Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (5 Votes)
Vhod.jpgПроповед върху неделното апостолско четиво - Фил. 4:4-9.

Църквата ни днес възпоменава влизането на Господ в Йерусалим малко преди  страданията Му  и възкресението от мъртвите. Апостолското четиво, което чухме в този ден, особено подчертава радостта. Св. апостол Павел пише на филипийци и настойчиво ги съветва “да се радват”. Да се радват винаги с радостта, която дава “благодатта на нашия Господ Иисус Христос и любовта на Бога и Отца, и общението със Светия Дух”.[1]

При все това сам апостол Павел се натъквал на множество трудности и опасности. Последвал Господ отговорно и съзнателно и добре познавал болката, която Богочовекът изпитал на кръста, присмеха, презрението и непризнаването от съвременните Му евреи. Народът в Йерусалим тържествено посрещнал Господ. Дал израз на радостта и възторга си от обикновения и скромен Учител, Който лекува болните, укротява морските вълни[2], изгонва бесове, възкресява мъртви!

Този възторг обаче се оказва твърде временен. Същият народ след няколко дни ще повлече Господ към кръста. Книжниците и фарисеите съдят Господ, тълпата изразява съгласие с “разпни Го, разпни Го!”[3] Идолопоклонниците-римляни изпълняват съдебната присъда и смиреният Учител, прикован на кръста, предава духа Си! И оттам оттогава извира Неговата действителна слава: от победата на Богочовека над смъртта! Която означава: прощаване на греховете, отменяне на проклятието от закона, възможност да участват в радостта Му всички хора без изключение.

Апостол Павел се борил срещу Христос, преследвал Го и накрая бил победен от Неговата разпъната на кръста любов! Затова всичко, което записва в посланието си[4], произтича от непоколебимата му вяра, от личния му духовен опит, от съвършеното му предаване в Божиите ръце, от животворящата благодат на нашия Господ.

Иисус Христос установява новото величие на радостта, която извира от болката, от крайното смирение и от неизмеримата любов. Установява това, което светите отци наричат “радостна печал”![5]

Вярващият християнин не е чужд на проблемите и отговорностите на живота. Страда заедно с онеправданите, отхвърлените, измъчените. И се радва с радостта и напредъка на успелите. Любовта е проста. А простотата води до радостта. Християните не са “глупаво радостни”[6]. Живеят живота в цялата му трагичност. Изживяват и сигурността на кръста на Господ, който води до радостта на възкресението и до надмощието на любовта. И тази радост се предоставя даром на тези, които по своя воля влизат в общение със Светата Троица и със светците на Църквата ни. Предоставя се на онези, които Го срещат в евхаристийното събрание, в Църквата, но и в лицето на многото “най-малки братя” в днешната глобализирана икономика.

“Днес ни събра благодатта на Светия Дух; и всички, понесли Твоя кръст, казваме: Благословен е Идещият в име Господне! Осана във висините!”[7]



[1] 2 Кор. 13:13

[2] Мат. 8:26.

[3] Йоан 19:15. Всъщност буквалният превод на виковете на тълпата е: “Убий (Го), убий (Го), разпъни Го на кръст!” Гръцкият глагол за убивам в този случай означава “премахвам някого (от лицето на земята)”, но поради ясната идея, че това убиване/премахване ще стане чрез разпъване на кръст, обикновено тези думи се цитират като “разпни Го, разпни Го!”

[4] В случая се има предвид Послание до филипяни.

[5] Буквално “печал, която създава радост” или “радостотворна печал” според старинен превод.

[6] Специфично гръцко словообразуване, означаващо “глупава, неоснователна радост”.

[7] Песнопение от службата за Неделя Цветница, като последните две изречения от него са цитат от Мат. 21:9; срв. Пс. 117:26.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/xp4w 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Блажен оня човек, който е достигнал състояние на бодърстване или се бори да го постигне: в сърцето му се образува духовно небе – със слънце, луна и звезди.

Св. Филотей Синаит