Винаги е бил тежък животът на принудените по един или друг начи да напускат домовете и родината си. След сто години бежанци от родните ни места продължават да пристигат тук, както нашите сънародници са пристигали в началото на 20 век. И макар тогава България да е била “небето на земята” и Македония – “земя на безсмъртните”, сънародниците ни са побягнали за далечна Америка с балканския си багаж и неукротимия си дух. Между 1904 и 1906 г. те се заселват около Индианаполис, където намират каквато и да е работа не само за собствено препитание, но и за изпращане „нечто от такових” и на изоставените домове и близки в „Стария край”.
От самото начало сънародниците ни полагат усилия да създадат македоно-български православни църкви под директната юрисидкция на Св. Синод на БПЦ в София, България (определението "македоно-български" се е употребявало и се употребява досега в смисъл на българи предимно от македонския край, но и от останалите краища на майка-България; тоест това определение е моноетническо, а не двуетническо, както днешната политика е наложила - б. р.).
Въпреки че свещениците не са били достатъчни за всяка църковна община, в 1907 г. те основават първата българска църква в Медисон, щата Илинойс, в 1909 г. - втората в Стилтон, Пенсилвания, в 1910 г. - третата в Торонто, Канада, и в 1915 г. - четвъртата в столицата на Индиана, град Индианаполис.
В тази църковна община на 12 и 13 септември т. г. ще честваме 100-годишния й юбилей. Създадена в годината на смъртта на Българския екзарх Йосиф, за нея впоследствие са давали благословение и труд Екзарх Стефан, Патриарх Кирил, Патриарх Максим, Митрополит Андрей, Митрополит Йосиф (Диков), Епископ Партений Левкийски, Архимандрит Теофилакт (д-р Малин), протопрезвитер Кръстю Ценов, свещениците Николай Павлов, Георги Николов, Димитър Башенов, Василий Бучко, Велик Караджов, отец Гаренов и сакеларий Борис Вангев Георгиев. (Бог да ги прости всички!)
Денонощни пастирски грижи са полагали и нинездравстващите Патриарх Неофит, Митрополит Симеон, Митрополит Дометиан, Митрополит Игнатйй, Митрополит Йосиф, Епископ Даниил и от 1985 г. – многопотрудилият се сегашен енорийски свещеник отец протопрезвитер Димитър Ангелов.
Чест и радост за енорията и епархията е и стогодишният връстник на БПЦ „Св. Стефан”, досточтимият г-н Борис Гулев, който продължава да е хорист и пълноправен редовен член на църковната община ведно със съпругата си г-жа Виолета Гулев.
Историята на църквата продължава да се променя с времето и събитията по света. Членството става по-различно с големия процент смесени бракове, които вече не са „етнически ориентирани”. Американската култура влияе на мнозина, но въпреки това те приемат православната ни вяра и заедно с нас разширяват нашето старание Православната ни църква да бъде строга същина в религиозния свят.
В продължение на сто години нашите предшественици бяха носители на православното ни наследство, религиозната ни вяра, език и традиции в Америка и ги утвърждаваха като крепост за много поколения. Сега това по наследство става наше предизвикателство да продължим и предадем всички тези ценности в бъдеще на следващите сто години. Затова нашият разказ не спира тук!
За изминалите сто години БПЦ „Св. Стефан” е била много силна комбинация на етническата ни култура. Тя и в момента е най-миролюбивата ни и миротворна църковна енория в епархията. Затова членовете й се чувстват блажени, защото вече се наричат с Христовите думи синове и дъщери Божии (Мат. 5:9).
Да благодарим на Господ за новата страница в живота на БПЦ „Св. Стефан”, която започва този месец с новата църковна година. Нека заедно да погледнем в бъдещето с обновена надежда и вълнение, като осъзнаем необходимостта да поблагодарим на множеството наши сънародници, които създадоха и поддържаха тази наша общност в добро и трудно време и ни завещаха чрез своята вяра и обич църквата „Св. Стефан” като свято място, където можем да се удостоим с царството Божие, за което и страдаме (2 Сол. 1:5).
Честита и благословена 100-годишнина!
