Проповед върху евангелското четиво – Мат. 6:14-21
Днешният евангелски откъс подготвя християните за периода на великата Четиридесетница. Спасителят набляга на три основни момента: поста, небесното съкровище и чистия поглед.
Постът във всички случаи е лично събитие. Означава въздържане от храна. Разбира се, човек има нужда от храна, за да оцелее. Не трябва обаче да изяжда другите със завист, злоба, използвачество, подтисничество, нито самия себе си с хленчене, роптаене или себеизтезаване.
Но не е добре и когато необходимата храна служи за угаждане на стомаха и води до наднормени килограми, така че да се стига до даване на огромни суми за тяхното отстраняване!
Има и друго: дори ненаситниците да не се отдават на чревоугодни удоволствия, те нерядко събират безполезни съкровища. Трупат движими и недвижими имущества, скъпоценности, редки скъпи предмети, за да ги използват, когато имат нужда. По този начин се чувстват сигурни. С преследването обаче на такива потребителски блага хората стават все по-несигурни.
Понеже животът е кратък и този вид богатства не придружават човека в гроба. Въпреки това рядко хората помнят, че са смъртни и тленни, и временни. Виновно е окото. Колкото по-ненаситно е окото, толкова по-изискващ е и коремът на човека. В потребителското ни общество това личи още по-силно.
Има толкова неща, които човек вижда около себе си, че често пада в клопката да ги иска всичките, и съжалява, че не може да ги придобие. Макар и ненужни! Макар и да са излишни!
Братя, храната и потребителските блага са необходими в живота. Необходима е обаче и мярка в нуждите. Защото човекът винаги живее с идеята, любовта, човеколюбието. Нужно е да нахрани духа си, съзнанието си, търсенето си. За да стане това, трябва да затвори очите си пред светлините на разкоша и материалните нужди и да ги отвори за почитане на Бога и за любов към човека.
Забележително е това, което четем в кн. Откровение на св. Йоан Богослов за самохвалните богаташи с натрупани съкровища и многобройни богатства. „Защото казваш: богат съм, разбогатях и от нищо не се нуждая, а не знаеш, че си злочест и клет, сиромах, сляп и гол, – съветвам те да си купиш от Мене… и с очна мас намажи очите си, за да виждаш“ (Откр. 3:17-18).
Тази „очна мас“, т. е. промивка за очите, братя, са покаянието, въздържанието, прошката, човеколюбието, упражненията против трупането на празна слава и богатство. Те отварят и почистват нашия поглед, и го просветляват.
Превод: Бисерка Велинова
* На иконата: Никодим носи Кръста на Иисус Христос, стенопис от манастира „Грачаница“, Косово; според евангелските повествования войниците, водещи Иисус Христос към Голгота, са натоварили да носи кръста „някой си Симон Киринеец“ (виж предпоследните глави на Матей, Марк и Лука); тук обаче грешката е явно на иконописеца (бел. ред.).
