Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (24 Votes)

81

Като православен българин вярвам, че Бог е създал всеки един от нас със старание да благопреуспява в живота си. Той дори е заложил това старание като план в нашия живот. Тези моменти на благоразположение и помощ отгоре непременно ще се сбъднат по време на житейския ни друм. И тези момени не са обикновени. Те са съдбовни. Те са замислени да ни подмушкват, подсещат и дори тласкат с години напред.

Така че, не бива така тежко да преживяваме несгодите сега. Бог има благоволение върху всеки от нас. Нашата работа е да вярваме, че това ще стане. Творецът на вселената непременно ще се притече на помощ и ще промени в наша полза временно създалите се затруднения.

Кой може да спре обаче нашите недобри мисли и неблаги намерения? Врагът? Другите люде? Не. Никой не може да опази собствените ни съдби – освен ние самите. Може сега да сме в бедствено положение. Може за момента да не намираме излаз в тази политическа, финансова, икономическа и духовна криза. Може дори да изпаднем в безнадежност. Да не виждаме никаква светлинка в личното си и обществено затъмнение.

Точно в този момент обаче следва да се стреснем, да раздрусаме мисленето си, да се изправим и да речем: „Утрото е по-мъдро от вечерта. Идва нов ден подир нощта. Вчера и оня ден нищо не се поправи. Миналото не бе добро. Но идва нов ден с нов късмет. Непременно ще има промяна. Промяната е живот. Бог поругаван не бива. Той ни е обещал, че ще бъде с нас, когато Го търсим. И каквото поискаме в Негово име с вяра, ще ни се даде. Аз зная, Бог е милостив и ще ми помогне в затруднението, в което се намирам.”

Времето е наше. И това наше време сега повелява да вярваме, че Бог вече изпраща Своето благоволение. Ето, Велик пост е. Идва Страстната седмица. Да тръгнем с Господа след Цветница към Голгота, да преживеем с Него още веднъж Велики четвъртък, Разпети петък, да погребем с Него всичко онова, заради което Той пострада и спаси нашите души, та с Него и да възкръснем на Великден, за наша обща радост и утеха. С надеждата, че лошото отмина и настъпва вече хубавото.

Вярвам, че след 20 години личен опит в тези несгоди, заедно с милите ми сънародници ще намерим правилното решение: кого да призовем да ни слугува, щом го избираме за първенец.

Много хора казват, че не вярват в никаква промяна. Те дори са обезнадеждени и отчаяни. Готови са да продължат да протестират. Толкоз мъка, страдания, гняв и ожесточение са насъбрани от разни обстоятелства, че са в безизходица. Загубили са в Бога всякакво упование, на психолози не се доверяват, на медиите не вярват, политиците не искат и да чуят, помощ отвън не очакват, на нас църковниците дип не разчитат и какво – над девет жертви самозапалили се, над 200 души самоубили се по разни начини! И това е изход? Да, за някои това е начинът да се свали правителството. Това е средството да се доберем до успех. Само така можем да бъдем чути от управляващите!!!

Аз обаче не мисля така. Отдалеч призовавам и окуражавам всички в беда. Светият синод не приема оставката ми, за да се завърна и бъда редом с вас и лично да се опитам да спра погрешното ви мислене.

Сега точно е моментът на вашето време. Много искам лично да почувствате чувствителността на Бога. За 20 години не намерихме правилното управление. В лутане сме и сега. Защото без Бога мислехме, че ще се оправим. Ако на Пилат Понтийски Господ каза, че ако отгоре не му бе дадена властта, той нямаше да може да Го осъди. Т.е, нека разберем най-после, че Бог поставя тези, които са на власт, макар ние да ги избираме. Често с умисъл, поради което е нужно да се постараем да разберем каква е Божията воля. И, ако е възможно да срещнем някой добър човек, който може с добрината си да промени живота ни, защо да не решим да се срещнем с Бога, Който търси нашето желание, та с Негова подкрепа най-сетне да схванем дадените ни от Него възможности и да си отдъхнем от тези несгоди, като заживеем порядъчен живот с години напред.

Подобен е и Божият план за нас. Всичко необходимо, което се иска от нас, е да стоим крепко във вярата, че Бог направлява нашите стъпки. Щом повярваме в това, благоразположението и помощта вече са на път да ни облагодетелстват.

Много харесвам и ви препоръчвам изповедта на свети пророк и цар Давид в 30-ти псалом, 15-17 стихове: „Аз пък на Тебе, Господи, се уповавам и казвам: Ти си мой Бог. Дните ми са в Твоя ръка, избави ме... и яви на Твоя раб светлото Си лице, спаси ме с Твоята милост.”

В нашия случай свети Давид иска да каже: „Боже, аз вече знам, че Ти имаш план за мене. Ти имаш добри хора и изключителни възможности да ми поднесеш, тъй че да не бъда повече в стрес и депресия. Ще пребъдвам вече в мир и увереност, че Ти ще ме изведеш на прав път. Вярвам в Тебе и благодаря за дадените ми възможности.”

И ако ти, скъпи читателю на в. „Труд”, нямаш напредък, ето разковничето и ключа към успеха: Никога не губи кураж! Надеждата не изоставяй. Не се обръщай назад. Не падай духом. Гледай напред и нагоре. Имай търпение и прави добро, макар и да ти е трудно. С търпение се грижи за тялото и спасявай душата си. Когато ти правиш така, ти си издържал изпита. Бог ти е обещал моментите на благоразположение и помощ и те вече са на път. Затова, дерзай! Радвай се! Не си сам. Възкръсналият Господ е с тебе. Имаш и моите молитви. Обичай живота и го пази като свещен дар от Бога!


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/x69yh 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

Който следва Христа в самота и плач, е по-велик от оня, който слави Христа в събранието.

Св. Исаак Сирин
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.