Мобилно меню

4.6666666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.67 (24 Votes)

neo„Сине Божий, помилвай ме!”

Тези думи са част от Иисусовата молитва, с които днес честваният св. мъченик Неофит се молил по време на мъченията си. На неговото житие искам да спра просветеното ви внимание с молитвено благопожелание за прослава на светеца и наша изрядна полза.

Старецът Порфирий Кавсокаливит, канонизиран от Цариградската патриаршия през ноември миналата година, ни уверява в книгата си „Ранени от любов”, че православната вяра най-успешно се предава по кръвна линия.

Така от благочестивите Теодор и Флоренция се родила благословената от Бога рожба св. мъченик Неофит. Дете слънчево и умно. Дете с изключителни способности да наследи правата вяра от родителите си, да обича Църквата, да почита честния и животворящ Кръст, непрестанно да се моли, да чете и знае Св. Писание. Дете, усвоило още у дома си плодовете на Светия Дух: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание.

Изпълнен с тези дарове, св. Неофит се отличавал още със скромност и най-вече с дарбата да върши чудеса.

Когато започнали гоненията срещу християните, св. Неофит се появил на площада с лице, сияещо от небесна светлина по подобие на Мойсей при слизането му от Синай. Ангел Господен го съпроводил до съдилището, където светият мъченик дръзко изобличил езическата вяра. За публичната му възхвала на истинския Бог св. Неофит бил подложен на свирепи изтезания: бой с волски жили на голо.

Вдъхновен, младият изповедник произнесъл пламенни слова за покаяние и вразумление на езичниците. Последвали нови мъчения: тялото на мъченика било стъргано с железни нокти, а раните поливани с оцет и ръсени със сол. От устата на св. Неофит се чувала само Иисусовата молитва в съкратен вид: „Сине Божий, помилвай ме!”.

Страданията продължили: три дни държали св. Неофит в огнена пещ със затворени врати. С подкрепата на Господ обаче той излязъл от пещта невредим. След това мъчителите пуснали срещу него мечки стръвници, които послушно превили крака пред мъченика. Довели накрая страшен лъв, който се оказал същият, с който св. Неофит живял в пещерата на Олимп и който не го разкъсал, а със сълзи на очи облизвал нозете му.

Озлобените мъчители издали заповед: юношата Неофит да бъде убит. Пронизали го с копие на 21 януари 290 г.

Каква е поуката от днешния ден?

1. По времето на св. мъченик Неофит целта на сатаната е била да изрита Църквата Христова от света чрез избиването на християните. След издаването на Миланския едикт в 313 г. до днес – светителстването на Българския патриарх Неофит – за цели 17 века стратегията на сатаната се промени. Както всички виждате и знаете, сатаната прави всичко възможно да вкара света в Църквата Христова, та светското да я превземе отвътре и да я разруши. Господ Иисус Христос обаче ни увери: „И портите адови няма да й надделеят!” (Мат. 16:18). Да благодарим на Господа!

2. Родителите на св. Неофит Теодор и Флоренция разбирали добре какво трябва да бъде възпитанието на тяхното дете. Те знаели, че възпитанието е изкуство без универсални рецепти. Доказали обаче, че духовното възпитание е специален процес. Затова направили всичко необходимо св. Неофит да намери собствена пътека към вярата в Христос.

Така юношата Неофит обиква Господ Иисус, заживява аскетически живот още на 15-годишна възраст, одухотворява живеещия с него лъв, подвизава се с добрия подвиг, приема мъченичество, удостоява се с венеца на правдата, та в 21-я век да е небесен ангел на Българския патриарх Неофит и да се радва на заслужена почит от всички нас.

3. Във времето на нашата духовна и каква ли не още криза нека се поучим от апостолството на Флоренция – майката на св. мъченик Неофит. Апостолството е мъченичество. Всяка майка мъченик не ражда и не всяка майка има син светец. Това е велико достойнство. Блаженна е жената, която слуша словото Божие и работи за Господ. Ако не другаде, поне в своя дом. Защото в България днес проблемът не е в демографската криза: раждат се малко – умират повече, а които се раждат в чужбина – не се връщат. Да си турим ръка на сърце и с чувство на отговорност да си признаем, че ние днес готвим нездраво поколение. Дори в семинариите и в богословските факултети не подготвяме светци. Да не говорим за манастирите. Затуй нямаме неофити, Неофитовци, нямаме светци. Няма кой да приеме силата отгоре. Липсват характери.

Нека подчертая, че не само ние, расоносците, но и вие, жените християнки, като майката на св. Неофит – Флоренция сте призвани за велик подвиг – да издигате Христовия дух, да зацари той в семейството ни, в училището ни, в обществото ни. Виждате и знаете какво става навън, трябва повече да мислим за православна България, че ще я има, че ще пребъде, че сме били и пак ще станем велик народ. Необходим ни е ентусиазъм и прираст, най-вече във вярата и молитвата. Почувствахте силата на молитвата и духовните бдения при изборите във Варна и Неврокоп, нали? Затова Църквата ни апелира да бъдем слънца, да излъчваме светлина. Като ангели-пазители да променим обществените отношения, да съгласуваме и съгласяваме желанията си с Христовото учение.

Вие, българските майки и жени християнки, много можете да сторите за спасението на православното ни семейство. Вдъхнете искрица от вярата си на вашите дечица, та да се разгори в голям огън, който да стопли студените ни сърца и души, та в бъдеще да имаме повече свети родители, свети учители, свети деца, свети Неофитовци.

4. Чухме в тропара, как св. Неофит с подкрепата на Господ Иисус мъчителите повали, демоните съкруши, нетленен венец придоби, а с молитвите си душите ни спаси. Ето, значи, кое е поучителното за всички нас – Иисусовата молитва на светия мъченик, с която възкресил майка си, поддържал бодър духа си, завършил подвига си, придобил образ на светец и заслужил нашата любов.

Св. Симеон Нови Богослов съветва: Казвай в ума си Иисусовата молитва, „а останалото, което се случва, ще узнаеш после!”.

Затова ви я препоръчвам като най-обичаната молитва за постоянна употреба. Тя е: „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилвай мене грешния (грешната)!”. Тя е дар Божий, училище за благочестие, духовна академия, богословски факултет. Знаете сентенцията: „Богослов е, който се моли, и който се моли, е богослов”.

„Призоваването на Божието име е най-силното оръжие на вярващия в борбата му срещу лукавия!” – пише св. Йоан Синаит.

Никоя молитва не остава нечута. Най-вече Иисусовата. Сладкодумният Златоуст казва: „Ако не си получил исканото, получил си полезното.”

И колко хубаво е, че благодатта на Светия Дух ни събра днес не само велелепно да отпазнуваме деня на св. мъченик Неофит, но най-вече горещо да се помолим за Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит ведно с освещения му клир и богохранимото паство у нас и по света.

Прочее, като знаем, че „под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което да се спасим” (Деян. 4:12), нека се помолим на Господ Иисус с молитвата на св. мъченик Неофит: „Сине Божий, помилвай ме!”. Амин!


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/933p3 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Видях мрежите, които врагът разстилаше над света, и рекох с въздишка: „Какво може да премине неуловимо през тези мрежи?“. Тогава чух глас, който ми рече: „Смирението“.

Св. Антоний Велики
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.