На 22 февруари 1945 г. Цариградският Вселенски патриарх Вениамин вдига схизмата върху Българската православна църква и българските християни, клир и миряни, възстановяват евхаристийното си общение с вярващите от всички поместни православни църкви. Това става в присъствието на българска църковна делегация от трима бележити български архиереи – Неврокопски митр. Борис, Великотърновски митр. Софроний и Велички еп. Андрей (сетне Нюйоркски митрополит). С издаването на патриаршеския томос за автокефалията на Българската църква се слага край на повече от 70-годишната схизма, в която пребивава Българската екзархия от 1872 г. В Цариград митр. Борис успява да убеди представителите на Патриаршията в преговорите, че за приемането в общение на българските християни не е нужен поместен събор, какъвто се провежда при обявяването на схизмата. Така нашата Църква възстановява евхаристийното си общение с всички поместни православни църкви. Низвержението и отлъчването от Църквата на българските йерарси, основатели на Екзархията, е отменено, а българските архиереи отслужват обща св. Литургия с представителите на Цариградската патриаршия в патриаршеския параклис „Св. Андрей Първозвани“.
По този повод публикуваме текста на митрополита на САЩ, Канада и Австралия Йосиф, който ни припомня тази годишнина.
Чест прави на Цариградския патриарх Вениамин и на 12-те членове на синода му, че преди 74 години на 22 февруари са подписали томоса за възстановяването на автокефалното устройство на Българската православна църква.
Томосът започва с главната причина за издаването му: да може автокефалната Българска православна църква, всички нейни членове, да бъдат в общение с пълнотата на Православието, тъй че „с истинска любов да растем по всичко в Оногова, Който е глава – Христос, от Когото цялото тяло, стройно сглобено и свързано чрез всички дарувани свръзки, при действието на всяка част според силите ѝ, нараства, за да се съзижда в любов“ (Еф. 4:15-16).
Още св. ап. Павел в свое време духом е разбирал какво огромно значение има „благоприятното съгласие, взаимно общение и каноническият ред в тялото на св. Църква“. Затова ни е заповядал винаги да останем и пребъдем в тях, „за да бъде безпрепятствено управлението и процъфтяването на църковните дела поотделно и общо, а плодносението в Господ на благочестивото християнско изпълнение да стане – както подобава – по-голямо и възрастващо“.
В томоса се казва, че „Църквата в границите на богохранимата българската държава“ е била свързана с Цариградската църква „чрез особени духовни връзки и дълги векове е оставала под непосредствена каноническа зависимост от патриаршеския Вселенски престол“. И когато е помолила „с горещо писмо“ да бъде причислена към сонма на останалите православни автокефални църкви, „Светейшият патриарх Вениамин ведно с възлюбените му братя-съслужители митрополити посрещнали благосклонно тая молба и, като взели предвид по въпроса разпоредбата на свещените канони и дълговечната практика на Църквата“, както и „любвеобилното благоразположение на Българската църква към Великата църква“, която я „е родила в Господа и е откърмила българския народ“, приели отправената молба.
Св. Синод на цариградските архиереи в Светия Дух определя и благославя „автокефалното устройство и управление на св. Църква в България“, като определила да се нарича „Света Православна автокефална Българска църква“, която „отсега нататък е призната наша духовна сестра“.
Според томоса Българската църква има пълна независимост в своето вътрешно църковно управление, подобно на всички други автокефални църкви, със синодно устройство на управление. Занапред тя ще „се управлява и ще си урежда своите работи независимо и автокефално според реда и суверенните права на останалите православни църкви, признавайки за своя върховна църковна власт Свещения Синод, който е съставен от архиереи и има сега за предстоятел Блаженейшия митрополит на София и екзарх на цяла България“.
Всеки нов предстоятел на Българската църква трябва да известява чрез интронизационна грамота Цариградската патриаршия и останалите църкви за своя избор: „За поддържане и доказателство на духовното и каноническото единство с нашия светейши апостолски и патриаршески Вселенски престол и с всички православни автокефални църкви Блаженейшият митрополит на София и екзарх на цяла България има задължението, според отдавна владеещата свръзка за каноническо взаимоотношение и общение, да известява чрез интронизационна грамота както нашата Велика Христова църква, така и всички останали сестри православни църкви за своя избор и възшествие, полагайки веднага братско изповедание и уверение, че както той, така и поверената му Църква неизменно ще пазят православната вяра и благочестие и всичко, което повеляват божествените и свещени канони и дълговечният ред на св. Православна църква, и ще поменава в диптисите името на Вселенския патриарх и на останалите патриарси и други предстоятели на поместните православни църкви“.
„По общи църковни въпроси, които се нуждаят от общовселенско обсъждане и изследване (Българската православна църква – ск. м.) да се отнася до светейшия патриаршески Вселенски престол и от него да търси и приема както неговото меродавно мнение и схващане, така и това на останалите свети сестри-църкви“.
Накрая се казва, че синодното решение за томоса е „потвърдено в заседание на синода от 22 февруари 1945 г. и е утвърдено за трайно спазване чрез този патриаршески и синоден томос, който, поместен и подписан в кондиката на св. Христова Велика църква, се предава и изпраща в точен препис на Блаженейшия Софийски митрополит и Български екзарх господин Стефан, председател на Св. Синод на св. Православна автокефална Българска църква“.
Накрая томосът завършва с усърдна молитва „Господ Бог да крепи винаги св. Православна автокефална Българска църква в България, като я води и възраства за слава на Своето име, за радост на Великата църква и останалите сестри православни автокефални църкви и за полза на благочестивия клир и народ на богоспасяемата българска държава“.
Следват подписите на Цариградския патриарх Вениамин и на 12-те митрополити синодни членове по онова време.
Важно е да се знае и това, че ведно с томоса, даден ни на 22 февруари 1945 г., нашата делегация от тримата ни пълномощници Неврокопски митр. Борис, Великотърновски митр. Софроний и Велички еп. Андрей (Бог да ги помилва!) са подписали допълнителен протокол за взаимоотношенията между нашите две сестри-църкви, уреждащ обслужването и поддръжката на храмовете ни в Цариград, Одрин и София.
Тези откъси от съдържанието на томоса за автокефалността на Българската православна църква споделям с досточтимите читатели на Двери за припомняне и спазване на нашите права и задължения, както и за въздържане и избягване на „свободни“ изкази и лични мнения по важни църковни въпроси, особено по автокефалния статут и неговия дарител.
