В четвъртък вечерта се чете разказът за последната среща на Господ Иисус Христос с учениците Му около пасхалната трапеза, за страшната нощ, която Той прекарва сам в Гетсиманската градина в очакване на смъртта, разказът за разпъването Му на Кръста и за Неговата смърт. Пред нас се разгръща картината на това, което се е случило със Спасителя заради любовта Му към нас. Той е можел да избегне всичко това, ако беше отстъпил, ако само беше поискал да спаси Себе Си, а не да довърши делото, за което е дошъл. Със сигурност тогава Той нямаше да бъде това, което е в действителност, нямаше да бъде въплътената божествена любов, нямаше да бъде нашият Спасител. Каква цена обаче трябва да плати любовта! Христос прекарва една ужасна нощ, изправен пред настъпващата смърт, и се бори с тази смърт, която Го връхлита неумолимо, както човек се бори пред лицето на смъртта.
Обикновено обаче човек просто умира, беззащитен, а тук се случва нещо по-трагично. Христос казва на Своите ученици за душата Си: „Никой не Ми я отнима, но Аз Сам от Себе Си я давам“ (Иоан 10:18). Той даде живота Си даром, но с какъв ужас. Първия път Той се моли с думите: „Отче, ако може да Ме отмине тази чаша, нека Ме отмине“. Той се е борил. И после пак се моли: „Отче, ако тази чаша не може да Ме отмине, нека Ми бъде“. И едва третия път, след нова борба, Той успява да каже: „Да бъде Твоята воля“.
Трябва да се замислим за това: винаги, или поне често, ни се струва, че за Него е било някак лесно да даде живота Си, тъй като е Бог, станал човек. Нашият Спасител Христос обаче умира като човешко същество: не в Своята безсмъртна божествена природа, а в Своето човешко, живо, истински човешко тяло.
И тогава виждаме Разпятието, виждаме как Го убиват с бавна смърт и как Той се предава на мъченията, без да изрече нито една дума на упрек. Единствените думи, които изрича към Своя Отец за мъчителите, са: „Отче, прости им: те не знаят какво правят!“. Ето какво трябва да научим: когато сме преследвани, когато сме унижени, когато сме обидени, т. е. пред лицето на онези хиляди неща, които са далеч от самата идея за смъртта, ние, обръщайки поглед към човека, който ни обижда, унижава, иска да ни унищожи, трябва да обърнем душата си към Бога и да кажем: „Отче, прости му: той не знае какво прави, не разбира смисъла на нещата“. Амин.
Проповед на Велики четвъртък, 3 април 1980 г.
