Трябваха ми около 200 мили да призная, че съм сгрешила. Няколко часа преди това трясках вратите из къщата, раздразнена, че закъснявам и тръгвам сама на път с колата дезорганизирана, притеснена, оплакванията ми постепенно се увеличаваха, докато не обхванаха всичко, за което можах да се сетя по отношение на бедния ми съпруг. Не знаех защо е виновен, но ако ми дадяха минутка, щях да измисля нещо. Разбира се, най-голямото престъпление е, че не ме разбира. Разбира се, основната причина бе, че аз действах нелогично.
Няколко хиляди мили надолу по пътя чувствах не лична вина, а нещо като корпоративна. Не съм само аз; много жени, които познавам, притежават същия дух на неразумност. По мое мнение вие, момчета, заслужавате доста голяма благодарност, че ни търпите, както и някои извинения.Трябваха ми няколко десетилетия, за да стигна до този извод. Някога, в колежанските ми дни, яростно защитавах самоопровергаващото се двойно убеждение: първо, че мъжете и жените са абсолютно еднакви; второ, че мъжете са глупаци, а жените са перфектни. През годините, когато бях омъжена и отглеждах синове, научих някои неща, които промениха мнението ми. Учех се и от отглеждането на дъщеря си – и от това, че се наложи да забележа някои неща в генетичното си огледало, които бях игнорирала. Ето затова сега предлагам една прекалено закъсняла валентинка и цветя за момчетата.
Първо, съжалявам, че ставаме така неразумни, когато сме ядосани. Предчувствието ви, че не можете да спечелите в тази ситуация, е абсолютно правилно. Но е добре, че все пак оставате с нас. Не мисля, че бих излязла втори път на среща с приятелка, която се е държала по този начин.
Благодарна съм, че според вас трябва да ме защитавате. Дори и да сте напълно непознат, ако някой ме заплаши, най-вероятно автоматично ще ми се притечете на помощ. Дори и с това да рискувате живота си. Аз не бих го направила за вас. Ако се замислите, това е необикновен дар от единия пол към другия. Не ми изглежда достатъчно само да кажа „Благодаря“.
Благодарна съм, че повечето от имената по военните мемориали са на мъже. Дори и армиите на бъдещето да са с балансирано съотношение на половете като в Ноевия ковчег, това остава значителен исторически факт. В продължение на векове мъжете приемали, че е тяхна работа да умират за жените; приемали за даденост, с други думи, че женският живот е по-ценен от техния собствен. Вижте още веднъж „Спасяването на редник Раян“: всичките изключителни подвизи и прояви на героична смелост, но не за да се спаси животът на редник Раян; той бил заменяем като всеки друг редник. Истинската цел на мисията била да се спаси майка му – не животът ѝ, а чувствата ѝ. За мъжете от онова време било очевидно, че никое усилие няма да е прекалено, за да се спести на майката такава ужасна мъка. За тази галантност ви благодаря, баба ми ви благодари и пра-пра-пра-прабаба ми ви благодари.
Оценявам всички малки любезности, които дават предимство на жените. Знам, че преди двадесет и две години казах, че ще ощипя всеки, който се опита да ми отвори вратата. Грешах. Правехте го от любезност и бях груба, като не го приемах по този начин.
Мисля си какъв е животът в култури, където жените се третират като добитък. Където им се отказват права на собственост и свобода, където побоят над жените е простим и дори очакван. Малките кавалерски жестове и жестове на куртоазия обучават младите мъже да се отнасят внимателно с жените, и когато ние, жените, им се подиграваме, всъщност атакуваме застрахователна полица, създадена предимно в наш интерес.
Съжалявам за всички груби шеги по отношение на мъжете. Конкурс в местния вестник насърчаваше остроумия за войната на половете и когато ги изчетох, осъзнах, че насочените към жените бяха от рода на „Няма начин да не обича шоколад!“, докато насочените към мъжете можеха да се обобщят в „Той е един скучен идиот!“. Тук няма как да не забележите разликата; и започнете ли да я виждате, ще я откривате навсякъде. Като цяло антимъжкият хумор има по-горчив, враждебен оттенък, който липсва и в най-тъпите вицове за блондинки. Но и мъжете повтарят тези шеги; като цяло те се справят със самоиронията много по-добре, отколкото жените. Мисля, че сте много добри спортстмени.
В този ред на мисли, забелязали ли сте колко много телевизионни реклами и сериали са със следния сюжет: глупав мъж бива поставен на мястото му от нахакана жена? Виждали ли сте някога обратния случай? Не са го давали по моя телевизор. Ето пак, мъжете са спортсмени, добри са в това да се присмиват над себе си, но мисля, че има и по-сериозна цена за целия този смях. Когато всичко, което виждаме, са глупави татковци, лоши татковци и липсващи татковци, едно малко дете няма от какво толкова да се учи. Героите от филмите пък все още следват критериите на Джеймс Бонд за безгрижно необвързано ходене по жени, а образите на храбри, устойчиви семейни мъже са малко. И все пак, въпреки липсата на признание, много мъже всеки ден стават и отиват на работа, а след това се прибират при семействата си. Би трябвало да им отдадем дължимото. Защото този невидим героизъм е гръбнакът на здравото общество.
Преди години си мислех такива неща, докато карах двамата си сина на училище. Те са различни един от друг – единият е буен, другият – спокоен, но дори в момчешките си дни и двамата проявяваха класически мъжкарски черти: сила, търпение, нежност. Обаче простата им праволинейност ми изглеждаше все по-стабилна и устойчива, когато по-голямата им сестра се впусна в тинейджърските си години подобно на въртележка, което притеснително приличаше на моите години. Докато карах колата, се почувствах виновна, че един ден синовете ми са обречени да се озоват в ръцете на жена, толкова неразумна, колкото бяхме тя и аз. Как може подрастващо момче да се подготви за такова смущаващо преживяване?
„И защо изобщо момчетата харесват момичетата? – запитах. – Нали знаете, че когато пораснете, няма да получавате бонбони и цветя от момичетата, които се надяват да ги харесате. Когато се сгодявате, годежният пръстен върви само в едната посока. Жена ви няма да смята, че е нейна работа да слезе да види какво става, когато чуе шум посред нощ. Повечето хора приемат, че на жената трябва да се предостави възможност за избор – да остане у дома с децата или да ходи на работа, но мъжете не получават такъв избор.
Освен това, момичетата просто са сложни. Понякога се ядосват и казват неща, които дори не мислят, а след това ви се ядосват, за това, че не ги разбирате. Повярвайте ми, знам ги тия неща. Тогава защо момчетата продължават да ги харесват?”
Освен това, момичетата просто са сложни. Понякога се ядосват и казват неща, които дори не мислят, а след това ви се ядосват, за това, че не ги разбирате. Повярвайте ми, знам ги тия неща. Тогава защо момчетата продължават да ги харесват?”
Гласът на по-малкия доцвърча откъм задната седалка:
― Мамо! – възкликна той. – Защото са сладурани.“
И това е хубаво.
