Вероучението – един от начините за ограничаване на насилието в училище

За медиите мит­р. Ки­рил ка­за, че въ­веж­да­не­то на ве­ро­у­че­ни­е­то ка­то уче­бен пред­мет в бъл­гар­с­ко­то учи­ли­ще е един от на­чи­ни­те за ог­ра­ни­ча­ва­не на на­си­ли­е­то и за прив­ли­ча­не вни­ма­ни­е­то на мла­ди­те хо­ра вър­ху ду­хов­ни­те цен­нос­ти, сто­я­щи в ос­но­ва­та на хрис­ти­ян­с­т­во­то.

„Мно­го е важ­но да раз­ра­бо­тим по-бър­зо кон­цеп­ци­я­та за ре­ли­ги­оз­но­то об­ра­зо­ва­ние в учи­ли­ща­та, за да мо­же до на­ча­ло­то на след­ва­ща­та учеб­на го­ди­на ве­ро­у­че­ни­е­то най-пос­ле да вле­зе ка­то пред­мет в бъл­гар­с­ко­то учи­ли­ще“, уточ­ни той.

Г-н Гра­нит­с­ки из­ра­зи за­до­вол­с­т­во, че бъл­гар­с­ки­те ин­те­лек­ту­ал­ци имат въз­мож­ност­та съв­мес­т­но със Св. Си­нод да раз­ра­бо­тят мер­ки по ре­ша­ва­не­то на то­зи тол­ко­ва бо­лез­нен проб­лем – на­си­ли­е­то в бъл­гар­с­ки­те учи­ли­ща. Тук той уточ­ни, че тряб­ва да се вър­нем към из­кон­ни­те цен­нос­ти, за­що­то „плът­та е не­мощ­на, а ду­хът жи­вот­во­рящ“.

Всич­ки при­със­т­ва­щи на сре­ща­та се обе­ди­ни­ха око­ло иде­я­та, че са­мо връ­ща­не­то към мо­рал­ни­те цен­нос­ти на хрис­ти­ян­с­т­во­то мо­же да спре на­си­ли­е­то и са­мо­у­ни­що­жи­тел­но­то по­ве­де­ние при мла­ди­те хо­ра. На де­ца­та де­но­нощ­но им се „пре­по­да­ва“ на­си­лие по всич­ки ме­дии, „пре­по­да­ват“ им се „цен­нос­ти­те“ на днеш­но­то кон­су­ма­тор­с­ко и хе­до­нис­тич­но об­щес­т­во, цен­нос­ти, ко­и­то не­из­мен­но во­дят към ду­хов­на ги­бел. В то­ва „хо­ра­та на ду­ха“ виж­дат и сво­я­та ро­ля, своя дълг: да вър­нат на на­ци­я­та ис­тин­с­ки­те цен­нос­ти, мо­рал­ни­те нор­ми и неп­ре­ход­ни иде­а­ли, чий­то но­си­тел е пра­вос­ла­вието.

Мит­р. Гав­ри­ил от­бе­ля­за об­щи­те чер­ти на цър­ков­ни­те и кул­тур­ни­те дей­ци, как­то и об­ща­та им цел: об­ла­го­ро­дя­ва­не­то на чо­веш­ка­та ду­ша. След то­ва ар­хи­е­ре­ят из­ло­жи как­во е днеш­но­то със­то­я­ни­е­то на пред­ме­та Ре­ли­гия и как­ви са проб­ле­ми­те, ко­и­то пре­пят­с­т­ват по-ши­ро­ко­то му нав­ли­за­не в бъл­гар­с­ки­те учи­ли­ща.

Митр. На­та­на­ил пос­та­ви тре­вож­ния въп­рос: да­ли, ка­то вли­за­ме в обе­ди­не­на Ев­ро­па, чуж­ден­ци­те ще ви­дят в нас на­род, кой­то па­зи и та­чи сво­я­та ду­хов­ност, или на­род без иден­тич­ност, без ли­це? Ев­ро­па очак­ва да ви­ди как­во ние ка­то на­ция ще вне­сем в сък­ро­вищ­ни­ца­та на ду­хов­ност­та. Той под­чер­та, че пос­ла­ни­ци на Бъл­га­рия в Ев­ро­па ще бъ­дат най-ве­че на­ши­те мла­де­жи, че в тях­но ли­це чуж­ден­ци­те ще очак­ват да ви­дят но­си­те­ли­те на пра­вос­лав­ния дух на бъл­гар­с­ка­та ду­хов­ност, от тях ще очак­ват да на­у­чат за на­ша­та вя­ра, за ис­то­ри­я­та и кул­ту­ра­та на Бъл­га­рия.

Спо­ред Не­дял­ко Йор­да­нов проб­ле­мът с на­си­ли­е­то при мла­де­жи­те ид­ва от то­ва, че след де­мок­ра­тич­ни­те про­ме­ни из­рас­тна ця­ло ед­но по­ко­ле­ние без иде­а­ли, а по­ко­ле­ние без иде­а­ли е из­гу­бе­но по­ко­ле­ние. Той виж­да в Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва и ней­ни­те ду­хов­ни­ци он­зи ав­то­ри­тет, кой­то мо­же да вър­не на об­щес­т­во­то ни иде­а­ли­те, за­ра­ди ко­и­то си стру­ва да жи­ве­еш.

Мит­р. До­ме­ти­ан го­во­ри с тре­во­га за ду­хов­но­то обез­со­ля­ва­не на ина­че та­ка дос­той­ния бъл­гар­с­ки на­род и под­чер­та, че „вя­ра­та е она­зи сол, ко­я­то осо­ля­ва ду­ша­та и я пред­паз­ва от раз­ло­же­ние“. Архиереят из­ра­зи на­деж­да­та, че та­зи сре­ща ня­ма да е епи­зо­дич­на, че ня­ма ка­то топ­че­то на Бо­ри­меч­ка­та да пук­не и с то­ва да свър­ши не­го­ва­та ми­сия, а ще сло­жи на­ча­ло на съв­мес­т­ни дейс­т­вия за ду­хов­но­то про­буж­да­не на на­шия на­род.

Беше пос­тиг­на­та до­го­во­ре­ност кон­так­ти­те меж­ду хо­ра­та на ду­ха да ста­нат ре­дов­ни, по­не на два ме­се­ца, ка­то след­ва­ща­та сре­ща беше нас­ро­че­на за сре­да­та на де­кем­в­ри.