Проповед върху неделното евангелско четиво – Марк 9:17-31
Недоволството на Господа в днешния евангелски откъс е очевидно. Думите, които съхранява св. ев. Марк, са характерни: „О, роде неверен, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го при Мене!“. Детето е било мъчено от бесове. Когато бащата моли Иисус Христос да доведе при Него своето измъчено дете, за да го изцери, Спасителят за трите години обществена дейност вече е бил излекувал множество болести на природата и нервнопсихични страдания.
Колко по-голямо би било недоволството на Иисус Христос за нас, християните, братя? Той не е сред нас само три години, а вече двадесет столетия! Христос е тук със Своята любов, с освещаващата Си благодат, с изкупителната Си сила.
Сред нас се намират и хора, обладани от различни бесове. И въпреки че технологията напредна много и науките разбиха суеверията и страховете, дяволът съществува под многобройни образи: измама, свръхинформация, култ към тялото, суетност, себелюбие, култ към мамона. Той действа непрестанно, неуморно и неспирно. И резултатите от дейността му са омраза, експлоатация, бездушност, войнстваща ярост; мрак в ума, мрак в решенията и действията.
И тъкмо в това съвременно глобализирано високомерие и разюзданост нашият Господ и Бог е Този, „Който е, и Който е бил, и Който иде“ (Откр. 1:4). Той е Миротворецът, Изкупителят, Учителят, истинската Светлина, която просвещава всеки човек. Съвременните объркани хора Го отричат, отхвърлят, изместват и Го избягват при решаване на своите проблеми и за спасението си. Питат астролози, медиуми и познавачите на картите или кафето за целите, сънищата, болестите, проблемите си, давайки огромни парични суми. Отдават на съдбата както приятните, така и неприятните неща, отнемайки от човека отговорността, сериозността и честността.
„Докога ще ви търпя?!“ е недоволството, недоумението, а може би и възмущението на Христос и за онова време, и за нашето. В излишък са били и тогава яростта, идолопоклонството, несигурността, подтисничеството, налагането чрез богатство или чрез силата на оръжието. Тогава това се случвало в Средиземноморския басейн. Днес се случва същото по цялата земя, в цялата световна общност.
„Дето пък се умножи грехът, благодатта се яви в голямо изобилие!“. В това ни уверява Сам Господ.[1] В края на краищата, Божията благодат култивира най-дълбоката същност на човека, просветлява съвестта и ръководи стъпките в борбата за правда и истина. Господ се намира в съвестта на всеки човек без разлика.
Молитвата ни, братя, нека да е: да имаме вяра и просветление, за да проумяваме тази истина и с нашето свидетелство в света да се изгонят бесовете на неверието и грабителството.
Дай ни вяра, Господи!
Превод: Бисерка Велинова
[1] Всъщност думите са на Христовия апостол св. Павел – Рим. 5:20 (бел. прев.).
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/hcc
И рече старецът...
Душо моя, търси Единствения... Душо моя, ти нямаш никакъв дял със земята, защото ти си от небето. Ти си образът Божи: търси своя Първообраз. Защото подобното се стреми към подобно.
Св. Тихон от Воронеж
Христос Воскресе!
