Саратовска епархия

По дан­ни от 1936 г., в 34 от 53 ра­йо­на в Са­ра­тов­с­кия край е ня­ма­ло дейс­т­ва­щи хра­мо­ве. Оце­ле­ли­те око­ло 500 хра­ма власт­та из­пол­з­ва­ за съх­ра­ня­ва­не на жи­то. Към края на 30-те го­ди­ни в Са­ра­тов­с­ка епар­хия не ос­тава ни­то един дейс­т­ващ храм, ду­хов­ни­ци­те са раз­с­т­ре­ля­ни или из­п­ра­те­ни в ла­ге­ри и за­то­че­ние. Са­мо доп­ре­ди десет го­ди­ни ар­хи­е­рейс­ки­ят храм в чест на ико­на­та на Бо­жи­я­та май­ка – Уте­ши­тел­ка е бил пла­не­та­ри­ум. Ка­тед­рал­ни­ят храм го­ди­ни на­ред е зър­нох­ра­ни­ли­ще… Днес те­зи хра­мо­ве са вър­на­ти на цър­к­ва­та и са дейс­т­ва­щи.

По вре­ме на Ве­ли­ка­та Оте­чес­т­ве­на вой­на съ­вет­с­ко­то пра­ви­тел­с­т­во оце­нява под­к­ре­па­та на цър­к­ва­та. Пос­лед­ва­ об­но­вя­ва­не на хра­мо­ве в ця­ла­та стра­на. В Са­ра­тов през 1942 г. Све­то-Тро­иц­ки­ят ка­тед­ра­лен храм е от­да­ден под арен­да, а през 1947 г. – окон­ча­тел­но вър­нат на РПЦ, като чу­дот­вор­на­та ико­на на Не­ръ­кот­вор­ния об­раз на Спа­си­те­ля – из­к­лю­чи­тел­но по­чи­та­на там све­ти­ня – е вър­на­та от му­зея по кра­ез­на­ние.

През 1943-1944 г. от вяр­ва­щи са по­да­де­ни 25 мол­би за от­ва­ря­не на хра­мо­ве, от ко­и­то са удов­лет­во­ре­ни ед­ва две. До 1955 г. от­во­ре­ни­те цър­к­ви в об­ласт­та дос­тигат 15, но в пе­ри­о­да 1955-1988 г. не е от­во­рен ни­то един храм. Към сре­да­та на 1964 г. в гр. Са­ра­тов има два дейс­т­ва­щи хра­ма.

През 1947 г. Са­ра­тов­с­ка­та се­ми­на­рия е от­но­во от­к­ри­та, но през 1961 г. в страната за­поч­ва Хру­шчо­ва­та ан­ти­ре­ли­ги­оз­на кам­па­ния и семи­на­ри­я­та от­но­во е зак­ри­та. За­ня­ти­я­та в нея са въ­зоб­но­ве­ни през 1992 г. Днес там се обу­ча­ват око­ло двеста бъ­де­щи пас­ти­ри на Цър­к­ва­та.

В го­ди­ните след 1988 г. за­поч­ва уси­ле­но хра­мос­т­ро­и­тел­с­т­во и об­но­вя­ва­не на ста­ри хра­мо­ве. Епар­хи­я­та се раз­рас­т­ва зна­чи­тел­но и то­ва на­ла­га раз­де­ля­не­то ѝ на две. От 1990 г. ней­ни­те ар­хи­е­реи се име­ну­ват „Са­ра­тов­с­ки и Вол­с­ки“. През 1991 г. е въ­зоб­но­ве­но из­да­ва­не­то на сп. Са­ра­тов­с­кие епар­хи­альные ве­до­мос­ти. През 1992 г за­поч­ва да из­ли­за в-к Пра­вос­лав­ная ве­ра. Съ­ща­та го­ди­на е вър­нат Свето-Алек­си­ев­с­кият жен­с­ки ма­нас­тир. Ста­ва въз­мож­но из­на­ся­не­то на лек­ции за пра­вос­ла­ви­е­то по ра­ди­о­то и те­ле­ви­зи­я­та.

В ка­тед­рал­ния храм „Света Тро­и­ца“ се съх­ра­ня­ва ед­на из­к­лю­чи­тел­но по­чи­та­на от жи­те­ли­те на Са­ра­тов чу­дот­вор­на ико­на – „Не­ръ­кот­вор­ният об­раз на Спа­си­те­ля Гос­под Иисус Хрис­тос“. То­ва е съ­ща­та ико­на, ко­я­то пър­ви­те за­сел­ни­ци – мос­ков­с­ки стрел­ци, са до­нес­ли със се­бе си за бла­гос­ло­ве­ние на но­вия град. Ико­на­та е де­ло на уче­ник на преп. Ан­д­рей (Руб­льов). С вре­ме­то ней­но­то важ­но зна­че­ние за гра­да е било заб­ра­ве­но и към на­ча­ло­то на 19 в. тя е ви­ся­ла в прит­во­ра на хра­ма при дру­ги ос­та­ре­ли ико­ни. Ед­ва през 1812 г. по­чит­та към нея се въ­зоб­но­вя­ва, когато бо­гат тър­го­вец, из­це­рил се по чу­де­сен на­чин, я об­ли­ча в поз­ла­тен сре­бъ­рен об­ков. През 1934 г., при зат­ва­ря­не­то на хра­ма, ико­на­та е пре­не­се­на в му­зея по кра­ез­на­ние. При пов­тор­но­то от­к­ри­ва­не на хра­ма през 1942 г. ико­на­та е вър­на­та в Све­то-Тро­иц­кия ка­тед­ра­лен храм, къ­де­то с осо­бе­но бла­го­го­ве­ние се па­зи и днес.

За­поч­на­ли­те след Ок­том­в­рийс­ка­та ре­во­лю­ция през 1917 г. го­не­ния сре­щу Цър­к­ва­та за­сягат и ка­тед­рал­ния храм „Све­та Тро­и­ца“ в гр. Са­ра­тов и не­го­ви­те све­ще­нос­лу­жи­те­ли. През 1919 г. без ни­как­ва ви­на е раз­с­т­ре­лян председателят на хра­ма прот. Ге­на­дий Мах­ров­с­ки, за­ед­но със све­щ. Олимп Дя­ко­нов от цър­к­ва­та „Въз­д­ви­же­ние на св. Кръст“. Пло­ща­дът пред хра­ма за дъл­ги го­ди­ни се превръща в мяс­то за ху­ли­ган­с­т­во и из­де­ва­тел­с­т­ва над вяр­ва­щи­те. Ак­ти­вис­ти на „Съ­ю­з на войн­с­т­ва­щи­те без­бож­ни­ци“ го­рят ико­ни, тан­цу­ват вър­ху ста­рин­ни све­ти­ни и за­мер­ват с ка­мъ­ни ли­тий­ни­те шес­т­вия.

Ед­ва в на­ча­ло­то на 70-те го­ди­ни на 20 в. ар­хи­еп. Пи­мен (Хме­лев­с­ки) ще за­пи­ше в своя днев­ник: „За пър­ви път ня­ма­ше ху­ли­ган­с­т­ва на Пас­ха“.

След връ­ща­не­то на хра­ма през 1942 г. пръв не­гов председател е йе­ром. Бо­рис (Вик) – по-къс­но Са­ра­тов­с­ки епис­коп. По не­го­во вре­ме хра­мът от­но­во ста­ва цен­тър на дейс­т­ва­ща ено­рия, като в не­го се чер­ку­ва­т мно­зи­на из­вес­т­ни де­йци на на­у­ка­та и кул­ту­ра­та. През 1949 г., на Бо­го­яв­ле­ние, е из­вър­шен чи­нът на ос­ве­ща­ва­не­то на во­ди­те на р. Вол­га. Са­ра­тов­ци пом­нят то­зи во­дос­вет ка­то из­к­лю­чи­тел­но за оне­зи вре­ме­на съ­би­тие. Ме­сец по-къс­но вла­ди­ка Бо­рис е от­с­т­ра­нен от епис­коп­с­ка­та ка­тед­ра.

До края на 80-те го­ди­ни Све­то-Тро­иц­ка­та ка­тед­ра­ла и хра­мът „Сниз­хож­да­не на Све­тия Дух“ са един­с­т­ве­ни­те дейс­т­ва­щи хра­мо­ве в мно­го­хи­ляд­ния Са­ра­тов. „Оти­вам на цър­к­ва“ за са­ра­тов­ци от 20 в. обик­но­ве­но е оз­на­ча­ва­ло „оти­вам в Све­то-Тро­иц­ката катедрала“.