Мобилно меню

4.3333333333333 1 1 1 1 1 Rating 4.33 (6 Votes)
Храм Пър­ва­та епар­хия на Рус­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва на те­ри­то­ри­я­та на днеш­на  Са­ра­тов­с­ка гу­бер­ния би­ла от­к­ри­та по хо­да­тайс­т­во­то на св. бла­го­ве­рен княз Алек­сан­дър Нев­с­ки през 1261 г.

Са­ра­тов­с­ка епар­хия през вре­ме­то на цар­с­ка Ру­сия би­ла бо­га­та на хра­мо­ве. В гр. Са­ра­тов през 1901 г. има­ло 49 цър­к­ви, па­рак­ли­си, жен­с­ки ма­нас­ти­ри (при то­ва до­ре­во­лю­ци­о­нен Са­ра­тов бил поч­ти 6 пъ­ти по-ма­лък по площ от се­гаш­ния, а по на­се­ле­ние - 7,3 пъ­ти). Към края на 1918 г. в Са­ра­тов­с­ка епар­хия има­ло 891 дейс­т­ва­щи  хра­ма, 15 ма­нас­тира, ски­то­ве, от­шел­ни­чес­ки ки­лии.

В съ­вет­с­ко вре­ме мно­го хра­мо­ве би­ли взри­ве­ни, опус­то­ше­ни, ос­к­вер­не­ни…. От ку­по­ли­те съ­ба­ря­ли кръс­то­ве­те, пре­то­пя­ва­ли кам­ба­ни­те, из­га­ря­ли ико­ни­те.
Към 1937 г. в епар­хи­я­та не ос­та­нал ни­то един дейс­т­ващ храм. Бол­шин­с­т­во­то от тях се ока­за­ли раз­ру­ше­ни или пре­ус­т­ро­е­ни: ста­на­ли скла­до­ве, бол­ни­ци, клу­бо­ве, зат­во­ри...


По дан­ни от 1936 г. от 53 ра­йо­на в Са­ра­тов­с­кия край в 34 ра­йо­на ня­ма­ло дейс­т­ва­щи хра­мо­ве. Оце­ле­ли­те око­ло 500 хра­ма власт­та из­пол­з­ва­ла за съх­ра­ня­ва­не на жи­то.


Към края на 30-те го­ди­ни в Са­ра­тов­с­ка епар­хия не ос­та­нал ни­то един дейс­т­ващ храм, ду­хов­ни­ци­те би­ли раз­с­т­ре­ля­ни или из­п­ра­те­ни в ла­ге­ри и за­то­че­ние.


Са­мо доп­ре­ди 10 го­ди­ни ар­хи­е­рейс­ки­ят храм в чест на ико­на­та на  Бо­жи­я­та Май­ка Уте­ши­тел­ка бил пла­не­та­ри­ум. Ка­тед­рал­ни­ят храм го­ди­ни на­ред бил зър­нох­ра­ни­ли­ще… Днес те­зи хра­мо­ве са вър­на­ти на Цър­к­ва­та и са дейс­т­ва­щи.
По вре­ме на Ве­ли­ка­та Оте­чес­т­ве­на вой­на съ­вет­с­ко­то пра­ви­тел­с­т­во оце­ни­ло под­к­ре­па­та на Цър­к­ва­та. Пос­лед­ва­ло об­но­вя­ва­не на хра­мо­ве в ця­ла­та стра­на. В Са­ра­тов през 1942 г. Све­то-Тро­иц­ки­ят ка­тед­ра­лен храм бил от­да­ден под арен­да, а през 1947 г. - окон­ча­тел­но вър­нат на РПЦ, а чу­дот­вор­на­та ико­на на Не­ръ­кот­вор­ния об­раз на Спа­си­те­ля – из­к­лю­чи­тел­но по­чи­та­на там све­ти­ня – би­ла вър­на­та от му­зея по кра­ез­на­ние.


През 1943 - 1944 г. от вяр­ва­щи би­ли по­да­де­ни 25 мол­би за от­ва­ря­не на хра­мо­ве, от ко­и­то би­ли удов­лет­во­ре­ни ед­ва две. До 1955 г. от­во­ре­ни­те цър­к­ви в об­ласт­та дос­тиг­на­ли пет­на­де­сет, но в пе­ри­о­да 1955 - 1988 не бил от­во­рен ни­то един храм.


Към сре­да­та на 1964 г. в гр. Са­ра­тов има два дейс­т­ва­щи хра­ма.
През 1947 г. Са­ра­тов­с­ка­та се­ми­на­рия, би­ла от­но­во от­к­ри­та, но през 1961 г. в дър­жа­ва­та за­поч­ва Хру­що­ва­та ан­ти­ре­ли­ги­оз­на кам­па­ния и семи­на­ри­я­та от­но­во е зак­ри­та. За­ня­ти­я­та в нея са въ­зоб­но­ве­ни през 1992 г. Днес там се обу­ча­ват око­ло 200 бъ­де­щи пас­ти­ри на Цър­к­ва­та.


В го­ди­ните след 1988 г. за­поч­ва уси­ле­но хра­мос­т­ро­и­тел­с­т­во и об­но­вя­ва­не на ста­ри хра­мо­ве.

Епар­хи­я­та се раз­рас­т­ва зна­чи­тел­но и то­ва на­ла­га раз­де­ля­не­то й на две. От 1990 г. ней­ни­те ар­хи­е­реи се име­ну­ват "Са­ра­тов­с­ки и Вол­с­ки".

През 1991 г. е въ­зоб­но­ве­но из­да­ва­не­то на спи­са­ние "Са­ра­тов­с­кие епар­хи­алние ве­до­мос­ти". През 1992 г за­поч­ва да из­ли­за вес­т­ник"Пра­вос­лав­ная ве­ра". Съ­ща­та го­ди­на е вър­нат Свето-Алек­си­ев­с­кият жен­с­ки ма­нас­тир. Ста­ва въз­мож­но из­на­ся­не­то на  лек­ции за Пра­вос­ла­ви­е­то по ра­ди­о­то и те­ле­ви­зи­я­та.

В ка­тед­рал­ния храм "Св.Тро­и­ца", се съх­ра­ня­ва ед­на из­к­лю­чи­тел­но по­чи­та­на от жи­те­ли­те на Са­ра­тов чу­дот­вор­на ико­на – „Не­ръ­кот­вор­ният об­раз на Спа­си­те­ля Гос­под Иисус Хрис­тос”.

То­ва е съ­ща­та ико­на, ко­я­то пър­ви­те за­сел­ни­ци, мос­ков­с­ки стрел­ци, до­нес­ли със се­бе си за бла­гос­ло­ве­ние на но­вия град. Ико­на­та е де­ло на уче­ник на преп. Ан­д­рей (Руб­льов). С вре­ме­то ней­но­то важ­но зна­че­ние за гра­да би­ло заб­ра­ве­но и към на­ча­ло­то на ХІХ век тя ви­ся­ла в прит­во­ра на хра­ма при дру­ги ос­та­ре­ли ико­ни. Ед­ва през 1812 г. по­чит­та към нея се въ­зоб­но­вя­ва, бо­гат тър­го­вец, из­це­рил се по чу­де­сен на­чин я об­ли­ча в поз­ла­тен сре­бъ­рен об­ков.

През 1934 г., при зат­ва­ря­не­то на хра­ма, ико­на­та е пре­не­се­на в му­зея по кра­ез­на­ние.

При пов­тор­но­то от­к­ри­ва­не на хра­ма през 1942 г. ико­на­та е вър­на­та в Све­то-Тро­иц­кия ка­тед­ра­лен храм, къ­де­то с осо­бе­но бла­го­го­ве­ние се па­зи и днес.

За­поч­на­ли­те след Ок­том­в­рийс­ка­та ре­во­лю­ция през 1917 г. го­не­ния сре­щу Цър­к­ва­та за­сег­на­ли и ка­тед­рал­ния храм “Све­та Тро­и­ца” в гр. Са­ра­тов и не­го­ви­те све­ще­нос­лу­жи­те­ли. През 1919 г. без ни­как­ва ви­на бил раз­с­т­ре­лян нас­то­я­те­лят на хра­ма прот. Ге­на­дий Мах­ров­с­ки за­ед­но със све­ще­ни­ка Олимп Дя­ко­нов от цър­к­ва­та “Въз­д­ви­же­ние на Све­тия Кръст”. Пло­ща­дът пред хра­ма за дъл­ги го­ди­ни се пре­вър­на­л в мяс­то за ху­ли­ган­с­т­во и из­де­ва­тел­с­т­ва над вяр­ва­щи­те. Ак­ти­вис­ти на “Съ­ю­за на войн­с­т­ва­щи­те без­бож­ни­ци” го­ре­ли ико­ни, тан­цу­ва­ли вър­ху ста­рин­ни све­ти­ни и за­мер­ва­ли с ка­мъ­ни ли­тий­ни­те шес­т­вия.

Ед­ва в на­ча­ло­то на 70-те го­ди­ни на ХХ век ар­хи­епископ Пи­мен (Хме­лев­с­ки) ще за­пи­ше в своя днев­ник: “За пър­ви път ня­ма­ше ху­ли­ган­с­т­ва на Пас­ха.”

След връ­ща­не­то на хра­ма през 1942 г. пръв не­гов нас­то­я­тел е йе­ромонах Бо­рис (Вик), по-къс­но Са­ра­тов­с­ки епис­коп. По не­го­во вре­ме хра­мът от­но­во ста­ва цен­тър на дейс­т­ва­ща ено­рия, в не­го се чер­ку­ва­ли мно­зи­на из­вес­т­ни де­йци на на­у­ка­та и кул­ту­ра­та. През 1949 г. на Бо­го­яв­ле­ние бил из­вър­шен чи­нът на ос­ве­ща­ва­не­то на во­ди­те на р. Вол­га. Са­ра­тов­ци пом­нят то­зи во­дос­вет ка­то из­к­лю­чи­тел­но за оне­зи вре­ме­на съ­би­тие.

Ме­сец по-къс­но вла­ди­ка Бо­рис е от­с­т­ра­нен от епис­коп­с­ка­та ка­тед­ра.
До края на 80-те го­ди­ни Све­то-Тро­иц­ка­та ка­тед­ра­ла и хра­мът “Сниз­хож­да­не на Све­тия Дух” са един­с­т­ве­ни­те дейс­т­ва­щи хра­мо­ве в мно­го­хи­ляд­ния град Са­ра­тов. “Оти­вам на цър­к­ва” за са­ра­тов­ци от ХХ век обик­но­ве­но оз­на­ча­ва­ло “оти­вам в “Све­то-Тро­иц­ката катедрала ”.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/kad 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Който следва Христа в самота и плач, е по-велик от оня, който слави Христа в събранието.

Св. Исаак Сирин
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.