Проповед върху неделното апостолско четиво – 1 Кор. 6:12-20
Неделя на блудния син е днес, братя, и Църквата е определила да четем на св. Литургия един познат откъс от Първо послание до коринтянина на св. ап. Павел, в който откъс се набляга върху чистотата на човешкото тяло. И това се прави, защото Бог се слави с човешкото тяло и всеки човек е член на богочовешкото тяло Христово.
Често обаче чуваме в наши дни много мъже и жени да обявяват, че тялото им си е тяхно, че те самите го притежават и поради тази причина имат право да правят с него каквото си поискат, дори и да го убият!… Смятат още, че са свободни да се предават на наркотици, да се излагат необмислено на опасни смъртоносни болести, да отнемат живота на ембрионите преди те да се родят.
И всичко това се случва в името на свободата на мисълта, на еманципацията. Всъщност обаче става въпрос за връх на лудостта във време, когато толкова много борби се водят за правото на живот. И въпреки това все повече хора – и то млади – се предават по своя воля на смъртта.
Много се е изписало, още повече се е обсъждало, ставали са организирани кампании по тези теми. Въпреки това не се вижда да има подобрение. Абортите продължават, наркоманите се множат, смъртните случаи от смъртоносен вирус са неизброими и смъртоносните катастрофи неизчислими. Съвременният човек властва над тялото си, за да го повреди! А самоубийството се смята за свобода!
Това, което научаваме от днешното апостолско четиво, е, че човешкото тяло приема Божията благодат. То не е само една тленна плът, създадена от пръст, а храм, дом на Светия Дух. Припомням ви, братя, картината от Стария Завет. Бог сътвори човека от тленни материали, от глина. Вдъхна обаче на творението си дихание за живот.
Неразумният днешен човек сред объркването и измамата, които царят, отхвърля диханието на живота и избира своето дихание. Свое дихание и свой избор тук означава отричане от живота и избиране на смъртта с нейната отровна същност – с главозамайване от скоростите, със слабостта на имунната система, с убийство на ембриони.
Нашият Бог е животът, изворът на живота и даряващият живот. Той ни създаде подобни на Себе си, за да ни предложи даром да участваме в живота. И когато първосъздадените със своето самолюбие предпочетоха смъртта, дори и тогава със страданията и Възкресението на Господа ни се даде възможност да живеем възкресени близо до Него, в Неговото присъствие. Бог стана човек, за да избави страдащия човек и да му вдъхва постоянно диханието на живота и истината.
Бог да просвети всички онези, които упорстват върху погрешния силогизъм на смъртта и по своя воля предават дъха си… на смъртта!
Превод: Бисерка Велинова
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/wurf
И рече старецът...
Когато някой е смутен и опечален под предлог, че върши нещо добро и полезно за душата, и се гневи на своя ближен, то очевидно е, че това не е угодно на Бога: защото всичко, що е от Бога, служи за мир и полза и води човека към смирение и самоукорение.
Св. Варсануфий Велики
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
