Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (21 Votes)

70009 pПроповед върху неделното евангелско четиво Мат. 9:1-8

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Евангелието ни разказва как, изцелявайки болните, Спасителят пита някои от тях: Вярвате ли, че мога да сторя това?... И когато страдащите заявяват за своята вяра, чрез това те свидетелстват, че са познали, узнали са в Господа Иисуса Христа Сина Божи, Който има всяка власт на небето и на земята. Тази вяра може да бъде зачатъчна, може да бъде пълна, но тя е присъствала във всеки от хората, дошли при Христос за изцеление. Те не просто вярвали в чудото, защото по онова време мнозина предлагали изцеление и чрез магия, и чрез молитва, и чрез възлагане на ръце, или чрез различни обреди в синагогата; те свидетелствали за това Кой е Христос...

В други случаи Спасителят пита: Искаш ли да оздравееш?... Този въпрос ни се струва не само неочакван, но просто непонятен: та кой не иска да бъде изцелен? Но думата изцеление не означава само телесно оздравяване; да бъдеш изцелен – това означава да бъдеш като че сътворен отново, отново да станеш цялостен, без недостатъци, в пълна хармония между Бога и себе си, хармония между съвестта, вътрешната правда – и живота. Ето тези два въпроса Спасителят Христос поставя пред всекиго. Всеки от нас е готов да отговори: Да! Искам цялостност! – но така ли е всъщност? Желаем ли цялостност на нашата природа и ум, изцелен от всяко помрачение; сърце, очистено от всяка сквернота; воля, насочена единствено към хармония с волята Божия; плът, свободна от всички нечисти влечения – желаем ли това? Искаме ли да бъдем изцелени така, че в нас да не остане нищо, което не би било Божие, което би накърнило човешкото ни величие, чест и достойнство?

Ако отговорим утвърдително, би трябвало с целия си живот и вътрешни стремежи, с всички наши думи и постъпки да бъдем подобия на Христос. В Послание до римляни ясно е казано за това: длъжни сме да се приемаме един другиго така, както Христос ни прие... И на друго място апостолът казва, че Бог в Христос дойде да ни помири със Себе си тогава, когато още бяхме Негови врагове, когато в нас властваха злоба, отчуждение един от друг, отчужденост от Бога, вътрешна разединеност, заробване на душата от плътта, помрачение на ума, нечистота на сърцето: тогава, именно тогава дойде при нас Христос, предлагайки ни изцеление, предлагайки да ни върне към онази цялостност, посочена ни изначално – само че с едно допълнение: в онова време, когато Господ сътвори човека, той бе свободен да избира; в света пък, в който живеем ние, тази свобода не ни принадлежи напълно. Заобиколени сме от напора на злото, обкръжени сме от полумрак, а понякога от дълбока тъмнина; спохождат ни изкушения и отвътре, и отвън. Като говорим за изцеление, като молим за него – готови ли сме да понесем този кръст, кръста на безпощадната борба със самите себе си, за да се удостоим да станем Христови ученици, да станем, доколкото е възможно за нас, образ в плът, в слово, в сърце, в живот, във воля – на Спасителя, Който отдаде Себе си за спасението на другите? За това също говори Послание до римляни.

Нека се замислим: имаме ли такава вяра в Христос, че Той действително е Син Божи, дошъл да ни спаси, че в Него Единия е онази цялостност на човешкото естество, към която се стремим; че ако молим да станем цялостни, изцелени, трябва наистина да помним, че сме длъжни да се уподобим на нашия Господ и Бог Иисус Христос... Бихме могли да поставим въпроса: нима в света, в който живеем, няма правда, справедливост, няма възмездие за злото?... – и да си припомним думите, изречени от апостола: Човешкият гняв не върши Божията правда... Нека не се гневим, нека да отдаваме своя живот подобно на Спасителя: Отче! Прости им, понеже не знаят, що правят... Това е пределът на изцелеността, пределът на подражанието и уподобяването на Христос. Ако молим за изцеление, необходимо е да помним каква цена следва да платим за него, с какво сме длъжни да се отблагодарим на Бога за този дар на целостността по Негово подобие. Амин.   

22 юли 1990 г.

Из книгата О слышании и делании (www.mitras.ru)

Превод: Радостина Ангелова  


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/9wy6r 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Блажен оня човек, който е достигнал състояние на бодърстване или се бори да го постигне: в сърцето му се образува духовно небе – със слънце, луна и звезди.

Св. Филотей Синаит
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.