Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (82 Votes)

Str.sud.jpgПроповед върху неделното евангелско четиво – Мат. 25:31-46

Днешния евангелски откъс, братя мои, се отнася за бъдещия съд. Казва се дословно: „А кога дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него…“, т. е. някога в бъдеще ще дойде. Въпреки това кн. Откровение на св. Йоан Богослов ни уверява, че Христос е Този, „Който е и Който е бил, и Който иде“.[1] Той е Този, Който прие човешки образ и дойде преди две хиляди години сред хората, но и Този, Който постоянно идва. Идва във всеки миг от времето. По този начин бъдещето се превръща в настояще.

Християнинът, братя, изживява съда като настоящо събитие. Защото съд е присъствието на Христос. А вярващият не може да живее без да чувства Христос. При това молитвата на християнина е непрестанна: „Дойди, Господи!“.[2] И това не е един благочестив копнеж или илюзия. Вярващият винаги провъзгласява: „Господ е близо“,[3] т. е. Господ се доближава до мене.

Няма никакво разстояние във времето и пространството и Господ винаги е сред вярващите. Колкото по-голям е духовният ни опит в Неговото присъствие, толкова по-разбираем става и бъдещият съд „тук и сега“. Иисус Христос много ясно подчертава: „Князът на този свят е осъден“.[4] Князът[5] на света, т. е. бесът, лукавият дух вече е порицан, осъден е.

Вярващият християнин осъзнава тази неоспорима истина. Чувства я с покаянието, с благодатта Божия, която го избавя от връзките на ненавистта, омразата, користта, жестокостта. Вярващият чувства Господа като изкупител от разложителните страсти: от несигурността, от тревогата на разложението и смъртта.

Господ не е отмъстител, очистител, наказващ, обвинител, съдия. Той е човеколюбивият Богочовек, Който всичко прощава заради една покайна сълза, една съкрушена душа, чаша вода и троха от нашата любов към най-малкия брат. Господ е сред нас, наш близък и приятел, наш спътник в цялата ни житейска борба. Това е Богочовекът, Който е постоянно с нас, през целия ни живот, Който ни съпътства и в смъртта, за да ни възкреси за вечния живот.

Превод: Бисерка Велинова

[1] Откр. 1:4 (бел. прев.).
[2] Откр. 22:20 (бел. прев.).
[3] Филип. 4:5 (бел. прев.).
[4] Иоан 16:11 (бел. прев.).
[5] По смисъла на „властелинът“, „владетелят на всички, които доброволно се подчиняват на злата му воля“ (бел. прев.).


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/cck8 

Разпространяване на статията:

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...
Лакомото желание за храна се прекратява с насищането, а удоволствието от питието свършва, когато жаждата е утолена. Така е и с останалите неща... Но притежаването на добродетелта, щом тя веднъж е твърдо постигната, не може да бъде измерено с времето, нито ограничено от наситата.
Св. Григорий Нисийски