В Църквата днес като че ли не е прието да се говори много за човешките чувства. Сякаш ако ги нямаше, човекът би бил някак „по-силен“ и „по-съвършен“. И така неусетно се изправяме в ролята на обвинител на Твореца, подобно на онзи несмислен философ, който казал: „Ако аз бях на мястото на Бога, щях да създам човека с по-съвършени сетива“.
Източник: Църковен вестник, 2001 г.
О. Михаил (Хаджиантониу) е роден през 1955 г. в гр. Пела, Гърция. Бил е монах в манастира „Симонопетра“ (на Света гора) от 1973 до 1988 г., а след това до 1998 г. пребивава в манастира „Св. Екатерина“ (на Синай). Понастоящем се подвизава в скит, близо до гр. Коринт.
Автор е на множество книги, сред които Послушанието и злоупотребата с него, Духовното старчество и самоусъвършенстването, Умната молитва и психическите заболявания в две части, Жената през погледа и мисълта на православния монах, Вергина и албанските въпроси, Слово на един монах в три части, Кризата на Гръцката църква или в капана на зилотизма.
Книгата му Антихристът е преведена и издадена на български език (София: „Вик`с Трейдинг“ ООД, 2001 г.).
Предлагаме на читателите откъс от една необичайна книга, чиято основна тема е не просто жената, а отношенията между мъжа и жената през погледа на един православен монах. Авторът споделя с читателите възгледите си по въпроси, които си задават много православни християни, като например на какво се дължи крахът на толкова много християнски семейства днес, при все че и двамата съпрузи са вярващи хора, защо сред „Христовите чеда“ изобилстват незрелите емоционално личности, комплексирани и неуверени в отношенията си с външния свят, защо вместо позитивни личности, които свидетелстват пред света радостта от живота в благодатта, лице на Църквата ни често стават потиснати и меланхолични християни, за които тъжният и съкрушен израз на лицето е задължителен признак на духовния човек.
Ако гледката на вървящи заедно по улицата монах и красиво момиче предизвика у вас възмущение и „духовен скандал“, то със сигурност трябва да се замислите за здравостта на духовния си свят. Защото помислите ви изобличават и „причината на злото“ не е в красотата на момичето, защото Господ го е създал такова, а във вашите страсти и объркан духовен мир. С подобни размисли авторът, монах Михаил, се опитва да провокира към размисъл своя читател. Да го накара да се обърне към себе си, да застане честно и открито, лице в лице със собствената си личност и да поеме по трудния, но и изключително интересен път на самопознанието. Защото ако не познаваш себе си, не можеш да познаеш нито Бога, нито ближния. Ако не си искрен към себе си, не си искрен и в пътя си както към Бога, така и към ближния. Само вървейки по този път, можеш да разпознаеш в себе си „звяра на егоизма“, който изяжда всичко красиво заченато в душите ни.
За съжаление в Църквата често избуява показното „духовно“ поведение, „спазването на заповедите“, готовото приемане на „смляна духовна храна“, която ние се лъжем, че можем да усвоим без собствена борба. И по-страшното идва тогава, когато фарисейството неусетно изпълзи до пиедестала на „модел на поведение“ и „пример за подражание“ и започне безмилостно да пречупва порива на всяко искрено сърце, поело към Царството Божие.
Както гръмоотводът привлича гърма, пише о. Михаил в една друга своя книга, така вниманието и интересът на Христос са привлечени от честността и искреността на човешкото сърце. Привлечен от тази искреност, Той някога е превърнал христобореца Савел в най-самоотвержения Си свидетел: „апостола на езичниците“ Павел.
Този ценен бисер авторът призовава всеки да открие в себе си и да пази като най-голямо съкровище, което ще постави духовния му свят на здрави основи.
В предлагания откъс о. Михаил говори за една от основните според него причини за нарушеното общуване в съвременните християнски семейства и за появата на толкова много психо-емоционални разстройства при мъжа и при жената. Непознаването на себе си води до потискане на чувствата и емоциите. Тяхното отричане и „скриване“ се превръща за мнозина християни в най-лесния начин да избегнеш борбата за тяхното култивиране и съзряване. Както и в сигурен начин за създаване на комплексирани и малоценни личности.
* * *
„… Красотата предполага естественост. А тя означава спонтанно движение, каквито са изказът на чувствата, избликът на сърцето, красивата прегръдка, сълзата. Несправедливо е да се отнема възможността на мъжете да се изразяват естествено, дори и чрез сълзите. Обществото обаче успя да наложи на мъжа един модел, който унищожи неговата чувствителност и спонтанност.
Господ сътвори човека мъж и жена. Защото не направи два Адама, за да се гледат един друг и си казват: „Ах, колко съм хубав!“. Защото два пъти Адам = 1/2, докато Адам и Ева правят едно цяло. Само че тази цялост се постига чрез общуване и предполага простота и смирение.
Нужно е смирение и без съмнение е добродетел да откриваш и изразяваш чувството, което изпълва сърцето ти, както без съмнение е проява на егоизъм и саморазруха да не оставяш чувствата си да се проявяват, само и само да бъдеш „истински мъж“. Така може би наистина се „удвоявяш“ в собствените си очи, но оставаш в същността си и реално половинчат и непълен.
Любовта е риск. И рискът започва още от мига, когато сърцето се запита: „Ами ако ме предадат? Ако не оценят чувствата ми? Ще страдам и за пореден път ще ме наранят“.
Бедни човече! Ако знаеше само каква отровна игла забита в сърцето ти е тази мисъл и какъв човекояден звяр храниш в себе си, егоизма, щеше да оставиш сърцето си да кърви, пък нека винаги да бъдеш жертва! Никой не може да онеправдае едно богато сърце, или поне досега не се е намерил такъв в световната история. Защото обичайки, усъвършенстваш себе си. И, следователно, който обича, върви напред и всъщност получава повече.
Нека го кажем още по-просто: Направи щастлив човека до теб, за да можеш да му се радваш и ти. Приятелю, изпълни нейното сърце с красота и аз те уверявам, че ще държиш в ръцете си ключовете на рая. Стопли сърцето ѝ с топлите вълни на твоето сърце и ще имаш в дома си най-прекрасната градина. От тебе зависи цветята в тази градина да не увяхват, стига само присъствието ти да бъде като росата и да ги освежава със своите оптимизъм, самодисциплина и стабилност.
Отново ти казвам: Бъди искрен и когато чувстваш нужда, остави сълзите да текат и страховете ти да се открият, за да бъдеш психически устойчив и уравновесен. Кажи истината за своята слабост, за да станеш силен. Изповядай страха си, за да го преодолееш. Умали себе си, за да заемеш своето истинско място и в собственото си сърце, и в живота си, и пред Бога. Покажи се такъв, какъвто си, за да имаш правото да започваш отново и отново живота си и да се обновяваш. Никой няма да те отхвърли, защото човешкото сърце е създадено от Бога с една основна и главна нужда: да коленичи и да се покланя пред истината като на светиня, където и да я срещне. А истината винаги става светлина и утеха за този, който я уважава.
Човешкото сърце обаче отново настоява: „Ами ако ме отхвърлят?“. Не, приятелю, ще те търсят, няма да те отхвърлят. Хората могат да унижат и стъпчат всичко, но не и любовта, когато е истинска. Човешкото сърце, дали съзнателно, или не, винаги търси сбъдването на една мечта: да обича и да бъде обичано. И когато го постигне, чувства рая вътре в себе си.
За величието на любовта с голяма сила могат да говорят и тези, които са я предали. Когато по някоя причина и през някой момент от живота си те са я подменили с нещо друго. Но после вечно се връщат към онова време и нелечимата им носталгия се превръща в най-сладък спомен, в чието убежище постоянно прибягват.
Затова не се страхувай. Когато почувства, че я обичаш истински, тя ще ти отвърне със същото. Като нов Тезей убий звяра, който носиш в себе си, мъжкия егоизъм, и ще станеш за нея символ на рая и най-вече самият ти ще бъдеш рай за себе си. Защото дори и хората да те предадат и изоставят, тогава действат духовните закони и Сам Бог ще те утеши. С достойнство се усмихвай на този, който си тръгва без причина от теб и те наранява, и веднага ще почувстваш духовната утеха, която ще бликне от тази рана. Защото в очите на Бога любовта е винаги достойна за уважение и Той чувства задължение да я защити, когато я вижда наранена и презряна. Който обича истински, никога не обвързва никого.
Извод: Когато другите чувстват, че си искрен, ще се стремят към тебе. И дори да те предадат, дори да те онеправдаят, наранената любов ще иска възстановяване и един ден ще го постигне.
Някой, разбира се, ще попита: Защо говорите толкова настойчиво само за мъжете, а не и за жените? Защото, когато имаш от едната страна един Минотавър, който всяка година изяжда седем души, а от другата страна една овца, която причинява щети на градината, чувстваш, че опасността идва от звяра, а не от овцата. Егоизмът на мъжа изяжда и осквернява всяко крехко и прекрасно чувство, което се зароди в човешкото сърце, тъй като моделът, който следва, изисква той да бъде суров, агресивен, решителен, невъзмутим и, разбира се, да работи като луд независимо дали иска или не, само и само да не бъде оспорен мъжкият му характер.
Скъпи приятелю, може би успяваш да заблудиш мнозина, а и самия себе си, но не можеш да излъжеш мен, защото аз познавам себе си, следователно познавам и теб. Много по-смело и мъжествено е да бъдеш себе си, смачквайки Минотавъра, отколкото да се ограничаваш в рамките налагани ти от други, уж в името на мъжествеността. Самите жени нямат нужда толкова от тях, колкото от това да намерят някой, който да ги обича и да ги подкрепя, защото така се осмисля животът им“.
