Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (17 Votes)

vhod gospoden 12v palermoДа тръгнем, братя, от чудо към чудо Господне, от сила в сила. Както при златната верижка, съставена от пръстенчета, всяко държи другото и се свързва с него, тъй и чудесата на светите евангелия водят от едно към друго обичащата празненствата Божия църква и я услаждат не с тленна храна, а с пребъдване във вечен живот. Ето и ние днес, възлюбени, със сърдечна радост и внимателни уши да послушаме какво ни казва Господ Бог чрез пророците и в евангелията за този празник. Той ще възвести мир на Своя народ и на Своите преподобни, и на онези, които се обръщат със сърце към Него (Пс. 84:9). Днес пророческите тръби разбудиха вселената и направиха навсякъде Господните църкви развеселени и украсени с клонки, и научиха верните, облекчени от поста и борбата със страстите, да пеят победна песен, разкривайки ново зрелище на света в чест на Победителя Христос.

Дойдете всички да се зарадваме в Господа, дойдете всички народи, да възкликнем с радостен глас към Бога, нашия Спасител. Никой не трябва да бъде лишен от радостта, никой да не остане без покана. Никой да не бъде неразумен при посрещането на Царя, за да не се окаже извън брачния чертог. Никой сред нас да не бъде печален и сърдит при срещата, за да не бъде осъден заедно със злите жители; а зли жители са ония, които не са пожелали да приемат в себе си Царя Господ.

Всички с радост да се съберем, с готовност да посрещнем и по най-тържествен начин да преминем празника. Вместо дрехи (както онези, които постилаха по пътя Му) да открием пред Него сърцата си, да побързаме към Него с псалми, песни и благодарения и да викаме непрестанно: Благословен е Идващият в име Господне! Защото, като Го прославяме, сами получаваме благословение, а ако Го проклинаме, сами падаме под проклятие. Пак и пак ще кажа и няма да престана да ви внушавам доброто: дойдете, възлюбени, да прославим Благословения, та да получим от Него благословение. Тия думи са събрали хора от всяка възраст и чест поради една и съща причина – за прославяне на Господа: земни царе и всички народи, князе и всички земни съдии, момци и девойки, старци и деца (Пс. 148:11-12). Новостта на чудото е в това, че на младенци и кърмачета Той даде да прославят Господа, също както в древност Моисей с народа, изведен из Египет, изпяха внушената от Бога песен: благословен е Идващият в име Господне! Радва се сега Давид, защото духом участва заедно с децата и тържествува като пред Божието лице, и пее, и радостно възглася: Благословен е Идващият в име Господне! Него ще попитаме: кажи ни, пророче, кой е Този Идващ в име Господне? Не е моя работа – казва той – да ви уча сега, на децата е предоставил това Оня, Който из устата на младенци и кърмачета е стъкмил похвала, та да направи да млъкне враг и мъстител, тъй че посредством това чудо да обърне сърцата на бащите към чедата и непокорните към разума на праведните (Лука 1:17). Кажете, деца, отде у вас това красиво съревнование и песен? Кой ви научи, кой ви даде мъдрост, де са дъсчиците за писане, кои са ви учителите? А те отговарят: вземете заедно с нас участие в тържеството и песента и ще разберете това, което желаеха да видят Моисей и другите пророци.

И тъй, ние тук, като приехме поканата и децата ни подадоха ръка на обещание, да отидем, възлюбени, да подражаваме на това шествие, подобаващо за Бога, и заедно с апостолите да съпроводим Този, Който възлезе на небето на небесата и същевременно е бил носен от осел, както Сам Той благоволи. Заедно с децата да издигнем клонки и с тях да приветстваме, тъй че Светият Дух и нас да вдъхнови и да принесем внушената от Бога благозвучна песен: Благословен е Идващият в име Господне; осанна във висините. Днес се приготвя осел – от безсловесните най-безсловесно, като свидетелство за послушанието на новия Божи народ от езичниците. Днес Царят на славата пророчески се прославя на земята и провъзгласява земни синове за участници в небесно тържество, за да покаже, че Той е Господар и на едното, и на другото – на небето и на земята, бидейки единогласно възпяван отвсякъде заедно с Отца и Светия Дух. Затова вишните, възвестявайки спасението на земните, славят: „Свет, свет, свет е Господ Саваот! цяла земя е пълна с Неговата слава!” (Ис. 6:3); а тия, които са по земята, празнувайки заедно с небесните, възгласят: „Осанна Сину Давидову! Осанна във висините” (Мат. 21:9). Едните славословят: „Благословена славата на Господа от мястото си” (Иез. 3:12), а другите богословстват: Благословен е Идващият в име Годподне!

Когато всичко станало в такъв порядък и учениците тържествували поради видените от тях чудеса и казвали благословен е Идващият в име Господне; слава във висините и на земята мир, градът се потресе, питайки: „Кой е Този?”. Когато слушаш за града, разбирай древното сборище на синагогата. Те, понеже са неразумни, питат: „Кой е Този?”. Сякаш още не са видели Благодетеля, прославил се с изобилие от божествени чудеса. Ала тъмнината не скри засиялата в нея незалязваща светлина. Затова срещу тях викна някога Исайя, казвайки: „Слушайте, глухи, и гледайте, слепи, за да видите. Кой е тъй сляп, както е Моят раб, и глух, както е Моят вестител, когото проводих, кой е тъй сляп, както е възлюбеният, тъй сляп, както е рабът Господен? Ти си видял много, ала не си забелязвал; ушите ти са били отворени, ала не си слушал” (Ис. 42:18-20). Виждате ли, възлюбени, точността на предсказанията? Виждате ли как предвиждащият Божествен Дух чрез светците Си отнапред възвестява бъдещето, все едно че е настояще? Обаче неблагодарните, макар и да са видели и чрез чудесата да са усетили Бога Чудотворец, въпреки това не са повярвали: видели как слепороденият получил зрение и гръмко вестял за Господа; видели как разслабеният се освободил от недъга си с една дума; видели как Лазар избягал от смъртта... Улиците им свидетелствали за чудесата, пътищата възвестявали на пътуващите за изцеленията; цяла Юдея била изпълнена с благодеяния – а те питат: „Кой е Този?”.

О, неразумни люде, лъжливо именуващи се учители! О, непокорни отци и безсрамни стареи! Децата познаха Създателя, а бащите питат: „Кой е Този?”. Младите възпяват Бога, а старите в злина питат: „Кой е Този?”. Кърмачетата говорят за Бога, а възрастните богохулстват. О, жестоки, които се преструвате на праведни! Обърнете сърца към децата си, научете се на тайните Божии! Чуйте, неблагодарни, какво ви говори пророк Захария: „Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Йерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница” (Зах. 9:9). Защо се отвръщате от веселието? Защо при блясъка на Слънцето обичате тъмнината? За какво замисляте война срещу неотнимаемия Мир? Ако сте синове на Сион, веселете се заедно със своите чеда; благочестивите деца да ви бъдат за радост. Научете се от тях – кой ги е научил, кой ги е събрал, откъде е дошло учението, какво е новото богословие и древното пророчество? И ако никой от народа не ги е научил, а сами по себе си те отдават хвала, то знайте, че това е дело Божие, както е писано в закона: „Из устата на младенци и кърмачета Ти си стъкмил похвала” (Пс. 8:9). Тъй че, удвоете радостта си, защото сте бащи на тези, които, научени от Бога, прославят това, което не биде понятно дори на стареите ви. Затова обърнете сърцата си към вашите деца и не затулвайте очите си срещу истината. Помнете какво е предсказал за вас пророк Исайя: „Затова тъй казва за Иакововия дом Господ, Който изкупи Авраама: тогава Иаков не ще бъде в срам и лицето му вече не ще побледнее. Защото, кога види около себе си децата си, дело на Моите ръце, той свето ще почита името Ми и свето ще почита Светия Иаковов, и ще благоговее пред Бога Израилев. Тогава духом блуждаещите ще познаят мъдростта и непокорните ще се научат на послушание” (Ис. 29:22-24).

А ние да се развеселим заедно с децата, които, посрещайки Спасителя с палмови и финикови клонки, благославяха Господа Бога, седнал на осле като на херувими, и викаха: Осанна на Давидовия Син, благословен е Идващият в име Господне! С тях и ние ще викаме: благословен е Богът от Бога, Царят на славата, заради нас слязъл неизменно сред Своите Си, за да ни обогати с благостта Си; благословен дошлият в смирение и Който отново ще дойде в слава – първо дошъл на осле кротък и прославян от децата, за да се изпълни писаното: видяхме Твоето шествие, Боже, шествието на моя Бог, на моя Цар в светинята (Пс. 67:25), а после – страшен, на облаци, тържествено съпровождан от ангели и сили. О, медоточна реч на децата! О, непорочно учение на угодните Богу! Давид, пророчествайки, зад букви скри смисъла, а децата, откривайки съкровищницата, с езика си възвестиха богатството и с благодатно слово ясно призоваха всички към наслаждение.

Възлюбени, откъдето започнахме, там и да се върнем, възгласяйки: Благословен е Идващият в име Господне, добрият и благият Пастир, Който по Своя воля полага душата Си за овците.

Благословен е Идващият в име Господне, Бог, Който идва против дявола не явно с невидимата Си сила, но в немощна плът, за да върже нашия силен противник.

Благословен е Идващият в име Господне, Царят, Който събаря насилника не с всемогъщата Си сила и премъдрост, а с безумието на кръста, за да похити плячката на зломъдрия змей.

Благословен е Идващият в име Господне, истинният против лъжеца, Спасителят против погубителя, Примирителят против виновника за враждата, Човеколюбецът против човеконенавистника.

Благословен е Идващият в име Господне, Господ, за да спаси заблудилия се човек, да приведе към светлина ония, които са в тъмнина, да разруши идолската лъжа и наместо това да въведе спасително богопознание; да освети света, да унищожи тежкия грях и гнусотата на идолослужението.

Благословен е Идващият в име Господне, за да ни спаси Самият Той в изпълнение на пророческите слова: „Той ги не оставяше и Ангелът на лицето Му ги спасяваше” (Ис. 63:9).

Да видим, обаче, какво говори нататък божественият евангелист. Когато Господ влезе в храма, дойдоха при Него слепи и хроми и Той ги изцери. А първосвещениците и книжниците, като видяха чудесата, които Той стори, и децата, които викаха в храма и думаха: „Осанна Сину Давидову!” (Мат. 21:14–15), Благословен е Идващият в име Господне, не изтърпяха Неговата прослава. И ето, идват при Него и говорят: чуваш ли, какво казват те? Не се ли притесняваш, че Те прославят като Бог? Не каза ли Бог в древност чрез пророка: „Не ще дам славата Си другиму” (Ис. 42:8)? А също и: Ти, бидейки човек, правиш се на Бог (Иоан 10:33)? А какво отговаря Великодушният, Щедрият на милост и Бавният на гняв Господ? Без да напада и без да се защитава, Той привежда на Своя страна Писанието и казва: А вие нима не сте слушали, че Аз говорих чрез пророците, за да узнаете, че Аз съм Същият, Който казва: ето Ме (Ис. 52:6)? И не знаете ли реченото: из устата на младенци и кърмачета Ти си стъкмил похвала, за да засрамиш Твоите врагове, та да направиш да млъкне враг и мъстител (Пс. 8:3)? Вие, които внимавате в закона и четете пророците, отхвърляте Мене, за Когото е проповядвано в закона. Вие с привидно благочестие мислите, че прославяте Бога, без да разбирате, че който не признава Мене, не признава и Моя Отец. Аз съм излязъл от Отца и дойдох в света.

Изобличени от Спасителя Бог, безразсъдните прекратили спора, замлъкнали пред истината; но, като взели друго решение, направили срещу Него заговор. А ние възпяваме: велик е Господ наш и велика е силата Му, и разумът Му – неизмерим (Пс. 146:5). Защото всичко това стана, та Агнецът и Синът Божи, Който взема върху Си греховете на света, доброволно да тръгне заради нас на спасителни страдания и да се предаде на съд; и ония, които презряха Него, Изкупилия с животворящата Си кръв света, да се споразумеят за тридесет сребърника; и Христос да стане пасха, принесен за нас в жертва; и ония, които се очистват с драгоценната Му кръв, да избягнат стрелите на всепогубителя. На пострадалия с плът и тридневно възкръсналия Христос всяка твар подобава да се покланя с еднаква чест и слава, заедно с Отца и Светия Дух, защото пред Него ще преклони колене всичко небесно, земно и подземно, въздавайки Му слава во-веки веков. Амин.

На илюстрацията: Вход Господен в Йерусалим. Мозайка от средата на 12 в. в Палатинската капела в Палермо (Италия).


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/9933x 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Всеки ден вие полагате грижи за тялото си, за да го запазите в добро състояние; по същия начин трябва да храните ежедневно сърцето си с добри дела; тялото ви живее с храна, а духът – с добри дела; не отказвайте на душата си, която ще живее вечно, онова, което давате на тленното си тялото.
Св. Григорий Велики