Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (14 Votes)
Васил Левски “Никой няма любов по-голяма от тая –
да положи душата си за своите приятели”
(Йоан 14:13)
   
Господ Иисус Христос ни е посочил най-възвишен в нравствено отношение модел за любов към ближните. Неговата любов към нас е чиста, безкористна, самоотвержена и саможертвена. Ние трябва да обичаме ближните си, както Христос ни възлюби, т.е. да ги обичаме повече от себе си – самоотвержено и саможертвено, да сме готови да пренебрегнем личното си “аз”, нашата сигурност и удобства в името на Бога и ближните. Такава активна и саможертвена любов към ближните е проявил и иеродякон Игнатий – Васил Левски.
Няма българин, който да не познава живота и делото на апостола на свободата – иеродякон Игнатий. Но една страна от неговия живот доскоро беше премълчавана. Израснал в религиозна семейна страна, възпитан в духа на евангелското нравствено учение, иеродякон Игнатий през целия си живот, до последния си час остава убеден християнин. Той никога не е прекъсвал връзката си с Църквата – манастирите са били негови убежища, духовниците – негови съработници в служението за освобождение на поробеното ни отечество. Много храмове са били огласени от звънкото му пение. Иеродякон Игнатий редовно се е изповядвал и причастявал със страшните Христови тайни, за което има редица свидетелства, най-красноречиво, от които е това на Пловдивския митрополит Максим. Той среща Левски в Сопотския девически манастир, където последният намерил временен приют при леля си монахиня Христина:”Намерихме Дякона – свидетелства дядо Максим – да си чете причастните молитви пред иконата с вощеница в ръка. Аз, по това време дякон, свалих от рамото си орара и го подадох на Левски, който облечен в расото на леля си монахиня Христина, го постави на рамото си и се причасти като дякон от светия потир”.

В предсмъртния си час Апостолът поправил изповядващия го свещеник, когато той го споменал в разрешителната молитва като “раба Божия Василия”. Левски го прекъснал и казал: ”Споменувай ме в молитвите си, отче, с името йеродякон Игнатий”.
 
Фактът, че пожелал да бъде записан в “книгата на живота”(Откр.3:5) именно с духовното му, а не със светското му име, говори много. Не бива да гледаме на излизането му от манастира и посвещаването му в служба на отечеството като на отклонение от служението му на Бога. Защото служението на ближните е неотделимо от служението на Бога.
  
Братя и сестри, когато в една епоха липсват ярки, силни личности, тя възкресява и издига такива от миналото. Днес повече от всякога имаме нужда от такъв образец на всеотдайно и безкористно служение на род и родина като иеродякон Игнатий – Васил Левски. Нека, отдавайки му дължимата почит и признателност, да отправим молитви към Всеподателя Бога да спомене в Своето Царство иеродякон Игнатий, да укрепи православния български народ, да усили в нас любовта,у която “не дири своето” (1 Кор.13:5) и да запази нашето отечество от всякакви беди. Амин.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/83fc 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Човек може да изглежда мълчалив, но ако сърцето му осъжда другите, то той бърбори неспирно; друг обаче може да говори от сутрин до вечер и все пак да бъде истински мълчалив, т. е. да не казва нищо безполезно.
Авва Пимен

   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.