Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (5 Votes)
Тази неделя, братя, заявяваме почитта си към иконите и пеем тържествено: “На пречистия Ти образ се покланяме, Благий...”[1]    
   
Глаголът “покланям се” означава едно раболепно по характер действие. Срещаме го в практиката на много религии. То е белег на зависимост и подчинение. В нашия случай поклонението не означава робуване на материалите, от които са направени иконите – преносими или стенописи. Означава признаване, удивление и възторг пред човеколюбието и любовта на Богочовека Христос.

Вярващият се удивлява, недоумява, стои онемял пред тайната на божествения промисъл и навежда глава от тежестта на величието, благодатта, любовта. Вярващият остава поразен, точно както ангелът пред света Богородица, когато й известил великото тайнство на въчеловечаването на Сина и Словото Божие. Помните какво казва химнопевецът: “Стоеше и се удивляваше”[2].

Човекът, братя, застанал прав, стои и има дарбата да се удивлява, т. е. с Божията благодат да долавя онова, което не улавят сетивата. Затова ние не се ограничаваме с това, което виждаме на иконите, но продължаваме по-нататък. Оставаме безгласни, мълчаливи пред светостта на Бога и Неговите светци.

Иконата е това, което улавят очите ни. Разбира се, колкото повече иконописецът живее тайнството на нашата вяра, толкова повече го отпечатва в образите на Богочовека Иисус Христос, на света Богородица, на светците, на ангелите. Съответни на неговата вяра, на чистотата и възторга, в който иконописецът се намира, са и стенописите, с които украсява светите храмове. Но с вяра, чистота и възторг трябва да ги гледа и вярващият. И когато им се покланяме, тогава се отваряме с доверие, любов и почит към Богочовека Иисус Христос и искаме от Него да ни прощава и да ни съхранява непрестанно в Своята любов и в живота.

Синът и Словото Божие стана човек “от Светия Дух и Дева Мария”[3]. Оттогава вярващите живеем с Него в ума, сърцето, в цялото си същество. Изобразяваме Го обаче и на светите икони, и Му се покланяме като на Господ и Изкупител, като “стоим и се удивляваме”!


[1] На църковнославянски: “Пречистому Твоему образу покланяемся, Благий...” Това е началото на тропара на Православна неделя.

[2] Изразът е от първия икос на Богородичния акатист, който се изпълнява в петъците на Великия пост.  На грц. ексистато ке истато означава тъкмо “стоеше и се удивляваше”. В българския превод на този израз в акатистника (изд. на Св. Синод) стои стоеше ужасéн, макар че това е под влияние на старобългарския превод и изразът означава всъщност стоеше удивéн.

[3] Член 3 от Символа на вярата.

На иконата: Тържество на Православието. Руска икона, изобразяваща Седмия вселенски събор, на който е осъдено иконоборчеството и възстановено православното иконопочитание.

Седмият вселенски събор е свикан през 787 в. в гр. Никея по време на византийската императрица Ирина. В него взели участие 367 отци от цялата Църква.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/6kxu 

Разпространяване на статията:

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...
Всеки ден вие полагате грижи за тялото си, за да го запазите в добро състояние; по същия начин трябва да храните ежедневно сърцето си с добри дела; тялото ви живее с храна, а духът – с добри дела; не отказвайте на душата си, която ще живее вечно, онова, което давате на тленното си тялото.
Св. Григорий Велики