Проповед върху апостолското четиво за Неделя сиропустна – Рим. 13:11-14
В днешното апостолско четиво св. ап. Павел насърчава римляните да се събудят от сън. Защото скоро нощта ще превали и денят се приближава. Спасението сега е много близо (Рим. 13:11-12).
Тъмнината, братя, е неразривно свързана със съня, който е необходим за организма. Човек си почива, очиства се от токсините, обновява се и е готов за нови действия и творчество в слънчевата светлина. Или дори сред разнообразните впечатляващи светлини, които се произвеждат с електричеството и лазерните лъчи.
Човешкото спасение обаче е изтъкано от Христовата светлина. Със Самия Христос, Който просвещава всеки човек, „идващ на света“.[1] Ние обаче не можем да възприемем с чувствените си очи Христос, истинската светлина.[2] Защото нашите сетива принадлежат на създаденото Божие творение, както и цялото ни биологично съществуване, с неговите многобройни и сложни дейности.
Разбира се, Бог сътвори човека с възможност да преодолява сътвореността и „по благодат“ да участва в Неговата животворна благодат, която е любовта, светлината, истината и животът. Ева беше изкушена от змията и след това въведе в изкушение и Адам. И двамата се съюзиха с дявола, отказаха се от Бога, Своя Създател, и затънаха в хаоса на вината. Не издържаха повече да гледат Бога и затова се скриха, както образно го описва Старият Завет. Покаяха се! Обаче беше вече късно. Защото потънаха в гъстата тъмнина на ада. Отказаха плода на живота, Който е Самият Бог, и ядоха от забранения плод на смъртта. Видяха отвратителната си вече голота и се увиха с „плътска кожа“. Получиха плътска смъртна форма.
Днес със своето Послание до римляни св. ап. Панел ни напомня: „Настъпил е часът да се събудим вече от сън. Защото сега е по-близо до нас спасението, нежели когато повярвахме. Нощта се превали; а денят се приближи: да отхвърлим, прочее, делата на мрака и да наденем оръжието на светлината. Като в ден, да се държим благоприлично, без да се предаваме нито на срамни гощавки и пиянство, нито на сладострастие и разпътство, нито на раздор и завист; но облечете се в нашия Господ Иисус Христос и грижите за плътта не превръщайте в похоти“ (13:11-14).
Сега вече се обновява тленната, паднала, съгрешила природа и намира онова, което първосътворените загубиха, че и още повече. Тези, които са съзнателни членове на нашата Църква, с благодатта на нашия Господ придобиват нови сетива. Свободно приемат светлината на вярата, светлината на истината, светлината на Господния ден и посрещат света със светъл поглед.
Когато в нас не свети Христовата светлина, нито своите грешки контролираме, нито нуждите на ближния си разбираме, но и смисъла на живота не схващаме, за да му се насладим. Защото това, което идва и отминава, не е истинският живот. Истинският живот е Христос, Който остава Същият и сега, и винаги, и в безкрайните векове. Той къпе в Своята незалязваща светлина всички смъртни и тленни хора, които Го приемат в себе си и се освещават с почитта си към Неговата личност.
Истинският блясък и истинското просветление на вярващите обаче се отличават сред многото лъжливи мъждукащи светлини на нашето объркано време с определени характеристики. Това са: светъл поглед, състрадателно сърце, открита мисъл, дела на човеколюбие и любов.
Превод: Бисерка Велинова
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/qpa
И рече старецът...
Блажен оня човек, който е достигнал състояние на бодърстване или се бори да го постигне: в сърцето му се образува духовно небе – със слънце, луна и звезди.
Св. Филотей Синаит
