Проповед върху неделното евангелско четиво - Мат. 25:31-46
Днешния евангелски откъс, братя мои, се отнася за бъдещия съд. Казва се дословно: “А кога дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него...” - т. е. някога в бъдеще ще дойде. Въпреки това Откровението на свети Йоан Богослов ни уверява, че Христос е Тзои, “Който е и Който е бил, и Който иде”[1]. Той е Този, Който прие човешки образ и дойде преди две хиляди години сред хората, но и Този, Който постоянно идва. Идва във всеки миг от времето. По този начин бъдещето се превръща в настояще.
Християнинът, братя, изживява съда като настоящо събитие. Защото съд е присъствието на Христос. А вярващият не може да живее без да чувства Христос. При това молитвата на християнина е непрестанна: “Дойди, Господи!”[2] И това не е един благочестив копнеж или илюзия. Вярващият винаги провъзгласява: “Господ е близо”[3], т. е. Господ се доближава до мене.
Няма никакво разстояние във времето и пространството, но Господ винаги е сред вярващите. Колкото по-голям е духовният ни опит в Господното присъствие, толкова по-разбираем става и бъдещият съд “тук и сега”. Иисус Христос много ясно подчертава: “Князът на този свят е осъден”[4]. Князът[5] на света, т. е. бесът, лукавият дух вече е порицан, осъден е.
Вярващият християнин осъзнава тази неоспорима истина. Чувства я с покаянието, с благодатта Божия, която го избавя от връзките на ненавистта, омразата, користта, жестокостта. Вярващият чувства Господ като изкупител от разложителните страсти: от несигурността, от тревогата на разложението и смъртта.
Господ не е отмъстител, очистител, наказващ, обвинител, съдия. Той е човеколюбивият Богочовек, Който всичко прощава заради една покайна сълза, една съкрушена душа, чаша вода и троха от нашата любов към най-малкия брат. Господ е сред нас, наш близък и приятел, наш спътник в цялата ни житейска борба. Това е Богочовекът, Който е постоянно с нас, през целия ни живот, Който ни съпътства и в смъртта, за да ни възкреси за вечния живот.
Вярващият християнин осъзнава тази неоспорима истина. Чувства я с покаянието, с благодатта Божия, която го избавя от връзките на ненавистта, омразата, користта, жестокостта. Вярващият чувства Господ като изкупител от разложителните страсти: от несигурността, от тревогата на разложението и смъртта.
Господ не е отмъстител, очистител, наказващ, обвинител, съдия. Той е човеколюбивият Богочовек, Който всичко прощава заради една покайна сълза, една съкрушена душа, чаша вода и троха от нашата любов към най-малкия брат. Господ е сред нас, наш близък и приятел, наш спътник в цялата ни житейска борба. Това е Богочовекът, Който е постоянно с нас, през целия ни живот, Който ни съпътства и в смъртта, за да ни възкреси за вечния живот.
