Мобилно меню

4.9532710280374 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (107 Votes)
Какви критерии трябва да имаме предвид, когато някой реши да създаде семейство

Темата за Брака е изключително важна. Много сериозно нещо е човек да избере своя спътник в живота. Много важно, сериозно и изискващо голямо внимание е преди да кажеш каквото и да е на другия човек, преди да отвориш устата си да обещаеш нещо или да му кажеш: „Искам те!”, или „Искам да се оженя за тебе!”, или какво и да е от тези неща, да бъдеш достатъчно сигурен в думите си. Ако не си 1000 % сигурен, по-добре нищо не казвай, изчакай малко, така че постепено да се увериш в намерението си, за да  го кажеш и това да бъде нещо сигурно и трайно.

Трудно е да се говори за критериите за този избор. Когато трябва да живееш с даден човек, го оглеждаш от всички страни, а не само от една. Не е достатъчно да е църковен човек. Не забравяйте, че и църковните хора могат да бъдат чепати, може да е църковен човек, но да не става за брак, да не е човек, с който да можеш да живееш, да е своенравен, егоист, да не те разбира, да е студен,  да е тесногръд. Не е достатъчно, че ходи на църква - това не е признак, че е способен на брак; или поне за теб; за други може да е подходящ. Това не означава, че е подходящ за всички.

Разбира се, това, че ходи на църква е хубаво нещо, както има и други положителни елементи. Добре, съгласни сме. Ходя на църква, обичам Църквата, когато намерим човек, който също ходи и обича Църквата, тогава имаме един общ елемент, който ни свързва и ни помага изключително много. Доказано е, че  двойките, които имат обща връзка с Христос, не се развеждат, много е трудно да стане това. Защо? Защото те имат една основа, върху която градят своя живот и тази основа е вярата в Евангелието, вярата в Бога.  Също така всички тези млади хора имат духовен изповедник, който следи техния път и ако види, че има пукнатина в тази връзка, че отнякъде пропуска, още преди да се усети проблемът, добрият изповедник ще се намеси като добър лекар, за да излекува раните и да каже: „Гледай, внимавай, не постъпваш добре, не са добре нещата!”. Ще алармира, за да събуди другия човек, да събуди и едната, и другата страна, за да предотврати проблема.

Доказано е, че общата вяра в  Бога е мощна основа в брака. Но това не означава, че е единственият или най-важният критерий, за да се оженим за даден човек. Може да ходи на църква, да е благочестив, да се изповядва, но характерите ни да не си подхождат. Това, че не си подхождаме и не можем да живеем заедно, не означава, че другият е лош; може да е светец, но да ми е неприятен, да не го желая; не ми харесва и на вид, и всичко друго. Това не е единственият критерий.

Също така това, което понякога казваме -  че не е само външната страна... Да, не е само външната страна, но външната страна също е важна. С други думи, когато ще се ожениш за даден човек,  гледай този човек отвсякъде, да те привлича от всяка една гледна точка. И телесно, и душевно, и като  мироглед... Не можеш да се ожениш за човек, който не те привлича. Нито трябва да мислим, че отпадаме от нашата духовност, ако кажем, че този човек е духовен, но не чувствам, че мога да живея с него в брачна двойка; както и в брака това не означава, че единият вече не се интересува от другия човек. Тази връзка трябва да бъде жива връзка, изпълнена с нежност, т.е. единият да привлича другия човек. Това не  е зло, не е антидуховно, а е нещо, което се налага, за да се поддържа този брак, и нещо, което е в природата на човека. Случва се понякога да срещнем някой човек, който без да го познаваме или без да има някаква причина, не можем да живеем с него, не си подхождаме. При това може и един път да не сме си говорили. Но в него има нещо, което ни отблъсква. Това става дори  и при свети хора. Те обаче го  преодоляват чрез Божията благодат.

Затова в брака трябва да сме абсолютно сигурни от всяка гледна точка, и телесна, и плътска, и душевна и духовна, че този човек може да бъде за мен съпруг или съпруга, защото ще живееш цял живот с него. Също така другият човек не е дух. Нали?  Не сме духове, да се срещаме два духа, хора сме. Другият човек трябва напълно да ни носи утеха - начинът, по който мисли,  по който говори,  по който се отнася към нас. Ако е екстровертен,  да не ни изморява, да не ни дотяга, да не ни задушава. Има хора, които са мрачни, виждаш понякога, че идва и казва, че има проблем  и проблемът е изписан върху лицето му. Казваш му: „Усмихни се малко, защо си с такава физиономия!” – и  тогава с това го изкарваш извън нерви. Някой друг пък казва: „Не те понасям и 20 минути, не те понасям!”. Тогава как ще понесеш мъжа си ден и нощ? Чак и аз понякога се питам: „Боже мой, ако бях женен, нима щях да се разведа?”

Деца, бракът е изкуство. Голямо изкуство, най-голямото изкуство е това да живееш с друг човек.

По-трудно да живееш с лъв в една и съща клетка, отколкото с един човек
 
Човекът е непредвидим, неговата душа е бездна. Не можеш да го научиш, не е животно,  което се обучава по този начин.  Има хора, които имат огромно търпение, търпи, търпи, търпи, тонове издържа, и с една капка прелива всичко. Свършено е. Не можеш да предвидиш човека, велико нещо е това и мисля, че днес проблемите са следствие от комуникацията, не знаем как да бъдем любезни с другия човек и това важи не само за брака, а по принцип. Човекът, който е благодарен, за което пише св. ап. Павел, благодарни бъдете (в Кол. 3:15) този човек е винаги благодарен. А човекът с тежък характер във всичко е тежък. Виждаш го, че е тежък, непохватен и в шегите си, т. е. тръгва да ти каже някоя шега и сякаш разбива керемида върху главата ти. Казваш си: „Пресвета Богородице! Шега ли е това?!”  Е, той така разбира нещата. Той е като едно магаренце, което отива да погали приятел и започва с ритници. Това е начинът, по който се изразява. Ако дойде да те погали обаче, ще ти удари един от радост...

Знаете ли, че има хора, които се изразяват по обратния начин; т. е. иска да изрази любовта си, а вместо това те иронизира или те отхвърля или ти казва остра дума. Така се е  научил. Важно  е  да се научим  да общуваме с другия човек и да внимаваме. Това става още от малки, от бебета.

Направи ми впечатление - четох тези дни някакви антични автори - и ми направи впечатление как древните елини говорят за влиянието на физиологията на човека от момента, в който е заченат,  от този час,  от средата около него,  в момента, в който се зачева. Разбирате ли какво голямо значение има това? В Стария Завет е разказан един случай – Товит се оженил и преди да се събере със съпругата си в плътска връзка заедно коленичили, отправили молитва и помолили Бога да благослови това плътско единение, за да  бъдат благословени децата. И раждали свети деца. Днес, ако тази връзка, плътската връзка, сексуалната връзка, е резултат от това, което гледате на видеото, - моля се да не го правите,  да не стигнете дотам, да унизите другия човек по такъв начин -  помислете  си в каква среда се зачева онова бебе? В битието вече му навлизат други неща.  Старецът Порфирий непрекъснато говореше и казваше какво трябва да бъде душевното разположение на  хората, които се готвят да създадат едно дете и да са готови да се съберат, за да създадат деца.  Помислете,
 
всички сме формирани отпреди да се родим
 
Носим нашата наследственост. Това е много важно, изключително важно. Сега сте малки още, но когато не след дълго пораснете, изследвайте себе си и другите. Ще видите елементи от майка ви, от баща ви, от баба ви, от дядо ви, от прабаба ви, ако сте я познавали. Аз виждам хора, и дори монаси в манастира, които познавам много добре и зная характера на всеки един от тях. Познавам майката, бащата или братята и сестрите му. Виждам половината елементи от майката. Това е майка му, така мисли, така реагира, екстровертна е.

Всички тези елементи ги има в нас. Едни са французите, други - германците, трети - англичаните, четвърти - шотландците. Има един анекдот - когато влезеш в автобуса,  да кажем в Англия, на  табела пише: „Не е позволено да говорите с шофьора!” В Германия, пише  „Строго е забранено да говорите с шофьора!”, във Франция „Умоляваме ви да не говорите с шофьора!”. Ако влезеш в автобус в Шотландия, пише „Нищо няма да спечелете, ако говорите с шофьора!”. . .

Знаете, че носим всички елементи на родителите си, на мига, в който сме се родили, на времето, на обстоятелствата,  и заслужава да се изследва факта, че нашият народ е внимавал върху тези неща. Старите хора се грижели за тези неща. Старите хора се грижеха за бременните жени,  да не слушат неприятни неща,  да не се притеснят, да не поискат нищо, което да го няма. Сещате се, в селата и в градовете дори, в квартала ни. Това, което готвеха в квартала, трябваше  да го занесат на бременната да не би да й е замирисало и да й се дояло. Какво означава това? Означава да не се създават празноти в душевният им свят; да няма някакво неизпълнено желание; каквото поиска, да го има; да е пълна, наситена, да няма празноти.

Е, когато трябва да живеем с един човек,  избираме човека, но и ние внимаваме; работим в себе си, трябва да работим върху нас, за да се научим да набелязваме нашите трудности  и слабите си места, и най-вече да се научим да бъдем много любезни и внимателни хора. Така ни е създал Бог, да бъдем много любезни. Не със светските любезности, които понякога са безполезни, а говорим за естествената любезност, която е пълна с благородство.

Нашият народ е православен и мисля, че в битието си имаме много благородство.  Достатъчно е някой път да видите снимки на жени от миналото, вижте такива снимки на мъже и жени от 20-те или 30-те години, или на народни хорả,  там виждате такива благородство... Но като гледам такива хора, наистина ми идва да плача, чувствам благородството на този човек, който е танцувал по този начин, в една трудна епоха, през турското робство. Въпреки това виждаш преодоляване на разврата, на безнравствеността и това придава едно благородство и великодушение; и наистина се гордееш.  Защото и хорото, и архитектурата, и всичко е израз на нашата култура. Както сме си. Години наред не бях виждал съвременни танци. Неотдавна Бог ме удостои да ги видя. Бяхме в един хотел, там се провеждаше конференция с участието на лекари. Вечерта имаше вечеря и излизайки, минах покрай залата, където танцуваха. Е, и аз хвърлих едно око да видя какво става вътре. Какво да ви кажа? Викам, бре, направете им едно видео и когато си отидат вкъщи и се успокоят, да се видят! Ама какви бяха тия неща? Това танц ли е? Сигурен съм, че след това щяха да се срамуват. Ако се направи видео и се видят какво правеха,  съм сигурен, че ще се засрамят от самите себе си.  Това нещо не е израз нито на радост, нито на култура. Това е служене на плътта, демонстриране на егоизъм, нещо, което те отблъсква, не те утешава.

Трябва да се научим да работим върху себе си. Светите хора и

съвременните светци и старци имаха едно дивно благородство,
 
една деликатност, невероятно нещо. Четете аскетически текстове, авва Доротей, авва Исая, Лествицата, да видите най-дивни описания и увещания.  Подвижници от четвърти век в пустинята! Години наред не са виждали човек. Поради естеството на средата е нормално  да са ожесточени, но те са изпълнени с благородство. Следователно, когато ни предстои да се оженим, другият човек трябва да ни привлича напълно. Влизайки в брака обаче, трябва да се научим да бъдем мили и благи с другия човек. Да се молим да не създаваме онази тежка, облачна и  мрачна атмосфера на депресията. Толкова много хора страдат всеки ден на работното място и където ли не. Домът трябва да е топъл и  приятен. Да очакваш момента да си отидеш у вас, не да гледаш къщата  и да те обхваща ужас и да не искаш да влезеш вътре. Защо древни елини са наричали дома огнище, както се казва, семейно огнище? Защото той бил тяхното огнище, било мястото, онова топло пространство,  което създавало цялата онази хубава атмосфера, в която човек израства. Те казвали: „Няма друг като нашия дом!”. Така трябва да се чувства човек у дома, и виждаме това навсякъде – и монахът в манастира, и свещеникът в храма и всеки, където се намира.  Да създадем пространството по такъв начин,  че силно да ни привлича, да ходим там  и с други думи да чувстваме утешени.

Аз бях шивач на Света Гора.  Бях архонадар и шивач.  Имах шевна машина и шиех. Естествено там се научих да шия, а не в университета. Когато отидох на Света Гора, горкият старец Гервасий цяла седмица ме учеше как да поставя иглата. Шиех доста време – копчета, раса и т.н. И наистина ви признавам, че когато отивах и сядах пред шевната машина, какво да ви кажа, беше най-голямата наслада в живота. Шевната машина, мястото, където шиех, имах едно ъгълче там, виждах и скалите долу и морето. Едни отци рисуваха икони, други имаха ръкоделия и различни послушания. Казваха и молитвата. И това беше най-приятното място. Нямаше нищо по-приятно в онзи час от шевната машина! И до днес ми идва да купя една шевна машина и да я сложа в стаята си! Нямам време за съжаление, ако имах време, щях да го направя. Да седна и да шия. Каквото искате. И на вас да ви шия, ако искате!

Докато днес, виждате, отиваш на работа и всичко е нерви, противене,  не иска да ходи, нервира се, не му е  приятно мястото. Където и да е човек,  трябва да се научи да направи приятно мястото, работата си, всяко нещо, което има. Сещам се, имахме един монах, който работеше в обора. И казваше: „Няма по-хубаво място от обора”!  Какво правеше? Имахме мулета, тимареше ги с четка, събираше торта. Миришеше отдолу до горе, така да се каже, но възлюби мястото си, защото гледаше на това с друго око, с духовно око.  Килията ни, домът ни, къщата ни може да е бедна, може да е всякаква, но можем да ги преобразим в  рай. Където и да  сме, мястото да е хубаво. Където и да се намира Божият човек, раят е около него! И в най-лошото място да е,  и при най-лошите условия и дори с най-лошите хора. Можеш да направиш дома си, семейството си рай, стига да се научиш на това изкуство - изкуството да общуваш с другия човек. И това започва от смирението, от преодоляването на егото,  на онова: „Така искам, така мисля, така съм, харесва ти, не ти харесва!”, онези хиляди непонятни, жестоки  и грозни неща. Но как човек ще се научи, когато  живее, израства, бива заченат  в  сластолюбието, в егоизма, в себелюбието. Не става.  Трябва още сега да се научим да развиваме себе си.

Да знаете и нещо друго. Всеки път, когато имате проблем с другия човек,  обърнете се и  погледнете себе си, не винаги или рядко е виновен другият. Отците казват: поеми грешката върху себе си и очаквай изкушения до последния си дъх. Когато си в сложна ситуация,  не търси други неща - поеми грешката върху себе – аз съм виновен. Може съдията да каже, че другият е виновен. Ала и аз съм виновен. Ако аз бях добър, както трябваше, щях да посрещна ситуацията по различен начин.  Голямо значение има да поемаме нашата отговорност, да не оправдаваме себе си, да не търсим извинения, да не отричаме вината си, а да седнем и да поработим върху себе си. Но как ще стане, когато не понасяме някой да ни каже и дума?

Факт е, че много пъти правим грешки в нашето незнание. Не го разбираме. Не сме разбрали, че това, което сме правили толкова време, е било грешка. Разбираме го късно и казваме: „Ако  имах това знание, което имам сега и се оженя повторно, колко различно ще се държа!”. Да, но са минали години, появили са се рани, пукнатини, може всичко да се е разрушило. Какво става? Трябва да се научим да предотвратяваме нещата. Пословицата гласи, че никога не е късно. Моля се винаги да е така. И за Бога никога не  късно. Въпреки това за какво човек да се измъчва  и да измъчва и другия? Затова да внимаваме, да напредваме правилно, да възприемаме другия от всички страни. Това дали ходи на църква не е единственият критерий. От опита си твърдя, че много от нас, които сме в Църквата, не сме подходящи за женене. Защо? Защото не работим правилно върху себе си. Не можеш, например, да се прибираш вкъщи и да не говориш, да не общуваш с другия човек, да си ”еднопартиен”,  да си своенравен човек. Не става това нещо. И другите се измъчват и се създава негативен образ за Църквата пред другите хора. И казват: „Ама децата ми не ходят на църква. Противят се!”. Ама как няма да се противят? След като с приказките си „живи си ги изяла”. В името на Евангелието и на Църквата си ги оглозгала, както казваме. Е, ще отиде ли на църква? Няма да отиде. Не можеш да му дадеш Евангелието насила. Не стават тези неща. Всичко това изисква разсъдителност.

Също, когато искаш този, който не  е църковен човек, след брака да го направиш такъв. Добре, влиза някой в пространството на брака и вижда другия човек. Ако стане църковен, добре, но ако не стане? Това е негова работа. Ако тръгнеш с предпоставката, че ще го направиш така, както ти искаш,  макар и да е свята твоята цел, тогава ще чувстваш напрежение, може да създадеш проблеми, да предизвикаш съпротива и да направиш много грешки. Вземи днешните обстоятелства, остави утрешните. Може да не стане църковен човек, може да стане по-зле. Какво означава, след това  да се разкаеш? Не става. Виж този човек с това, което има, днес, както е сега, приемаш ли го? Намираш ли в него утеха и отмора? Чувстваш ли, че ще бъде твой мъж? Какво ще стане утре, е друг въпрос. Ако се обърне към Църквата, добре, но ако не стане? Остави го там, където е, това е негов проблем. Не тръгвайте с нагласата, че ще промените човека, това е грешка. Има вероятност да не го промените. Но нямаш и правото да го променяш, ако не иска; кой ти е дал право да го променяш, насила ли ще го правиш църковен човек? Бог, дето е Бог, не се намесва в неговото лично пространство, а ти защо се намесваш и искаш да го промениш насила? Приемайте обстоятелствата такива, каквито са днес.  Мога ли да живея с него, какъвто е сега? Ако мога, действам, ако не мога,  премислям - с евентуални сценарии за бъдещето не можеш да изградиш брак. Затова бъдете наясно от самото начало.

За разводите

Христос казва, че човек не може да се разведе, освен поради прелюбодейство. Това обаче днес не се спазва и човек се пита дали Църквата нарушава Божието слово? Вижте, деца, Христос не е казал, че ще се разделите с другия, ако не е църковен човек. Той не е казал такова нещо или пък ако някой е неверен, да се разделиш се с него. Обаче поради прелюбодейство, ако другия човек ходи с друга жена или мъж, можеш да се разделиш. Защо? Той не иска да се развеждаш, но ти е дал е правото да го правиш; но също така те увещава да не го правиш, а да надскочиш изневярата. Да имаш силата да преодолееш тази ситуация. Да видиш другия човек като човек.  Да не се задържиш там. Да не си толкова ограничен, че да кажеш „Приключено е!”. Мисля, деца, че не можем да останем тук, тоест имаш правото, но ако не го правиш, си съвършен,  по-съвършен от този, който го прави и, знам ли, мами другия. Но ако не го направиш, а прегърнеш спътницата си с по-голяма любов, и я приемеш, тогава наистина си подражател на Бога, Който приема всички нас, макар и да извършваме изневери всеки ден: и изневяра е не само да отидеш при някой друг човек,  да имаш телесна връзка,  а  и много неща, които присъстват в целия спектър на нашия живот.

Църквата изцелява тази рана и казва – Добре, даден брак е мъртъв, няма живот в него. Жалко е, но тя разтрогва този брак, за де не стават по-лоши неща, не можеш да държиш другия женен насила. Ако няма шанс да се съживи бракът и се създават много други проблеми, тогава от двете злини избираш по-малката. Когато една част от  тялото гангреняса, кракът изгние, нима лекарят иска да го отреже? Не иска. Той обаче ще го отреже, за да избави останалото тяло. Когато даден брак е проблемен и създава рани и рискува да вдигне всичко във въздуха, тогава Църквата идва и казва, че след като не можете повече, добре, да се разпадне бракът,  да спре злото дотук и след това да видим как ще се развият нещата. Съвършеното положение е да няма разводи, да не се разпадат браковете, да имаме съвършенство, единият да прегърне другия и да не се съсредоточаваме върху дреболиите, които ни разделят. Бог, чеда, обединява човеците, а дяволът ги разделя. И всеки път, когато хората се разделят, това не  е от Бога.  Това е нещо, което Бог никога не иска.

Преди да встъпите в брачния път, поставете нещата правилно от самото начало, вижте нещата отначало, проучете другия човек, как ви гледа, особено девойките - изпитвайте момчетата - как гледат на вас.  Ако виждате, че той гледа плътски на вас и те заплашва, че „Или ще правим това нещо или ще се разделя с тебе!”, ритни му един и го изгони! Защото той ще се раздели с теб по-късно, а ако не го направи, ще тръгне със съседката или с колежката си. Затова, ако е от този тип мъже и умът му стои там, изгони го. Не е човек, който може да стане съпруг. А ако заплашва, че любовта му ще се разпадне, ако не спите заедно, ти му кажи "Утре като съм бременна или се разболея, какво ще правиш, ще  отидеш  при съседката ли? Тоест къде е твоето уважение?" От опита, който имам, слушайки хиляди хора, ви казвам до каква степен мъжете унижват жените си и ги разглеждат като обекти за наслада и нищо друго. Защото така започват от самото начало. Затова ги изпитвайте. Кажи му, виж искам първо да гледаш на мен като човек и след това като жена, ако ме възприемаш само като жена, не те искам. В противен случай ще предадете себе си на един сластолюбив тип,  който ще ви използва като обект и мисля, че никоя девойка не иска да бъде обект на другия човек. Той трябва да разбере, че си човек и не си само плът, тяло, и ако иска да намери просто тяло, да върви, където ще. Жените трябва да стоят на своята висота. Жените трябва да сложат спирачка, за да се задържат на своята висота, да не приемат това унизително поведение от страна на мъжете. Изпитвайте се един друг...

Превод Константин Константинов

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uh8 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Смирението е единственото нещо, от което имаме нужда; когато има други добродетели, човек все пак може да падне, ако няма смирение; със смирението обаче човек не може да падне.

Герман Атонски Стари
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.