Мобилно меню

4.6296296296296 1 1 1 1 1 Rating 4.63 (27 Votes)

xenofontos2В 1814 г. Григорий, Хурмузий книгохранител и архим. Хрисант – най-големите познавачи на църковната музика за времето си, изработват Новия аналитичен невмен метод, който се смята за най-съвършената невмена нотационна система. Чрез този метод музикоучителите разтълкували и превели на създадената от тях система записите на творците писали до 1814 г. със старата нотация.

Интерес представлява фактът, че гърците наричат тримата учители на Новия метод от 1814 г. „благодетели на нацията”.[1] При всички случаи това е симптоматично за отношението им към византийската музика. Явно гърците смятат тази музика за своя, за свой църковно-музикален продукт. Достатъчно красноречиви са думите на издателя на Хрисантовата Голяма теория на музиката Панайотис Пелопидис: „Великото благодеяние на тримата учители обогати елинската нация”.[2]

Твърде вероятно е гърците да са гледали на възможността да реформират невменото писмо като на издигане на национално знаме в годините на робство под османския ярем. Може би с това са искали да подбудят гордост у сънародниците си, да им внушат, че техните достижения са от важно историческо значение. Нещо като умален модел на призива към българите на светия атонски монах Пайсий половин век преди това с неговата История славянобългарска.

Не е случайно, че реформираното невмено писмо се появява и разпространява през време на гръцкото възраждане и въстанническите действия от 1821 г., довели до освобождаването на Гърция от Османската империя. Можем да допуснем, че тази невмена реформа е щрих към общата картина на Мегали идеята на Гърция – възобновяването на Византийската империя. Константинополската патриаршия е работила в тази насока чрез елинизаторската си политика. През 1819 г. тогавашният Вселенски патриарх Григорий V издава окръжно, в което архиереите се задължават да бдят за разпространението на гръцкия език сред всички православни в Османската империя.[3] Ние, българите, сме се борили против това погърчване и денационализиране с всички сили. Стремяли сме се да запазим народностното си чувство, да имаме родна църква и наше духовенство – по този въпрос е написана обемна литература.

Споменатият по-горе патриарх Григорий V е бил поддръжник на националосвободителните идеи на своя народ. Затова турците го обвинили в участие в Гръцката революция и го убили на връх Великден 1821 г. Свещеномъченик Григорий е канонизиран от Гръцката православна църква и се почита в Гърция като „народен мъченик” (εθνομάρτυρας).[4]

Известно е, че един от тримата реформатори на невменото писмо от 19 в. Григорий е бил в приятелски отношения с патриарх Григорий V, при когото бил главен певец (протопсалт). В чест на третото интронизиране на патриарх Григорий[5] той написал две песни, а и като протопсалт преживял заедно с патриарха всички трудности и вълнения на Великия пост и страстната седмица през 1821 г.[6] Вероятно идеята за издигане на гръцкото национално чувство е била споделяна и от двамата – патриарха и неговия протопсалт, един от тримата отговорни за появата на Новия метод от 1814 г.

В края на 19 – началото на 20 в. се повдига музикологичният въпрос: кое е истинското българско църковно пеене? Дали е т. нар. болгарски роспев открит в края на 16 – 18 в. в украинско-белоруски ръкописни певчески книги, или пък псалтикийното византийско пеене? Личности като композитора Добри Христов, защитник на самостойно българско пеене, смятат византийската музика за гръцка и натрапена ни отвън.[7]

Така непредубеденият читател е поставен в среда, в която както гърци, така и някои българи твърдят, че византийската музика е гръцка.

От историята на многовековната Византийска империя е известно, че тази империя е била мултинационална. Разпространението й е било на три континента – Европа, Азия и Африка. Много от владетелите й не са били гърци – императори като св. Константин (нейният основател) и св. Юстиниан Велики. Тази парадигма важи и за църковните изкуства на Византия – в това число за музиката.

И макар, че един от големите съвременни изследователи на византийската музика проф. Григориос Статис нарича тази музика „жизнено важен аспект на гръцката култура”, ние трябва да отбележим, че двата най-големи стълба на византийската музика – св. Йоан Дамаскин и св. Йоан Кукузел не са гърци. Единият е сириец, а другият българин.

През 1872 г. Тодор Икономов, отличен познавач на църковното пеене, издава в столицата на Османската империя два псалтикийни сборника. Интересно е да се спомене, че Икономов, който е бил отявлен родолюбец, публикува песнопения само на гръцки автори. Този факт показва, че той не е смятал тази музика само за гръцка.[8]

Тримата учители се явяват не само благодетели на гръцката нация, но и на всички православни музикотворци и изпълнители, ползващи се от реформираното невмено писмо. Важно е да се спомене, че освен гърците само две други нации възприемат реформата веднага: българи и румънци. Тези нации съдействат и за развитието на нотацията. Сърбите използват частично новите невми, а пък за руснаците тази нотация остава непозната.[9]

Пионер в църковно-музикалната дейност в България, опираща се на достиженията на Новия нотационен метод от 1814 г., е Рилският манастир. В св. обител творят видни музикоучители: Йоасаф Рилски, който пренася метода в манастира пряко от Константинопол,[10] йером. Неофит Рилски, Аверкий Попстоянов, игумен Йосиф, Агапий, Атанасий, Исай, Ксенофонт, Кирил, Константий, Максим и др.[11] В историята на църковно-музикалното изкуство са записани със светли букви имената на нашите музикотворци: Николай Триандафилов, хаджи Ангел Иванов Севлиевеца, Димитър Златанов Градоборчето, Никола Златарски, архим. Калистрат, Йоан Хармосин Охридски, Тодор Икономов, Петър Сарафов, Жеко Павлов, Манасий Поптодоров, Иван Каиков, Петър Динев и др.

Миналата година се навършиха 200-години от появата на Новия метод. Нека това бъде повод за творчески размисли за всички нас, които сме под благодатния покров на Православната църква и нейното свещено изкуство, предавано от поколение на поколение музиколюбиви християни.


1. Голяма теория на музиката, съставена от Хрисант, архиепископ на Дирахий от Мадит, превод на на бълг. език по изданието на Панайотис Пелопидис от 1911 г. Д. Кирков, А. Атанасов, С. 2007, с. 3.

2. Пак там.

3. Срв. Ников, П. Възраждане на българския народ. Църковно-национални борби и постижения, С. 1971, с. 67-68.

4. Григорий (Ангелопулос) http://drevo-info.ru/articles/6623.html. Открытая православная энциклопедия „Древо” – In: http://drevo-info.ru/articles/6623.html.

5. Патриарх Григорий V три пъти се възкачва на патриаршески престол, последният е от 1818 г. до 22 април 1821 г.

6. Статис, Г. Григорий Протопсалт Византиец. Перев. Владимира Павленко  In: http://www.psaltika.ru/index.php/history-of-byzantine-muzic/23-history-grigorios-protopsaltis.

7. Срв. Кое е истинското българско църковно пеене? съст. Ю. Куюмджиев, Пловдив 2011.

8. Срв. Хърков, С. „За печатните църковнопевчески сборници от ХІХ в. и тяхната роля в музикалнокултурната практика на Възраждането” – В: Музикални хоризонти, 17-18, 1988, с. 38.

9. По материал, предоставен на автора от проф. д. изк. Стефан Хърков, музиколог, преподавател в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”.

10. Йоасаф Рилски е един от първите учители на „Новия метод” на църковната музика в България. Срв. Куюмджиева, С. „Йоасаф Рилски” – В: Българско музикознание, 3-4, 2007.

11. Срв. Куюмджиева, С. „Музикалната дейност на Неофит Рилски” – В: Българска музика, 4, 1981, с. 34-37. В Рилския манастир се осъществява сериозна музикално-преводаческа дейност, създават се музикални ръкописи. Срв. Атанасов, А. „Музикалните ръкописи в Рилския манастир” – В: Българско музикознание, 3-4, 2007.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/94pxk 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Знанието на Кръста е скрито в страданията на Кръста.

Св. Исаак Сирин
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.