Проповед върху неделното евангелско четиво – Мат. 25:31-46
Днешния евангелски откъс, братя мои, се отнася за бъдещия съд. Казва се дословно: „А кога дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него…“, т. е. някога в бъдеще ще дойде. Въпреки това кн. Откровение на св. Йоан Богослов ни уверява, че Христос е Този, „Който е и Който е бил, и Който иде“.[1] Той е Този, Който прие човешки образ и дойде преди две хиляди години сред хората, но и Този, Който постоянно идва. Идва във всеки миг от времето. По този начин бъдещето се превръща в настояще.
Християнинът, братя, изживява съда като настоящо събитие. Защото съд е присъствието на Христос. А вярващият не може да живее без да чувства Христос. При това молитвата на християнина е непрестанна: „Дойди, Господи!“.[2] И това не е един благочестив копнеж или илюзия. Вярващият винаги провъзгласява: „Господ е близо“,[3] т. е. Господ се доближава до мене.
Няма никакво разстояние във времето и пространството и Господ винаги е сред вярващите. Колкото по-голям е духовният ни опит в Неговото присъствие, толкова по-разбираем става и бъдещият съд „тук и сега“. Иисус Христос много ясно подчертава: „Князът на този свят е осъден“.[4] Князът[5] на света, т. е. бесът, лукавият дух вече е порицан, осъден е.
Вярващият християнин осъзнава тази неоспорима истина. Чувства я с покаянието, с благодатта Божия, която го избавя от връзките на ненавистта, омразата, користта, жестокостта. Вярващият чувства Господа като изкупител от разложителните страсти: от несигурността, от тревогата на разложението и смъртта.
Господ не е отмъстител, очистител, наказващ, обвинител, съдия. Той е човеколюбивият Богочовек, Който всичко прощава заради една покайна сълза, една съкрушена душа, чаша вода и троха от нашата любов към най-малкия брат. Господ е сред нас, наш близък и приятел, наш спътник в цялата ни житейска борба. Това е Богочовекът, Който е постоянно с нас, през целия ни живот, Който ни съпътства и в смъртта, за да ни възкреси за вечния живот.
Превод: Бисерка Велинова
[1] Откр. 1:4 (бел. прев.).
[2] Откр. 22:20 (бел. прев.).
[3] Филип. 4:5 (бел. прев.).
[4] Иоан 16:11 (бел. прев.).
[5] По смисъла на „властелинът“, „владетелят на всички, които доброволно се подчиняват на злата му воля“ (бел. прев.).
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/cck8
И рече старецът...
Когато някой е смутен и опечален под предлог, че върши нещо добро и полезно за душата, и се гневи на своя ближен, то очевидно е, че това не е угодно на Бога: защото всичко, що е от Бога, служи за мир и полза и води човека към смирение и самоукорение.
Св. Варсануфий Велики
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
