Мобилно меню

4.9894736842105 1 1 1 1 1 Rating 4.99 (95 Votes)
1_141.jpg65 години от мъченическата кончина на свещеник Ангел Хубанчев

В света скърби ще имате, но дерзайте: Аз победих света” (Иоан 16:33)

“Аз умирам невинен, не страдайте за мене. Умирам в името на Христа!” Това са едни от последните думи на отец Ангел Хубанчев, 39-годишния архиерейски наместник на гр. Разград, осъден на смърт от Народния съд и убит на 13 март 1945 г.

Богато ерудиран, с будна съвест, о. Ангел е пламенен оратор, виден духовен и обществен лидер в града. Увлича младежите в благотворителна дейност, учи ги на патриотизъм. По негова инициатива православното братство при храма основава приют, в който бедни и недъгави намират подслон, храна и топли грижи. Православното братство, което той оглавява, има собствена библиотека. Той организира поклоннически пътувания, беседи, библейски курсове и мн. др.

Отец Ангел Хубанчев е роден на 29 септември 1905 г. в  с. Ловни дол, Севлиевско, в бедно, но будно семейство. През 1921 г. завършва с отличие прогимназия в  родното си село. През 1927 г. като стипендиант на Св. Синод завършва с отличие Софийската духовна семинария. Живо се интересува от философия. През ваканциите активно работи, за да се издържа през учебната година. През целия курс на обучение в семинарията Ангел Хубанчев е любимият ученик на преподавателите. При раздаване на дипломите в семинарията той държи реч от името на съвипускниците си. Научава френски и немски, свири на цигулка.  След завършване на семинария е назначен за певец при катедралния храм “Св. Възнесение” в гр. Шумен. На 12 август 1928 г. Ангел Хубанчев се венчава за Параскева Николова, която по думите на техни съвременници била най-красивата разградчанка за онова време. На 6 януари 1929 г., Рождество Христово, той става дякон, а на следващия ден, 7 януари, е ръкоположен за свещеник в Разград от Доростоло-Червенския митрополит Михаил. От 1940 г. о. Ангел е архиерейски наместник.
Младият и енергичен свещеник активно чете философска, религиозна литература. Той е жаден за знания и  записва дипломация и международни отношения в Свободния университет, където се дипломира на 12 юли 1938 г. Участва в ръководството на Свещеническия съюз. Освен това е военен свещеник, както и проповедник в затвора. Преподава вероучение в местната гимназия, където е ръководител на ученическо християнско дружество.

Като енорийски свещеник о. Хубанчев допринася много за религиозно-просветната дейност в града, не жали сили, проповядвайки активно сред младите хора. Смело изобличава на обществени места атеистичните идеи, предупреждавайки паството си за опасния “комунистически бацил”. Наравно с това той се старае да предпази от смъртни наказания някои от местните комунисти като Йордан Чобанов и лично се застъпва пред съдията, спасявайки го от смъртно наказание.  Заедно с проф. Асен Златаров изнася в разградското читалище лекции на тема  “Комунизъм и религия”. Отецът развива богата обществена дейност. Инициира заедно с кмета Б. Чобанов построяване на втори храм в града. Спомага за събирането на значителна сума за новия храм. Идеята пропада поради новата политическа ситуация, но  се възражда  днес  с нова сила.

Свещеник Ангел Хубанчев е инициатор и реализатор на много нови идеи в града. Благославя и подкрепя на дело всяко ново начинание, свързано с духовния и културния напредък на Разград. Полага много усилия за благолепието на храм ”Св. Николай Чудотворец”. Бидейки винаги отзивчив към болката на хората, отец Ангел основава приют за надъгави, изоставени, стари хора. Те го приемат като светец, на него изплакват болките си, споделят неволите си. Той е председател на православно братство ”Св. Николай Чудотворец”, което развива активна благотворителна и религиозно-просветна дейност. Издава редовно брошури с религиозно-нравствено съдържание.  Ръководеното от него братство е едно от първите в страната. Младият архиерейски наместник е незаменим оратор. Като делегат на свещеническите конгреси в София неговите речи и изказвания се слушат с голям интерес и внимание от всички. Има гражданска позиция по всеки наболял проблем и умение красноречиво да защити идеите си. 

О. Ангел Хубанчев със своите речи в защита на християнските идеи силно предизвиква ответната реакция от страна на атеистите-комунисти и най-накрая, при смяна на политическата ситуация, намират начин да го обвинят и накажат. Един такъв виден духовен лидер и емблематична фигура в живота на града е като трън в очите на новата власт и на 10 ноември 1944 г. го арестуват заедно с други  видни интелектуалци на Разград. Семействата на задържаните са прибрани под стража в един обор край града, за да не търсят адвокати. Четири месеца не спират инквизициите и гаврите. Шест пъти е пребиван до смърт, на два пъти животът му едва е спасяван в болницата. Разкарват го с каруца през града с табелка ”Юда” на гърдите. Въпреки всичко отец Ангел се държи достойно, подкрепя другите с молитви и песнопения. Понякога успява заедно с другите арестувани свещеници - Михаил Попиванов, Димитър Бакалов - да извършат в двора богослужение. Обвинителите скалъпват абсурдното обвинение, че “през разни времена от 1941 до 1944 г. той е разпространявал на молебени, речи и сказки  фашистки идеи”.

На 13 март Русенският областен "народен съд" произнася присъдите в Разград. По улиците са изкарани надъхани агитки, които викат “Смърт! Смърт!” От камиона, с който карат осъдените, отец Ангел Хубанчев кротко ги благославя. По-късно надзирателите разказват, че той отслужил опело в килията на смъртниците – всички били на колене.

Вечерта на 13 март 1945 г. никой в града не спи. В 23.00 часа същата вечер се чуват гърмежи. Тринайсетте осъдени са разстреляни в старите гробища и заровени в общ гроб, изкопан от тях самите.

Последното свиждане с близките става ден преди разстрела. Параскева Хубанчева извървява  пътя до затвора заедно с двете си деца Здравко и Антоний с гордо вдигната глава.

“Аз умирам невинен, не страдайте за мене! - казва той. - Умирам в името на Христа.” Тормозът на семейството продължава и след разстрела. Изземват им цялото имущество, а големият син Здравко е осъден също през 1949 г. на 8 месеца, обвинен в “клеветнически твърдения, уронващи престижа на СССР.” Въпреки тормоза децата на о. Ангел следват заветите на своя баща и се реализират в живота. Малкият син, Антоний, завършва семинария и Духовна академия и понастоящем е професор в Богословския факултет към СУ.

Скъп спомен за семейството остават прощалните писма-завети  на отец Хубанчев, писани дни преди разстрела:

“Мила Кева,  ти ми даде най-голямото щастие в живота, каквото никой не ми е дал. Оставям ти двете си деца като единствен дар и спомен. Нека те ти бъдат утеха и радост. Заради тях ти ще станеш жертва, но не ги оставяй, заради тях ти ще трябва да сториш всичко. Пази се от лоши хора. Не се доверявай никому. Аз ще бъда екзекутиран в събота. Ти мъчно ще узнаеш гроба ми. Не ме очаквайте тук, на земята. Няма вече да ме видиш на тоя свят. Аз ще те чакам горе, на небето. Грижи се за децата,... понасяй грешките им, понасяй всичко - възпитавай ги и ги учи на добро и вяра в Бога… Изпълнен съм от желание да живея, но уви. Зли хора ще ме унищожат след 1-2 дни.

Всяка вечер целувай Здравко и Антоний заради мене. Стопляй сърцата им с по една милувка от техния татко. Милувката ще ги привърже към тебе по-здраво, а мене те никога не ще забравят. Дано!... Приеми с мир и спокойствие моя привет…”

“Мила ми Кеве, изпращам ти мил привет. Моля Бога да ти дава сили и разум да ръководиш и управляваш моя дом като истинска майка. Бъди търпелива! Бъди бодра! Аз съм невинен! Твърдо понасям всичко. Не мисли, че страдам за лошо. Вярвай в мене, както и аз в тебе вярвам!.. Целува те Аню.”

“Мила жено и милички дечица, не забравяйте вашия татко, който силно ви обичаше и накрая много плачеше за вас. Молете се за мене. Бъдете добри и се учете на добро. В Бога е вечното ни спасение. Винаги вярвайте в Него”.

“Свърших живота си, за да  започна нов в Христа Иисуса. Молете се за мене, защото аз не ще  мога вече да се  моля - дойде краят на живота ми. Невинен отивам пред закона, по който мене ме съдят, виновен съм пред Бога. Господи, прости ми!

Тези редове свещеник Ангел Хубанчев написва в личната си Библия няколко дни преди разстрела на 13 март 1945 г. Тя е предадена на близките му заедно с обувките и джобния му часовник. Пазят я като светиня до днес.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/8yr 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
"Имало един човек, който ядял много и все бил гладен, и друг, който се задоволявал с малко ядене. Този, който ядял много и все бил гладен, получил по-голяма награда от оня, който се задоволявал с малко ядене."
Apophthegmata Patrum
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.