В навечерието на Рождество Христово Св. Синод на Българската православна църква излезе с обръщение към клира и вярващите по повод смъртните присъди на българските медицински сестри в Либия. В него се казва: "Дълбоко сме потресени от поредното решение на Либийския съд. Продължава заплахата за живота на нашите сънародници – медицинските сестри и осъдения с тях палестински лекар…” и се призоват боголюбивия клир и вярващите миряни към усърдна молитва към Бога за тяхното избавление и спасение.
По този повод Св. Синод реши в неделните и празничните дни, според църковната богослужебна традиция по време на проскомидията и св. Литургия на определените места да се добавят определените за случая молитвени прошения. Това са молитвите за затворници и пленници, чийто текст не е включен в чинопоследованието на Божествената св. Литургия, а се намират в специален раздел на “Служебника” с “Молитви и прошения за различни потреби”.
Молитвите за затворници и пленници, както и другите молитви от този раздел, се четат на три части по време на проскомидията, на Великата и на Сугубата ектения.
Проскомидията е първата част на св. Литургия, когато става подготовката на даровете (хляба и виното) за светата Евхаристия. Докато раздробява просфората и се моли, свещенослужителят прибавя и следната молитва: “Господи Иисусе Христе Боже наш, Който освободи Твоя свят апостол Петър от вериги и тъмница без всякаква вреда, приеми, смирено Ти се молим, тая жертва за прошка на греховете на твоите раби (тук поименно се споменават петте медицински сестри - Валя, Валентина, Кристияна, Нася, Снежана), затворени в тъмница, и по молитвите на Църквата, като Човеколюбец, с всесилната Твоя десница ги избави от злото обстоятелство и ги изведи на свобода.”
Тази молитва има особено голяма сила и поради факта, че докато поменава поименно осъдените български медицински сестри, свещенослужителят отронва и за тях частици от просфората (хляб, който се използва при Литургията). Заедно с отделените частици за Иисус Христос, света Богородица, ангелите, светиите, клира, народа по-късно тези частици се влагат в Светия Потир с драгоценната, всесвята и животворяща Кръв Христова. Когато изсипва частиците за поменатите поименно православни християни, свещенослужителят се моли за тях с думите: ”По молитвите на Твоите светии измий, Господи, с Твоята честна кръв греховете на тези, които бяха поменати тук.”
Проскомидията е първата част на св. Литургия, когато става подготовката на даровете (хляба и виното) за светата Евхаристия. Докато раздробява просфората и се моли, свещенослужителят прибавя и следната молитва: “Господи Иисусе Христе Боже наш, Който освободи Твоя свят апостол Петър от вериги и тъмница без всякаква вреда, приеми, смирено Ти се молим, тая жертва за прошка на греховете на твоите раби (тук поименно се споменават петте медицински сестри - Валя, Валентина, Кристияна, Нася, Снежана), затворени в тъмница, и по молитвите на Църквата, като Човеколюбец, с всесилната Твоя десница ги избави от злото обстоятелство и ги изведи на свобода.”
Тази молитва има особено голяма сила и поради факта, че докато поменава поименно осъдените български медицински сестри, свещенослужителят отронва и за тях частици от просфората (хляб, който се използва при Литургията). Заедно с отделените частици за Иисус Христос, света Богородица, ангелите, светиите, клира, народа по-късно тези частици се влагат в Светия Потир с драгоценната, всесвята и животворяща Кръв Христова. Когато изсипва частиците за поменатите поименно православни християни, свещенослужителят се моли за тях с думите: ”По молитвите на Твоите светии измий, Господи, с Твоята честна кръв греховете на тези, които бяха поменати тук.”
Втората част от тези молитвени прошения се произнася по време на Великата ектения, която съдържа прошения, засягащи предимно обществени нужди и потребности, към които се прибавят и допълнителни прошения при специални случаи, например: бедствия, война, при пътувания и други. След като е отправил прошения за мир и спасение, за Божиите църкви и целия свят, за храма и молещите се в него, за клира, народа, правителството, войнството, за селището и жителите му, свещенослужителят отправя молитва и за тези, които плават, пътуват, боледуват, страдат, за пленените и за тяхното спасение. Тук е мястото, където се вмъкват специалните прошения, чрез които се призовават присъстващите заедно да отправят молитва към Господа “да прости на рабите Си (поменават се поименно осъдените медицински сестри) всички съгрешения, да бъде милостив и благосклонен, за да избави по многото Си щедрости и милости и освободи от злата беда” и от веригите на тяхното затворничество.
Третата част на тези молитви се произнася по време на сугубата ектения, която представлява особено настоятелно и усърдно моление към Бога предимно за личните потребности на тези, които са кръстени и участват в живота на Църквата. Тук свещенослужителят проси от Христа, както някога е освободил св. ап. Петър от веригите, както и заключения в Египет Йосиф, така милосърдно да помилва и освободи и българските медицински сестри. “Молим Ти се, всемилостиви Спасителю, чуй и помилвай – се казва в молитвата - Ти, Който от силния избавяш сиромаха, който няма помощник, и тези, които са в беда и заключение и вериги, като щедър милостиво освободи, молим Ти се усърдно, скоро чуй и като щедър помилвай.”
В резултат от този призив на Св. Синод на БПЦ, в храмовете във всички краища на България всекидневно се отправят молитви за осъдените на смърт български медици и се принся безкръвна жертва на светия Престол за тяхното спасение.
Молитвата и светата Евхаристия е основното и най-важно дело на земната Църква, затова и тя във време на беда, призовава на помощ Всеподателя Бога, от Когото е всяко добро даяние и всеки съвършен дар както и цялата небесна Църква: светиите и ангелите.
В резултат от този призив на Св. Синод на БПЦ, в храмовете във всички краища на България всекидневно се отправят молитви за осъдените на смърт български медици и се принся безкръвна жертва на светия Престол за тяхното спасение.
Молитвата и светата Евхаристия е основното и най-важно дело на земната Църква, затова и тя във време на беда, призовава на помощ Всеподателя Бога, от Когото е всяко добро даяние и всеки съвършен дар както и цялата небесна Църква: светиите и ангелите.
