Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

397Често православните християни биваме упреквани, че „вярваме сляпо” на всичко, което казва Евангелието. Но ето че днес, първата неделя след Пасха, ние си припомняме за апостола, когото наричат именно родоначалник на съмнението, на колебанието във вярата. Има даже такъв популярен израз – „Тома неверни”. Но нека погледнем, действително ли апостол Тома е бил баща на „критическия реализъм” и наистина ли неговата вяра е била по-слаба, отколкото на останалите апостоли.

През изминалите дни на Светлата седмица често пъти слушахме разказа на четиримата евангелисти за събитията на Христовото възкресение. Ето какво напрамер ни казва апостол Марк. Възкръсналият Христос вече се бил явил на Мария Магдалина и жените мироносици:

Възкръснал рано в първия ден на седмицата, Иисус се яви първом на Мария Магдалина, от която бе изгонил седем бяса. Тя отиде, та обади на ония, които са били с Него и които плачеха и ридаеха; но те, като чуха, че Той е жив, и че тя Го видяла, не повярваха. След това се яви в друг образ на двама от тях по пътя, когато отиваха в село. И като се върнаха, обадиха на останалите; но и тям не повярваха. Най-сетне се яви на самите единайсет, когато вечеряха, и ги смъмри за неверието и жестокосърдието им, че не повярваха на ония, които Го бяха видели възкръснал (Марк 16:91-14).

Апостолите не можели да повярват на това невероятно събитие – възкръсване от мъртвите, при все, че Христос многократно им предсказвал това. И сега Той „ги упреква за неверието и жестокосърдечието им”.

А ето какво пише апостол Лука:

Когато те приказваха за това, Сам Иисус застана сред тях и им каза: мир вам! Те, смутени и изплашени, помислиха, че виждат дух; но Той им рече: защо се смущавате, и защо такива мисли влизат в сърцата ви? Вижте ръцете Ми и нозете Ми: Аз съм Същият; попипайте Ме и вижте; понеже духът няма плът и кости, както виждате Мене, че имам. И като рече това, показа им ръцете и нозете. А понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той им рече: имате ли тук нещо за ядене? Те му дадоха късче печена риба и вощен мед. И като взе, яде пред тях (Лука 24:36-43).

Даже виждайки Спасителя и докосвайки Неговите ръце и крака, апостолите не можели да повярват докрай. Наложило се Христос да яде риба и мед пред техните очи, за да се убедят: да, това невероятно събитие наистина се е случило!

А какво направил апостол Тома, който казал, че „ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите и не сложа пръста си в раната от гвоздеите, и не сложа ръката си в ребрата Му, няма да повярвам”? Той, виждайки възкръсналия Христос, както разказва апостол Йоан, не изпитал нищо, не се усъмнил, а веднага казал: „Господ мой и Бог мой!” (Иоан 20:28). И веднага повярвал.

И това не е чудно, защото апостол Тома и по-рано показвал пълната си преданост на Господа. Например, когато Христос разговарял с Него за Своето намерение да отиде на опасна проповед, Тома казал на другите апостоли: „Да отидем и ние да умрем с Него”.

По-късно той доказва своята любов към Бога с много трудове и мъченическа смърт. Както казва св. Йоан Златоуст, апостол Тома проповядвал преди всичко на „народи свирепи, диви и кръвожадни”. Това са били главно различни азиатски народи, например, перси, т. е. поел най-трудната и опасна мисия. И по-конкретно, апостол Тома се смята за основател на Църквата в Индия. Тук заради обръщането към Христос на жената и сина на индийския цар той бил пронизан с копия. Когато през 1500 г. португалците за първи път пристигнали на бреговете на Индия, те открили в Малипур селище на християни, които казвали, че приели вярата си от апостол Тома. Още в края на 18 век този град се наричал град на апостол Тома.

Виждаме колко силна е била вярата на апостол Тома, даже по-силна, отколкото на много от другите апостоли. Но самото събитие на Христовото Възкресение е дотолкова невероятно, радостно, така преобразява целия свят, че даже било страшно да се повярва в него, да повярваш, че това е истина, че такова щастие е възможно на този свят.

Помним, че когато апостол Павел проповядвал в Атина, философите и всички жители го слушали с интерес, но когато стигнал до възкресението на мъртвите, те казали: „За това ще те чуем друг път”. Априори за тях това било невъзможна мечта. Но тези, които почувствали Бога, които Го видели не с очите си, а със своето сърце – те Му повярвали.

В нашето лукаво време примерът на апостол Тома има немалко значение за нас – защото не си струва да бъдем лековерни и податливи на всякакви чудеса. Та нали самото Евангелие казва, че „ще се явят лъжехристи и лъжепророци и ще направят знамения и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните” (Марк 13:22).

Не бива да мислим, че вярата е сляпо поклонение, че трябва просто да изключваме разума си, да не разсъждаваме, да не се съмняваме. Напротив, първата заповед е „Възлюби Господа, твоя Бог... с целия си разум” (Мат. 22:37). Не да изключваме разума и да се страхуваме от въпросите, а честно да търсим истината. Както е казвал Достоевски, „моята осанна премина през горнилото на съмненията”.

Не се страхуваме да поставяме въпроси, не се страхуваме да гледаме критично да себе си и окръжаващата ни действителност, не се страхуваме да живеем. Не се страхуваме, защото знаем, и то не от книгите, не от разказите на другите, а от опита на своето сърце, тази велика и всепобедна истина: Христос воскресе!

Превод: Златина Иванова


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/94dpp 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Смирението е единственото нещо, от което имаме нужда; когато има други добродетели, човек все пак може да падне, ако няма смирение; със смирението обаче човек не може да падне.

Герман Атонски Стари
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.