Шипченски манастир „Рождество Христово“

4.9259259259259 1 1 1 1 1 Rating 4.93 (54 Votes)

Първият най-забележителен, красив и впечатляващ паметник на българо- руската дружба в България е Шипченският манастир. Той е създаден в знак на възпоменание, слава и възхвала на православните руски войни и български опълченци отдали живота си за свободата на България през Освободителната война.

Храмът-паметник „Рождество Христово“ – известен още като Шипченския манастир – се намира в южното подножие на Шипченската планина, в северозападните покрайнини на гр. Шипка, на 12 км северозападно от гр. Казанлък. Построен е в периода 1885-1902 г. в памет на загиналите руски войни и български опълченци в Освободителната за България руско-турска война (1877-1878 г.). Повече от 450 паметници са построени в цялата страна, като израз на благодарност към освободителите, в памет на загиналите руски войници, офицери и български доброволци (опълченци), но Шипченският манастир е най-големият и най-красивият.

Той е построен през 1902 г. по инициатива на Граждански комитет начело с граф Игнатиев и Олга Скобелевна (майка на ген. Скобелев – герой от войната), с ясната цел – увековечаване паметта на загиналите офицери, войници и български опълченци и официално е открит на 28.9.1902 г. Инициативният комитет за строителството на манастира е създаден през 1880 г., начело с принц Алексей Николаевич Церетелев, принц Евгений Михайлович Лихтенберски и др., като П. А. Василчиков е избран за председател, а В. П. Мелницки за секретар. Инициаторите отправят апел към руския народ за дарения и само за една година са събрани 700 000 златни рубли, като в кампанията се включват и много българи. През 1881 г. е обявен конкурс за проект на манастира и от осем проекта е избран този на архитект проф. Антоний Осипович Томишко (1850-1900), роден в Пардубице – Чехия. Той завършва Художествената академия в Санкт-Петербург с отличие и приема руско поданство през 1875 г. През 1879 г. е удостоен със званието „академичен архитект“, по-късно е ръководител на архитектурно ателие в Академията, а от 1897-1898 е ректор на Висшето художествено училище. Жителите на с. Шипка подаряват мястото, където ще се изгражда манастирът, подготовката е завършена и строителството започва през 1885 г. по проекта на арх. Томишко, под ръководството на арх. проф. Александър Никанорович Померанцев (1848-1918) и под контрола на арх. А. Н. Смирнов.

Пристигнали за строежа майстори зидари и дърводелци от Русия, каменоделци от Италия, както и много местни майстори. Възпоменателната църква на манастира е построена в стила на Ярославлската църковна архитектура от 17 в., наричан „руската древност“ и много популярен през 80-те години на 19 в. в Русия. Той е известен с характерните арки, фризове, фронтони, многоцветни и позлатени детайли, както розети и стенописи на външните стени.

На 15 септември 1902 г. храмът е осветен от Старозагорския митрополит Методий. Манастирът открива официално с прочувствена реч на 27.9.1902 г. граф Николай Павлович Игнатиев, в чест на 25-та годишнина на Шипченската епопея, като за тази цел пристига и специална имперска делегация от Русия. Тя включва участвалите във войната генерали Михаил И. Драгомиров, Николай Столетов, Константин Б. Чиляев, граф Михаил И. Толстой и др. Присъстват останалите живи български опълченци и множество хора от цялата страна. В приветственото слово митрополит Методий нарича създаването на манастирския ансамбъл в с. Шипка „велико тържество, събитие от световно значение в живота на българския народ“. Тогава е разгласено и решението на Св. Синод духовното обгрижване на манастира да бъде поверено на руски монаси. През октомври за игумен на обителта е назначен йеромонах Генадий от Александър-Невската св. обител. През април 1904 г. той е заместен от йеромонах Терапонт, послушник в Троицко-Сергиевския манастир. След неговата смърт през октомври 1915 г. игумен е йеромонах Максим от Киевско-Печорската обител. През 1920 г. послушникът от манастира Николай Чернов приема монашеството с името Сергий и до края на живота си (месец май 1961 г.) изпълнява игуменските задължения. От 1961 до 1968 г., настоятел на храма и иконом на Шипченската обител е протоиерей Йосиф Гордеев. С него завършва завещаната от основателите на манастира приемственост.

Манастирският комплекс се оформя от църква, монашески корпус, поклонническа сграда, приют и духовна семинария. Храмът е кръстокуполен, с квадратен наос и три апсиди. Главният вход е оформен с три арки, намира се на западната фасада, до която е долепена внушителна кула-камбанария, висока 53.35 м, със 17 камбани, като най-голямата тежи 11 643 кг и е личен подарък от руският император Николай ІІ. От събраните в района на битките отстреляни оръдейни гилзи – около 30 тона – са отлети 17-те камбани. Дърворезбованият иконостас от липово дърво с позлатена дърворезба, е изработен в работилниците за художествени предмети и архитектурни детайли на арх. А. Ю. Янг в Украйна, по проект на проф. А. Н. Померанцев. Иконите са дар от монасите на руския манастир „Св. Пантелеймон“ на Света гора. Храмът е стенописван на два пъти – през 1902 г. от Г. Месоедов и Антон Митов и през 1957-1959 г. – от колектив под ръководството на проф. Н. Е. Ростовцев. Наред с традиционните сцени – исторически портрети и картини отнасящи се до историческото минало на България и Русия показват възстановяването на славянското единство между двата народа. Изображенията на светите братя Кирил и Методий, създатели на славянската писменост и техните ученици – преподобните Наум Охридски, Климент Охридски, Сава, Горазд и Ангеларий са зографисани на северната стена от интериора на църквата. Руските църковници св. Михаил митрополит Киевски, преп. Теодосий Печорски, преп. Антоний Печорски и др. са изобразени на южната стена. Св. княз Борис І, който покръства българите, и Киевският княз Владимир, който налага християнството в Киевска Русия, са зографисани в естествен ръст на двете колони – челно на олтара. Сцената нарисувана на западната част на храма, е битката на св. Димитрий Донски с татарите на Куликовско поле през 1380 г., а битката на св. Александър Невски срещу шведите на р. Нева през 1240 г. е изобразена над южния вход. Сред известните фрески са „Победата на св. Кирил и Методий“, св. княз Димитрий Донски, св. княз Александър Невски, св. патриарх Евтимий Търновски и св. вмчк Георги Софийски. Върху вътрешните стени и в аркадните галерии отвън са поставени 34 мраморни плочи с имената на загиналите по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) офицери, войници и опълченци – 8 491 души. В криптата-гробница, декорирана със скулптурната фигура на „Жената-Майка“ (Пиета), в 17 каменни саркофага са положени тленните останки на загиналите. Шипченският манастир „Рождество Христово“ до 1934 г. е извънтериториална собственост на Русия, заедно с принадлежащата земя и постройки. На 23 юли с. г. в Истамбул, при подписване на дипломатически протокол от политическия представител на СССР в България Фьодор Разколников, обителта е предадена на българската държава. Българското Министерство на Външните работи през 1935 г. превежда храма във „ведомството и управлението“ на Св. Синод на Българската православна църква с предписание към управляващия руските имоти в България, архиепископ Серафим Богучарски (Соболев), да оформи документа за предаването на собствеността. През 1944 г. Московският и на цяла Русия патриарх признава тези документи и правото на управление на Шипченският манастир от БПЦ. През 1952 г. (8 ноември), с решение на Свещения Синод на Руската православна църква, всички руски църковни общини и тяхната собственост в България, включително Шипченската духовна обител преминават под юриксдикцията на БПЦ. През време на комунистическото управление в България обаче правото на собственост на манастира преминава първо в ресора на Министерството на отбраната (?!), а по-късно към Министерството на културата. През 1967 г. се подписва неговият специален статут на храм-паметник, за съвместно стопанисване и обгрижване от държавата и от БПЦ. С постановление на Министерския съвет 33 от 1970 г. той е обявен за исторически паметник на културата от национално значение и по-късно влиза в историко-архитектурния резерват „Шипка-Бузлуджа“. В чест на 125-та годишнина от Освобождението на България от османска власт руската „Балтийска строителна компания“ провежда ремонтно-възстановителни работи в манастира.

На 3 март 2003 г., по време на тържествата, обновената и освежена обител е посетена от президентите на Русия и България – Владимир Путин и Георги Първанов, но храмът-паметник е все още музей. На 25 декември 2004 г. – Рождество Христово, храмовият празник на манастира, в обителта е отслужена св. Литургия начело със Старозагорския митр. Галактион. Два дни по-късно, с Указ №1034 на Министерския съвет от 27.12.2004 г., правителството на НДСВ деактува Шипченския манастир като държавна собственост и той е предаден изцяло на БПЦ и Старозагорската митрополия. Пръв престоятел на манастира е отец Живко Шапков, който на 2.3.2005 г., по време на вечерното богослужение, водено от митрополит Галактион, в навечерието на 3 март, приема монашеството и е ръкоположен за йеромонах под името Сергий. Така се е казвал и последният игумен-престоятел на манастира „Рождество Христово“ до 1961 г., когато държавата слага ръка на храма. Сутринта на 3 март 2005 г. – 127-та годишнина от Освобождението, в храма е отслужена св. Литургия, водена от митрополит Галактион – в съслужение с митрополитите Видински Дометиан и Врачански Калиник, Левкийски еп. Павел, настоятеля на руския храм в София протойерей Александър Карягин и местното духовенство. Тук присъстват и министър-председателят на България Симеон Сакс-Кобургготски и съпругата му, посланикът на Русия в България А. В. Потапов, обществени деятели и много граждани. В този ден обителта получава много подаръци: Министерският съвет дарява потир и дискос, областната администрация – икона на Рождество Христово, от Руското подворие – икона на преп. Серафим Саровски. В съседство с храма се намира сградата на Духовната семинария, на която предстои обновление.

Нека в празничния ден почетем паметта на жертвите дали живота си за свободата на Родината и вечно да блестят „златните“ кубета на храм-паметника на Шипченският манастир „Рождество Христово“.