знаем, че абортът е като рестартиране на компютър; че в болница за 10 000 лв можеш да си направиш подмладяване на външните полови органи; че – не на последно място – се срамуваме да вярваме в Бога и се сещаме за Него, само когато умираме.

А св. Неофит на какво ни учи? Не само тийнейджърите, но и нас, възрастните? За какво го е пренесъл Ангелът Господен на езическото тържество? Да изобличи публично езическото лъжеучение. Как? С примера на невинността и на светостта си. Кротко и с обич той изповядал пред всички истинността на вярата си в Господ Иисус Христос и Го възхвалил като истински Бог.

На всяка света литургия с вяра и внимание изповядваме, че „Светинята е за светите”. Светостта пък идва при тези, които се подвизават с добрия подвиг на вярата. Няма духовно издигане, ако не се стараем да угодим на Бога със светост в живота си; и ако намерим добро в делата си, трябва да го посветим на Бога. Ако забележим, че духовно не сме старателни и действаме с погрешно намерение, трябва да се върнем при Бога с покаяние.

Когато четем житието на св. Неофит, ние виждаме, че няма духовно възвисяване, ако не търсим светостта в живота. Мое убеждение е, че св. Неофит ни дава идеята от младини още да следваме Христос. Духовните брожения винаги са предхождали политическите събития – както преподобният Паисий Хилендарски предшества нашето Възраждане и дядо Екзархът – Априлското въстание и Освобождението ни от османско робство, напук на Каравеловото: „Свободата не ще екзарх, иска Караджата”. Без Екзарха обаче нямаше да имаме нито Караджата, нито Свободата! Четете съвестно историята ни и ще се убедите в това.

Големият български художник Кирил Петров казва: „Да повдигнем духа, за да направим място на истината.”

Прочее, на 21 януари 2015 г. нека всеки от нас се помоли от все сърце с молитвата на св. мъченик Неофит: „Сине Божий, помилвай ме!”. Всички да речем още: „Свети мъчениче Неофите, бъди с нас и ни помагай!”.

И накрая, с честитката и молитвените ни благопожелания по повод именния ден на обичния ни първойерарх с една уста и едно сърце да кажем: „Ваше Светейшество, дядо Неофите, води ни смело към отворените двери на Православието, за да не станем „слуги и роби на други народи”, а уверени във вярата си да застанем от дясната страна на Господа Иисуса Христса, когато дойде часът. Амин”.

Снимка: Стефка Борисова


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/9dh8k 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Човек може да изглежда мълчалив, но ако сърцето му осъжда другите, то той бърбори неспирно; друг обаче може да говори от сутрин до вечер и все пак да бъде истински мълчалив, т. е. да не казва нищо безполезно.
Авва Пимен

   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.