Мобилно меню

4.8529411764706 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (34 Votes)
Този въпрос е вълнувал винаги с различна сила християните през вековете. Въпреки еднозначното свидетелство на апостол Павел, че брачното легло е чисто, често пъти превес взема мнението, че интимните връзки между мъжа и жената в брака са пречка за духовния живот на съпрузите и затова те трябва да се ограничат само до детераждане. В една крайна форма това учение е изведено от Римокатолическата църква днес и под различна форма битува и в много среди на Православната църква.

Ето някои неща по темата в исторически контекст. В християнството в най-общ план винаги е имало две течения по този въпрос. Например през 2-3 век има огромно и силно течение, най-вече в Сирия, което отрича брака, защото в него се осъществяват сексуални контакти. Най-ярък представител са енкратитите (въздържателите) и техните учители Маркион и Тациан. Другото силно течение са гностиците и Валентин. Блажени Августин възприема от тях отношението към сексуалното желание като към постоянно жило на злото у човека и дяволски огън. Той по-късно пише специален трактат "За девствеността", където се опитва да омекоти това свое становище, защото много бил критикуван, че не се е излекувал от манихейските си идеи, но така и не успява да го преодолее докрай. Защото всъщност да се признае, че у човека има един постоянен източник на зло, е дуализъм и манихейство.  Католическата църква развива до крайност виждането на Августин и от това се извежда учението, че сексуалните контакти са допустими по крайна милост само с цел раждане на деца. Използването на всякакви средства, които препятстват раждането на деца, означава че човек удовлетворява това дяволско начало у себе си. Тоест греши. В Новия Завет няма никакви основания за такова учение.

Ето за илюстрация един популярен апокрифен текст от 2 век: "Христос е дошъл, за да ни освободи от грях и от това да използваме детеродните си органи, Когато Саломе попитала Господ: “Докога смъртта ще властва?”, той отговорил: “Докато вие, жените, раждате деца...”
Казват, че самият Спасител рекъл: идвам да премахна стореното от жените”, имайки предвид чрез “женското” – сексуалното желание, а чрез “стореното” – раждането и разпада в смъртта."

Тациан също е ярък пример. Той напуска Римската Църква през 172 г. Разривът му с гръцкото и римско православие е тотален, но той потъва без следа в също така радикалното като него сирийско християнство. Там създава свое Четвероевангелие (апокрифно), посветено основно на сексуалното въздържание. То става много популярно в сирийския свят чак до 5 век, когато само в един сирийски диоцез са намерени 200 копия от него.

Маркион е чист дуалист, който учи, че светът е сътворен от злокобно начало, Творец, който е Богът на Стария Завет. Христос идва, за да разруши царството му от безсмислени връзки и правила. Бракът и сексуалното желание, което го създава е основен инструмент на този жесток Творец. Истинската Църква е от безбрачни-мисионери, общност от покръстени безбрачни. Маркионитските църкви монополизират понятието християнство в Ирак и предпланините на Иран чак до края на 6 век.
Въобще тези възгледи процъфтяват в Сирия и Мала Азия, където през първите 3 века водеща е онази представа за мисията на Христос на земята, според която Той е дошъл, за да предизвести и принесе за нейния край.
Евангелие на Тома: Симон Петър им каза: “Нека Мария ни напусне, защото жените не са достойни за живот.” Иисус каза: “Аз самият ще я напътствам и ще направя от нея мъж”.

Валентин: "Влез в реброто, от където дойде, и се скрий от зверовете.
В деня, когато сте били едно, две сте станали. Когато обаче
Станете две, какво ще сторите?"

Основната идея на гностиците, която определя отричането на сексуалните контакти, е че разделението на половете е плодът на грехопадението, и който иска да възстанови целостта си, трябва да отхвърли всеки контакт с другия пол.

Евангелие на Тома: "А те го запитаха: Значи ще трябва да влезем в Царството като младенци? Той им отвърна: Когато направите двете едно, ... когато направите мъжа и жената едно, така че мъжът да не бъде вече мъж, а жената – жена, тогава ще влезете."

Деянията на Петър: "И много жени се влюбиха в учението за чистотата... а мъжете също престанаха да спят с жените си... Така настана най-големият смут в Рим".

Затова за гностиците сексуалното желание е сигурен белег на неспасената човешка личност. Нищо друго не може да бъде по-разрушително за процеса, свързващ дух с дух, от физическото размножаване, от нечистия отпечатък на ужасяващия огън, идващ откъм плътта. Семейните християни за валентианците са полу-християни. Техните членове се разделят на душевни и духовни.

Свети Иоан Златоуст е главният опонент на енкратитите и гностиците, които призовават към разтрогване на семейните връзки или пълно сексуално въздържание в семейството. На много места в словата си той изобличава онези, най-често жените, които отказват интимно общуване с мъжете си по уж благочестиви мотиви и така ги тласкат към блудство. Събирайте се, казва светителят на друго място, не за да правите много деца, а за да не ви изкушава сатаната. Ето точните и недвусмислени думи на светеца в коментара му към Първото послание на св. апостол Павел към Коринтяни: "Бракът е даден за детераждане, а още повече за погасяване на естествения плам. Свидетел за това е Павел, който казва: нека всеки да има своя жена,  за да избегне блудта. Не е казал "за да раждат деца". И след това им нарежда да се събират заедно, не за да станат родители на много деца, а за какво? Да не ви изкушава, казва, сатаната. И след като продължава, не казва: ако искат да имат деца, а какво? Ако не се удържат, да се събират". 
Климент Александрийски също се отнася с голямо презрение  към енкартитите. Нищо не е така отблъскващо за него, както вярата им, че сексуалността е основен показател за греховното състояние на човечеството, въздържанието – рязкото отхвърляне на брака – основно средство, чрез което християните могат да сложат край на ужасната неизбежност на смъртта. “Те влагат надеждите си в интимните си части” – е категоричен той. Климент Александрийски от своя страна изпада в крайността на късноантичното общество, където редът и дисциплината отличават аристократа от плебея. Той има цял трактат за сексуалните отношения на християните, където точно се описва как трябва да протече половият акт, при пълна дисциплина, спокойствие и липса на погрешни, волни движения. Според него това прави християнските брачни отношения чисти, тоест отново отрича сексуалното удоволствие. За него мъдрецът-християнин е този, който не изпитва никакви удоволствия, нито мъка.

Православното разбиране е, че сексуалното желание и удоволствие е милостив дар на Бога към падналите Адам и Ева, за да могат да преодолеят смъртта. Брачното ложе е чисто, а въздържанието дори по време на пост трябва да е по взаимно желание. "Недейте се лишава един от други - освен по съгласие за някое време, за да пребъдвате в пост и молитва; след това бъдете си пак заедно, за да ви не изкушава сатаната, поради вашето невъздържане".(1 Кор. 7-5) Тоест то е аскеза, на която и двамата съпрузи са способни, въздържание от нещо добро и благословено от Бога в името на нещо още по-добро. Девствеността е добродетел не сама по себе си, а като най-силното помощно средство душата да се съедини, бракосъчетае със своя Жених. Силната любов към Бога заслепява очите на такива боголюбци и желанието за еросно (в трудовете на светите отци) съединие с Него измества желанието към такова пълно, същностно единение с друго човешко същество. Защото безбрачният се грижи за Божиите работи, а семейният – за семейните.
Всеки има своето призвание, тоест пътя, по който го е призовал Господ– и ако се следва с преданост и доверие към волята Божия, той не само ще го спаси, но и ще го направи съвършен според законите на своя свят. "Защото желая, всички човеци да са като мене; ала всеки си има своя дарба от Бога, един - тъй, други - инак" (1 Кор. 7-7) Светът на монасите и семейните са два свята – съвършено различни и съвършено съвършени. Нашата човешка логика, която иска всичко да подреди и степенува, не може да проумее това.
Апостол Павел не желае "да слага примка" на коринтските християни и да налага на всички своето призвание, а прави всичко възможно тяхното "благоприлично и постоянно служение на Бога да е безпрепятствено" (1 Кор. 7-35). Да се внушава на семейните християни чувство за постоянна вина и страх от сексуалното желание, аргументирайки се с монашеската традиция (създадена в съвсем различен контекст), води единствено до раждането на множество комплекси у съпрузите и спънки за съвместния им живот. Принудителната аскеза, която им е външно наложена, създава океан от помисли, блудни мисли и желания, които "наставниците" им ще обясняват като изкушения, идещи отвън, докато всъщност не става дума за нищо друго освен за непризнати пред съвестта им желания. И така порочният кръг се затваря...
За това как старецът Паисий се отнасял към този въпрос, разказва един младеж, който се изповядал при него. Изповедта му траела 2-3 минути. Носел обеци и имал всичко друго, но не и църковен вид. Бил женен за едно момиче, като него, със златно сърце, но без всякаква връзка с Църквата. В един момент у младия човек се събудило желание да се причасти. Отишъл при стареца Паисий и му казал:
- Искам да се причастя.
Старецът го погледнал в очите и попитал:
- Изневеряваш ли на жена си?
- Не – отговорил младежът.
- Е, тогава утре ще се причастиш. Върви си с Божията благословия и на Богородица.
Старецът му дал да занесе нещо на едно от духовните му чеда, което живеело в недалечна килия. Предавайки предмета, младият човек подхванал разговор с монаха:
- Очаквах да ме изповяда по-обстойно.
Монахът се усмихнал:
- Старецът е непредвидим. Има свои критерии и към всеки подхожда лично.
- Когато тръгвах от Атина, - продължил младежът, - ми казаха, че за да се причастя, трябва да огранича връзките с жена си...
- О, - казал монахът – старецът има друго мнение по този въпрос. Понякога, когато двойките имат проблеми в брака си, той ги съветва да имат повече интимни контакти. “Защото миряните, казва, нямат предпоставките да култивират себе си и да узреят духовно, така че да се смирят и да отстъпват, когато се наложи, и така да съхранят брака си. Затова Бог им е дал тази връзка, за да въстановява нещата. Понеже егоизмът, инатенето, себичността образуват лед в сърцето, Бог направил така, че чрез това единение да се разтапя този лед и хората да се отпускат, да се стоплят отново и да започват отново”.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/qau 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Душата, която истински обича Бога и Христа, дори да извърши десет хиляди праведни дела, смята, че не е извършила нищо, поради неутолимия си стремеж към Бога.
Св. Макарий Велики