Малко провокативно е заглавието, но то просто отразява действителността. Става дума за Горнобанския или Люлински манастир „Св. Кирил и Методий“, известен и като манастир „Свети Крал“. Уикипедията го отблязва като действащ, но той се състои днес само от храма, граден в средата на 19 век, и една нова-новеничка пристройка, сигурно изградена по някакъв европроект, където има маси и столове за повече хора, отколкото би побрал храмът. Това само по себе си говори за отношението на хората към тази иначе древна света обител.
Твърди се, че манастирът датира от Средновековието. Но няма никакви доказателства, а и няма кой да направи археологически проучвания, за да се намерят следи от постройки отпреди османския период. Това, което се знае със сигурност, е, че един горнобанченин (тогава Горна баня е било село на километри западно от София) на име дедо Цене през 1863 г. е убедил своите съселяни да се възстанови манастирът, за който е имало някаква памет. Както всички подобни начинания през турско и това трудно се осъществява, но все пак през 1876 г. Софийският митрополит Мелетий осветил храма.
След освобождението манастирът се замогва, получава дарения на имоти и е построена двуетажна сграда край храма. За жалост през 1950 г. в него са настанени войници от трудови войски, което прекратява дейността му като монашеска обител. През 60-те години е върнат на Софийска епархия и започва да се служи периодично в него. По това време бях за пръв път там с мои състуденти от Духовната академия „Св. Климент Охридски“ в София. По неизвестни причини обаче през 1972 г. пожар изпепелява двуетажната постройка, изгаря и прокривът на храма с купола. По-късно храмът е възстановен, но за сградата никога не се намират средства, за да бъде възстановена. За да се стигне до днешното състояние, когато местните хора ползват поляната около храма като място за излети и пикник. Затова се стига и до изграждането на тази голяма столова и възможности за варене на курбан и за скари.
Според преданието за няколко години мощите на св. крал Стефан Урош II Милутин, които се пазят от векове в софийската катедрала, са били съхранявани в Горнобанския манастир, откъдето идва и второто му название. А местните хора си правят курбана (тяхното „честване“ на манастирския празник) на 30 октомври, когато се почита паметта на св. крал Стефан Милутин. Иначе официално манастирът е посветен на светите славянски просветители Кирил и Методий и съответно на вчерашния им празник в него беше отслужена св. Литургия в каменния храм. Но там бяха само свещеникът от столичната църква „Св. Параскева“ отец Ангел Столинчев, дошъл да отслужи литургията, един певец и жената, която държи ключовете на храма, но не живее в манастира.
Разбира се, всички знаем, че където са двама или трима, събрани в Христово име, там е и Той посред тях (Мат. 18:20). Но добре би било в такъв ден и на такова свято място да има богомолен народ, който с присъствието и молитвите си да покаже, че царството Божие не е ястие и питие, а правда, мир и радост в Светия Дух (Рим. 14:17). Иначе много обичаме да се гордеем като наследници на делото на светите Братя…
Ако не сте ходили до този манастир и особено ако живеете в столицата или наблизо, идете там - заслужава си! Защото той е една от българските православни светини и е лесно достъпен с градски транспорт и лека разходка по почти равен път.
