Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (82 Votes)

Vhod.jpgПроповед върху неделното апостолско четиво – Фил. 4:4-9

Църквата ни днес възпоменава влизането на Господ в Йерусалим малко преди страданията Му и възкресението от мъртвите. Апостолското четиво, което чухме в този ден, особено подчертава радостта. Св. ап. Павел пише на филипийци и настойчиво ги съветва „да се радват“. Да се радват винаги с радостта, която дава „благодатта на нашия Господ Иисус Христос и любовта на Бога и Отца, и общението със Светия Дух“.[1]

При все това сам св. ап. Павел се е натъквал на множество трудности и опасности. Последвал е Господа отговорно и съзнателно и добре е познавал болката, която Богочовекът е изпитал на Кръста, присмеха, презрението и непризнаването от съвременните Му евреи. Народът в Йерусалим тържествено е посрещнал Господа. Дал е израз на радостта и възторга си от обикновения и скромен Учител, Който лекува болните, укротява морските вълни,[2] изгонва бесове, възкресява мъртви!

Този възторг обаче се оказва твърде временен. Същият този народ няколко дни по-късно ще повлече Господа към Кръста. Книжниците и фарисеите съдят Господа, тълпата изразява съгласие с „разпни Го, разпни Го!“.[3] Идолопоклонниците-римляни изпълняват съдебната присъда и смиреният Учител, прикован на Кръста, предава духа Си! И оттам оттогава извира Неговата действителна слава: от победата на Богочовека над смъртта! Която означава: прощаване на греховете, отменяне на проклятието от закона, възможност да участват в радостта Му всички хора без изключение.

Св. ап. Павел се е борил срещу Христос, преследвал Го е и накрая е бил победен от Неговата разпъната на Кръста любов! Затова всичко, което той записва в посланието си,[4] произтича от непоколебимата му вяра, от личния му духовен опит, от съвършеното му предаване в Божиите ръце, от животворящата благодат на нашия Господ.

Иисус Христос установява новото величие на радостта, която извира от болката, от крайното смирение и от неизмеримата любов. Установява това, което св. отци наричат „радостна печал“![5]

Вярващият християнин не е чужд на проблемите и отговорностите на живота. Той страда заедно с онеправданите, с отхвърлените, с измъчените. И се радва с радостта и напредъка на успелите. Любовта е проста. А простотата води до радостта. Християните не са „глупаво радостни“.[6] Те живеят живота в цялата му трагичност. Изживяват и сигурността на Кръста на Господа, който води до радостта на Възкресението и до надмощието на любовта. И тази радост се предоставя даром на тези, които по своя воля влизат в общение със Светата Троица и със светците на Църквата ни. Предоставя се на онези, които Го срещат в евхаристийното събрание, в Църквата, но и в лицето на многото „най-малки братя“ в днешната глобализирана икономика.

„Днес ни събра благодатта на Светия Дух; и всички, понесли Твоя Кръст, казваме: Благословен е Идещият в име Господне! Осана във висините!“.[7]

Превод: Бисерка Велинова

[1] 2 Кор. 13:13 (бел. прев.).
[2] Мат. 8:26 (бел. прев.).
[3] Иоан 19:15. Всъщност буквалният превод на виковете на тълпата е: „Убий (Го), убий (Го), разпъни Го на кръст!“. Гръцкият глагол за „убивам“ в този случай означава „премахвам някого (от лицето на земята)“, но поради ясната идея, че това убиване (премахване) ще стане чрез разпъване на кръст, обикновено тези думи се цитират като „разпни Го, разпни Го!“ (бел. прев.).
[4] В случая се има предвид Послание до филипяни (бел. прев.).
[5] Буквално „печал, която създава радост“ или „радостотворна печал“, според старинен превод (бел. прев.).
[6] Специфично гръцко словообразуване, означаващо „глупава, неоснователна радост“ (бел. прев.).
[7] Песнопение от службата за Неделя Цветница, като последните две изречения от него са цитат от Мат. 21:9; срв. Пс. 117:26 (бел. прев.).

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/xp4w 

Разпространяване на статията:

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...
Лакомото желание за храна се прекратява с насищането, а удоволствието от питието свършва, когато жаждата е утолена. Така е и с останалите неща... Но притежаването на добродетелта, щом тя веднъж е твърдо постигната, не може да бъде измерено с времето, нито ограничено от наситата.
Св. Григорий Нисийски