Тази неделя, братя, заявяваме почитта си към иконите и пеем тържествено: „На пречистия Ти образ се покланяме, Благий…“.[1]
Глаголът „покланям се“ означава едно раболепно по характер действие. Срещаме го в практиката на много религии. То е белег на зависимост и подчинение. В нашия случай поклонението не означава робуване на материалите, от които са направени иконите – преносими или стенописи. Означава признаване, удивление и възторг пред човеколюбието и любовта на Богочовека Христос.
Вярващият се удивлява, недоумява, стои онемял пред тайната на божествения промисъл и навежда глава от тежестта на величието, благодатта, любовта. Вярващият остава поразен, точно както ангелът пред св. Богородица, когато ѝ известил великото тайнство на въчовечаването на Сина и Слово Божие. Помните какво казва химнопевецът: „Стоеше и се удивляваше“.[2]
Човекът, братя, застанал прав, стои и има дарбата да се удивлява, т. е. с Божията благодат да долавя онова, което не улавят сетивата. Затова ние не се ограничаваме с това, което виждаме на иконите, но продължаваме по-нататък. Оставаме безгласни, мълчаливи пред светостта на Бога и Неговите светци.
Иконата е това, което улавят очите ни. Разбира се, колкото повече иконописецът живее тайнството на нашата вяра, толкова повече го отпечатва в образите на Богочовека Иисус Христос, на св. Богородица, на светците, на ангелите. Съответни на неговата вяра, на чистотата и възторга, в който иконописецът се намира, са и стенописите, с които той украсява св. храмове. С вяра, чистота и възторг обаче трябва да ги гледа и вярващият. И когато им се покланяме, тогава се отваряме с доверие, любов и почит към Богочовека Иисус Христос и искаме от Него да ни прощава и да ни съхранява непрестанно в Своята любов и в живота.
Синът и Словото Божие стана човек „от Светия Дух и Дева Мария“.[3] Оттогава ние, вярващите, живеем с Него в ума, сърцето, в цялото си същество. Изобразяваме Го обаче и на св. икони, и Му се покланяме като на Господ и Изкупител, като „стоим и се удивляваме“!
Превод: Бисерка Велинова
* На иконата: „Тържество на православието“ – руска икона, изобразяваща Седмия вселенски събор, на който е осъдено иконоборчеството и е възстановено православното иконопочитание (бел. ред.).
[2] Изразът е от първия икос на Богородичния акатист, който се изпълнява в петъците на Великия пост. На гръцки „ексистато ке истато“ означава тъкмо „стоеше и се удивляваше“. В българския превод на този израз в акатистника (изд. на Св. Синод) стои „стоеше ужасèн“, макар че това е под влияние на старобългарския превод и изразът означава всъщност „стоеше удивèн“ (бел. прев.).
