Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (15 Votes)
Достойно и праведно е винаги да се покланяме на Светия и Животворящ Кръст Господен, но Светата Църква е отредила няколко дни през годината, в които ние трябва да отдадем особена почит на Светия Кръст. Такъв ден е и днешната Кръстопоклонна неделя. Разбира се, поклонението на Кръста ние отправяме към Онзи, Който се жертва на Голготския Кръст за нашето изкупление и спасение. Кръстът е осветен от излялата се върху него Божествена Христова кръв, която го е направила свят и животворящ.

Като се покланяме и целуваме това свято оръжие, което  послужи за помирението ни с Божественото правосъдие, да си припомним думите от днес прочетеното свето Евангелие: „Който иска да върви подире Ми, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и да ме последва….защото каква полза от човека, ако придобие цял свят, а погуби душата си” (Мат.16:24).

Всеки един от нас без изключение е осъден да носи един по-тежък или по-лек кръст в живота си. Според Словото Божие до падането си в греха човекът е бил свободен от това бреме. Но съблазнен и съгрешил, той бил застигнат от праведното Божие правосъдие. От момента на изгонването от рая, на земята няма човек, който да не е изпитал жилото на скръбта в сърцето си. Безспорно това е кръст, последица от греха. Ние не можем да не носим своят кръст в живота. Но можем да  направим това носене полезно за нас. Светото Евангелие ни учи, как скърбите и злополуките ни в живота могат да станат за нас благотворно стъпало към духовно съвършенство. Да вземем за пример живота на Христа, който бе един тежък кръст. Това бе кръстът на любовта, правдата и светостта.

С тия Божествени начала, Той направи живота на хората по-добър, и облекчи човешките скърби и неволи. Христос принесе Своя Кръст на Голгота, за да го освети с Божествената Си Кръв. И от този момент житейският кръст на всеки от нас е станал по-лесен за носене, защото грехът, който прави кръста тежък за носене може да бъде облекчен  с вярата и любовта към Бога.

Но какви са нашите житейски кръстове? Много и различни. Това са бедност, слабост, болест, скърби, страдания, тежки трудове и грижи, които хората са принудени да понасят. Това са многобройните огорчения, обиди и несполуки, които срещаме през своя живот; големите нещастия и злополуки, които ни постигат; греховно падение и морална поквара.

Всеки един от нас добре знае и познава своя собствен кръст. И знае как този кръст понякога убийствено притиска душата и измъчва сърцето. Божественото правосъдие определя на всеки един от нас заслужен кръст в живота. Никой не може да избяга от кръста си. Не можем да избегнем онова, що иде от Бога. Тежестта на нашият кръст зависи от самите нас. Зависи как и по какъв начин го носим.

Тежестта на кръста зависи от начина на нашият живот. Лек ще бъде нашият кръст тогава, когато го носим с вяра и следваме Христа; когато се отречем от себе си, от нашето себелюбие и алчност, когато заживеем с вяра и правда. Лек и водещ към спасение ще стане той, когато се опира върху животворящият Кръст Господен. Защото нашият живот е за всеки от нас лична Голгота.

Пътят на християнското ни съвършенство и спасение минава по пътя, който сам Христос извървя към Голгота. Път, по който всеки носи кръста  на възвишен дълг към Бога, път който води към Голгота, зад която е и Възкресението. Това е пътят на християните! Това е път на силните духом, а не на слабите. И ние трябва да се стремим да носим своят кръст на дълга, въпреки тежестта и въпреки трудностите.

Дали обаче и ние сме причислени към тези, силните, които до край устояват в борбата? Да обръщаме погледа си по-често към Христовия кръст, от когото да черпим сили, за да се отричаме от всичко, което ни отдалечава от венеца на творението, за да носим кръст не за изпитания и страдания, които ни връхлитат поради отстъпване от Бога, а кръст на чистота, правда, истина, който е за нас украшение, когато вярно следваме  Божиите повели. Да носим с преданост на Божията воля  своят житейски кръст, който е оръжие за нашето духовно съвършенство.

Св. Йоан Златоуст нарича кръста ключ за рая. Нека го носим с дълбока вяра в Божието милосърдие, което ще ни отвори вратата на спасението. А ако поради човешка слабост или непослушание на Божията воля изпаднем в грях и паднем по пътя на нашата Голгота, да коленичим мислено  пред Разпнатия Спасител и да се молим така: „Преблагий, Господи, влей в нашите сърца любов и благоговение към Твоя Свят и Животворящ Кръст, да Му се покланяме с жива вяра и Ни дай сили да Те следваме през всички дни на живота си, в пътя към Голгота, към Твоята слава на възкресението и на вечното блаженство”. Амин!

Авторът е председател на църковното настоятелство на патрирашеската катедрала "Св. Александър Невски" и главен секретар на Св. Синод.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/xp4u 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
"Всеки ден вие полагате грижи за тялото си, за да го запазите в добро състояние. По същия начин трябва да храните ежедневно сърцето си с добри дела. Тялото ви живее с храна, а духът – с добри дела. Не отказвайте на душата си, която ще живее вечно, онова, което давате на тленното си тялото."
Св. Григорий Велики
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.