Мобилно меню

4.8588235294118 1 1 1 1 1 Rating 4.86 (85 Votes)
FredericaMG.JPGТрябваха ми около 200 мили да призная, че съм сгрешила. Няколко часа преди това трясках вратите из къщата, раздразнена, че закъснявам и тръгвам сама на път с колата дезорганизирана, притеснена, оплакванията ми постепенно се увеличаваха, докато не обхванаха всичко, за което можах да се сетя по отношение на бедния ми съпруг. Не знаех защо е виновен, но ако ми дадяха минутка, щях да измисля нещо. Разбира се, най-голямото престъпление е, че не ме разбира. Разбира се, основната причина бе, че аз действах нелогично.
 
Няколко хиляди мили надолу по пътя чувствах не лична вина, а нещо като корпоративна. Не съм само аз; много жени, които познавам, притежават същия дух на неразумност. По мое мнение вие, момчета, заслужавате доста голяма благодарност, че ни търпите, както и някои извинения.

Трябваха ми няколко десетилетия, за да стигна до този извод. Някога, в колежанските ми дни, яростно защитавах самоопровергаващото се двойно убеждение: първо, че мъжете и жените са абсолютно еднакви; второ, че мъжете са глупаци, а жените са перфектни. През годините, когато бях омъжена и отглеждах синове, научих някои неща, които промениха мнението ми. Учех се и от отглеждането на дъщеря си – и от това, че се наложи да забележа някои неща в генетичното си огледало, които бях игнорирала. Ето затова сега предлагам една прекалено закъсняла валентинка и цветя за момчетата.

Първо, съжалявам, че ставаме така неразумни, когато сме ядосани. Предчувствието ви, че не можете да спечелите в тази ситуация, е абсолютно правилно. Но е добре, че все пак оставате с нас. Не мисля, че бих излязла втори път на среща с приятелка, която се е държала по този начин.

Благодарна съм, че според вас трябва да ме защитавате. Дори и да сте напълно непознат, ако някой ме заплаши, най-вероятно автоматично ще ми се притечете на помощ. Дори и с това да рискувате живота си. Аз не бих го направила за вас. Ако се замислите, това е необикновен дар от единия пол към другия. Не ми изглежда достатъчно само да кажа „Благодаря“.

Благодарна съм, че повечето от имената по военните мемориали са на мъже. Дори и армиите на бъдещето да са с балансирано съотношение на половете като в Ноевия ковчег, това остава значителен исторически факт. В продължение на векове мъжете приемали, че е тяхна работа да умират за жените; приемали за даденост, с други думи, че женският живот е по-ценен от техния собствен. Вижте още веднъж „Спасяването на редник Раян“: всичките изключителни подвизи и прояви на героична смелост, но не за да се спаси животът на редник Раян; той бил заменяем като всеки друг редник. Истинската цел на мисията била да се спаси майка му – не животът ѝ, а чувствата ѝ. За мъжете от онова време било очевидно, че никое усилие няма да е прекалено, за да се спести на майката такава ужасна мъка. За тази галантност ви благодаря, баба ми ви благодари и пра-пра-пра-прабаба ми ви благодари.

Оценявам всички малки любезности, които дават предимство на жените. Знам, че преди двадесет и две години казах, че ще ощипя всеки, който се опита да ми отвори вратата. Грешах. Правехте го от любезност и бях груба, като не го приемах по този начин.

Мисля си какъв е животът в култури, където жените се третират като добитък. Където им се отказват права на собственост и свобода, където побоят над жените е простим и дори очакван. Малките кавалерски жестове и жестове на куртоазия обучават младите мъже да се отнасят внимателно с жените, и когато ние, жените, им се подиграваме, всъщност атакуваме застрахователна полица, създадена предимно в наш интерес.

Съжалявам за всички груби шеги по отношение на мъжете. Конкурс в местния вестник насърчаваше остроумия за войната на половете и когато ги изчетох, осъзнах, че насочените към жените бяха от рода на „Няма начин да не обича шоколад!“, докато насочените към мъжете можеха да се обобщят в „Той е един скучен идиот!“. Тук няма как да не забележите разликата; и започнете ли да я виждате, ще я откривате навсякъде. Като цяло антимъжкият хумор има по-горчив, враждебен оттенък, който липсва и в най-тъпите вицове за блондинки. Но и мъжете повтарят тези шеги; като цяло те се справят със самоиронията много по-добре, отколкото жените. Мисля, че сте много добри спортстмени.

В този ред на мисли, забелязали ли сте колко много телевизионни реклами и сериали са със следния сюжет: глупав мъж бива поставен на мястото му от нахакана жена? Виждали ли сте някога обратния случай? Не са го давали по моя телевизор. Ето пак, мъжете са спортсмени, добри са в това да се присмиват над себе си, но мисля, че има и по-сериозна цена за целия този смях. Когато всичко, което виждаме, са глупави татковци, лоши татковци и липсващи татковци, едно малко дете няма от какво толкова да се учи. Героите от филмите пък все още следват критериите на Джеймс Бонд за безгрижно необвързано ходене по жени, а образите на храбри, устойчиви семейни мъже са малко. И все пак, въпреки липсата на признание, много мъже всеки ден стават и отиват на работа, а след това се прибират при семействата си. Би трябвало да им отдадем дължимото. Защото този невидим героизъм е гръбнакът на здравото общество.

Преди години си мислех такива неща, докато карах двамата си сина на училище. Те са различни един от друг – единият е буен, другият – спокоен, но дори в момчешките си дни и двамата проявяваха класически мъжкарски черти: сила, търпение, нежност. Обаче простата им праволинейност ми изглеждаше все по-стабилна и устойчива, когато по-голямата им сестра се впусна в тинейджърските си години подобно на въртележка, което притеснително приличаше на моите години. Докато карах колата, се почувствах виновна, че един ден синовете ми са обречени да се озоват в ръцете на жена, толкова неразумна, колкото бяхме тя и аз. Как може подрастващо момче да се подготви за такова смущаващо преживяване?

„И защо изобщо момчетата харесват момичетата? – запитах. – Нали знаете, че когато пораснете, няма да получавате бонбони и цветя от момичетата, които се надяват да ги харесате. Когато се сгодявате, годежният пръстен върви само в едната посока. Жена ви няма да смята, че е нейна работа да слезе да види какво става, когато чуе шум посред нощ. Повечето хора приемат, че на жената трябва да се предостави възможност за избор – да остане у дома с децата или да ходи на работа, но мъжете не получават такъв избор.

Освен това, момичетата просто са сложни. Понякога се ядосват и казват неща, които дори не мислят, а след това ви се ядосват, за това, че не ги разбирате. Повярвайте ми, знам ги тия неща. Тогава защо момчетата продължават да ги харесват?”

Гласът на по-малкия доцвърча откъм задната седалка:

― Мамо! – възкликна той. – Защото са сладурани.“

И това е хубаво.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uhd 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Видях мрежите, които врагът разстилаше над света, и рекох с въздишка: „Какво може да премине неуловимо през тези мрежи?“. Тогава чух глас, който ми рече: „Смирението“.

Св. Антоний Велики
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.