Св. Мария Египетска е била жителка на Александрия, известна с порочния си живот. Един ден пожелава и тя да отиде и да се поклони на Животворящия Кръст Господен в Йерусалим. Въпреки своята греховност, въпреки, че животът ѝ нямал нищо общо с онази божествена чистота и любов, на която е искала да се поклони, тя дръзко пристъпва към вратите на храма заедно с другите поклонници, но невидима сила не ѝ позволявала да прекрачи прага. Това я стресва и тя осъзнава нищетата на блудния си живот.
Какво е блудството?
Блудството не е само в плътския грях, в оскверняването на собственото тяло, създадено да бъде храм на Светия Дух, но и на личността на другия. Блудството е заблуда. Отдалечаване от дома на нашия Отец, отклоняване от високото назначение, определено за човека от Твореца. Блудството е разпиляване на любовта, неспособност да обичаш Бога и човека с цялата си душа, сърце, ум и тяло – с цялото си същество.
Блудството – в широкия му смисъл, който се разкрива в Св. Писание, – представлява отдалечаване от Бога, идолопоклонническа привързаност към видимото, към осезаемото. Блудството е, вместо да отдадеш сърцето си на единственото достойно за любов – Бога и божественото начало в човека, да разпиляваш любовта си във всички посоки, към идолите на своите желания, пориви, прищевки, увлечения. Блудството е да разпиляваш дадените ти от Бога дни и сили в суетни занимания и грижи.
Ние всички сме заразени от тази страст. Сърцето ни не е единно – то е разкъсвано от противоречиви чувства и желания; умът ни не е съсредоточен – в него се борят различни идеи, тревоги и грижи, а волята ни е неустойчива, колеблива.
Животът ни е безпътен като този на александрийската блудница. Като нея, понякога искаме да се поклоним на Живия Бог, да се докоснем до животворното Му присъствие, но невидима сила все ни пречи да го направим. Искаме да се помолим, а не можем, искаме да обичаме, а не можем, искаме да съсредоточим мислите си върху едното потребно, а те се разбягват, искаме да започнем нов живот, а не ни достига воля.
За жалост тази отдалеченост от Бога не ни стряска. Не и така, както е ужасила св. Мария Египетска и я е накарала да преобрази живота си, да прекара дните си в покаяние.
Житието на св. Мария Египетска ни учи и на това, че Бог не отхвърля каещия се, колкото и грешен да е той, колкото и безпътен да е животът му; показва ни, че човекът има силите да се изкачи от дълбините на греха до висотата на покаянието и светостта. Св. Четиридесетница е най-благоприятното време за покаяние, а затова и Църквата премъдро ни припомня за великата Божия угодница св. Мария Египетска – освен в деня на нейната блажена кончина, 1 април, още и в петата Неделя на Великия пост.
