Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (30 Votes)

ταπείνωσηЧовекът винаги е правил опити да вникне в определени неща, да разреши определени свои проблеми. Не е била проста тая задача, напротив – твърде необикновена. Човекът се опитва да разбере, да проумее какво се случва, защо се случва – кое е добро и кое е лошо, кое ни вреди, кое ни помага, злото да отстрани, доброто да възприеме. Всички тия неща, разбира се, са ставали в рамките на някаква концепция, която тоя човек създава, а у различните човеци концепциите са били различни – за самия човек, за света, който го заобикаля, за Бог, който е над него. Какъв е Той, какъв е светът, какъв е човекът? Естествено, трябва да кажем, че до грехопадението тия неща не съществуват и на човека не му се налага по подобен начин да се отнася към себе си, но след това животът става твърде сложен, а и голямата отдалеченост на човека от Бога прави тоя проблем още по-голям. В последните години и психологията като наука задълбочено се занимава с поведението на човека, с онова, което е негово съдържание, негова мисъл, негова дейност. Каквото, обаче и да постига науката, и философията, и психологията, съвременна и антична, и всякаква, нищо не може да се сравни с онова, което Бог предоставя на човека чрез Църквата. Защото има неща, които са известни и понятни само на Бога, и има неща, които биха могли да бъдат отстранени и променени само във връзка с Него.

Спомнете си Евангелието, което четохме: Христос ни казва: Покайте се, защото се приближи Царството Божие. Покаянието е тайнство. То не е само разговор и опит да се разберат и анализират определени човешки проблеми, а е нещо, което Бог извършва и осъществява с нас – Покаянието. Защото, в крайна сметка, както се казва в Евангелието, нашият живот е скрит с Христа в Бога. Разбирате ли? Отчасти Той е достъпен за самите нас и за тия, които са около нас, но в по-голямата си част, той е скрит с Христа в Бога, а кой е познал Господа и Неговия ум, та да го обясни. И тъй, на нас ни е необходимо не нещо друго, а именно тоя факт на нашето покаяние, на извършването на това тайнство върху човека, който би желал чрез него да се приближи към Бога.

Всеки от своя опит в Църквата е забелязал, че има моменти, когато нещата в нас и около нас се променят. Необходимо ни е да направим нещо, защото животът ни не се развива така, както би трябвало да бъде. Нещо се е случило, нещо ни е попречило... И когато ние схванем и разберем, дойдем в храма и се изповядаме и върху нас се извърши това тайнство – отново всичко се променя. Аз съм го изпитвал поне десетки пъти, а и не само аз. Когато се прочетат разрешителните молитви и онова, което е било предмет на нашето покаяние, се отстрани – ние ставаме хора, както се казва, с подновено битие. Защото в нас често е грехът, а както се казва – грехът, извършен – ражда смърт.

Родената в човека смърт унищожава човешкото същество и той не може да се приближи към онова Царство Божие, което идва и за което говори Христос. Когато, обаче ние участваме в живота на Бога чрез своето покаяние, чрез извършването на това тайнство – ние пак и отново, свободно навлизаме в това Царство, и то пак и отново свободно навлиза в нас.

Говорим ги за тези неща, защото всички като човеци имаме нужда от извършването на това тайнство и, според мен, колкото по-често си спомняме това и разсъждаваме върху него – толкова по-добре ще постъпваме и спрямо самите себе си. Добре е човек да чете, да разбира и да възприема онова, което е полезно за него и което другите са забелязали и наблюдавали, но най-доброто, което Бог ни дава и което ние можем да си дадем, е онова, което ни дава Църквата. Защото Тя ни завръща към онзи живот, от който някога сме били отнети, от когото сме се самоотнели. Тя ни принася отново в него, а нищо по-съществено няма от това, защото казахме - някога, когато човекът е живял в онзи, неповреден и първоначален свят, той не е имал нужда нито от покаяние, нито от подобни разсъждения, а е вървял само напред и все по-нагоре, приближавайки се и съединявайки, обединявайки се все повече с онова, което е Божествено, заради което и той – човекът, т. е. ние, сме били създадени, били сме сътворени. Бог да ни благослови!

Проповед, произнесена на 11 януари 2015 г. в храм „Св. Йоан Предтеча”, Казанлък

Видео на проповедта можете да видите тук

Можете да изпращате на редакционния адрес на Двери проповеди на енорийските ви свещеници, които са ви впечатлили и искате да споделите с другите. С удоволствие ще ги публикуваме.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/9d4k8 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Видях мрежите, които врагът разстилаше над света, и рекох с въздишка: „Какво може да премине неуловимо през тези мрежи?“. Тогава чух глас, който ми рече: „Смирението“.

Св. Антоний Велики
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.