Св. Антоний: Отхвърляйте от себе си всички злонамерени мисли

Добре разберете, мои възлюбени, че Господ ни­що не обича толкова много на земята колкото Своите ученици и тези, които изпълняват Неговата воля; и че изобличава ония, които ги гонят, понеже всичко, което се прави спрямо Божиите служители, прави се спрямо Бо­га – било то добро или зло. Казано е наистина: „Който приема вас, Мене приема…“ (Мат. 10:40); и също: „… докол­кото не сте сторили това на едного от тия най-малки­те, и Мене не сте го сторили“ (Мат. 25:45).

Мои обични, затова се пазете да не презрете който и да било човек, понеже изворът на едно та­кова отношение е гордостта, която е предизвикала в света Божия гняв. Всъщност пророк Исайя казва: „Защото иде денят на Господ Саваот против всичко горделиво и високомерно…“ (Ис. 2:12). Тъй че помислете, мои възлюбени, за голямата скръб, която ще постигне гор­деливите. Затова е необходимо да плачем за самите се­бе си с болка и мъка на сърце, понеже съм виждал много монаси и монахини да падат в този ужасен грях, задето са имали невярно мнение за себе си. Те си казваха: „Наи­стина ние имаме голямо влияние и никой не може да се сравни с нас“. Казвам ви, мои възлюбени, при такива хора има само гордост, презрение към другите, омраза, страст­на завист и раздори. Те не желаят да се покаят, нито да се опомнят от цялото си сърце, понеже тези и други причини не им позволяват да различават доброто от злото, нито сладостта от горчивината. Лукавите ду­хове, които са във въздуха, ги нараняват, когато се сме­ят, и ги карат да се смеят, когато скърбят. Св. Писание говори твърде много за тях: „Горко на ония, които зло­то наричат добро и доброто – зло…“ (Ис. 5:20). Те би трябвало да чуят думите на св. Йоан: „Възлюбени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога…“ (1 Иоан. 4:1). Тъй че ние трябва да плачем за ония, които пребъдват в такива грехове през цялото време на техния живот. Те обичат греховете си повече от потребната храна и мразят да слушат учението за жи­вия Бог, като по-скоро се вслушват в съветите на извра­тените врагове.

И тъй, наставленията на Бога са: чистота, пос­тоянен и траен мир, милосърдие и всички други от­лични и съвършени плодове, които завършват с благословение. Старайте се, мои възлюбени, да следвате тези наставления на Духа, които оживотворяват нашите ду­ши и благодарение на които ние приемаме Господа в се­бе си. Този е сигурният път, по който не се срещат ни­то разбойници, нито нещастия.

Знайте, че без чистота на тялото, а и на сърцето, никой не може да бъде съвършен пред Бога, понеже е пи­сано в св. Евангелие: „Блажени чистите по сърце, защо­то те ще видят Бога“ (Мат. 5:8). Следователно, съвър­шенството се поражда от чистотата на сърцето. В сърцето има две наклонности: естественото добро и злото, което е противно на нашата природа. Последно­то произвежда страстите на душата, които са злословие, завист, подигравки и всички други грехове. Добро­то обаче поражда познанието за Бога и изцерява душа­та от всички страсти. Затова и Давид казва: „Благос­лавяй, душо моя, Господа!… Той изцелява всички твои не­дъзи“ (Пс. 102:1-2). Мои възлюбени, ако човек постъпва без лукавство, доверява се изцяло на Бога, отбягва всич­ки лоши наклонности със сълзи, скръб, въздишки, пост, бдения, доброта и много молитви към Бога, тогава Господ, Кой­то е благ, ще му се притече на помощ и ще го освободи от всички страсти на душата, както казва Давид: „От­съди ме, Господи, понеже ходих непорочно и, като се упо­вавам на Господа, няма да се поклатя“ (Пс. 25:1).

Мои възлюбени, както ви запознах с това, че душите се изцеляват от страстите чрез делата, така искам да ви запозная и с това, че мнозина са прекарали живота си в монашество и девстве­ност, без да достигнат познание на доброто, понеже са изоставили поученията на техните отци и са се при­лепили към страстите на сърцата си.

Ето защо над тях владеят злите подстрекатели и войнствени разбойници, които са във въздуха и скришом им хвър­лят стрели денем и нощем, за да им попречат да останат твърди в тяхната общежитийност. Те въз­пламеняват тяхното сърце с гордост, празна слава, гор­чива завист, злословие, гняв, ярост, съперничество и много други страсти. И тъй, бесовете вършат всичко това и много други подобни неща, понеже търсят на­шата смърт, но не и нашия живот. Това, с което ви запознах, не е от мене, а според казаното от св. апостол Яков със следните думи: „Но, ако в сърцето си имате горчива завист и свадливост, не се хвалете и не лъжете против истината: това не е мъдрост, която слиза от­горе, а земна, душевна, бесовска“ (Иак. 3:14-15). Писано е също в посланието на св. апостол Йоан: „Който прави грях, от дявола е…“ (1 Иоан. 3:8).

Мои възлюбени, както разбрахте, Бог не действа в тези, които постоянстват в подобни дела; такива хора изпълняват бесовските съвети и се броят редом с бесовете. По тази причина да плачем за себе си в това време на мъки, в което се намираме, но и да признаем величието на дара на Светия Дух и да извикаме заедно с този, който казва: „Дойдете да се поклоним и да паднем, да приклоним колене пред лицето на Господа, нашия Тво­рец“ (Пс. 94:6). Да повторим също и думите: „Спаси ме, Господи, защото не остана праведен и защото няма вер­ни между синовете човешки. Лъжа говори всеки на ближ­ния си; лъстиви са устата, говорят с присторено сър­це“ (Пс. 11:2-3). Поради тези и следващите думи ние трябва да плачем, понеже е казано: „Господ ще изтреби всички лъстиви уста, високомерния език“ (Пс. 11:4).

Знайте също, мои възлюбени, че тези хора са като петте неразумни девици, понеже са прекарали цялото си време в неведение, не са въздържали езика си, не са очистили очите и телата си от страстите, нито сър­цата си от мръсотиите и други неща, които, без да бъ­дат видни, заслужават плач. Те са се задоволили да но­сят ленена дреха, която е дреха на девствеността, но не и повече. Тъй като не са вкусили от небесните неща, те не могат да заплачат за себе си и да запалят лампите си. Ето защо Женихът не им отворил, а им е казал, като на неразумни девици: „Истина, истина ви казвам, не ви познавам“ (Мат. 25:12). Казал им е също: „Идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели“ (Мат. 25:41).

И сега, мои възлюбени, ако ви написах това писмо, то е за спасение на вашите души, за да станете сво­бодни и верни както една чиста девица, представена на Христос. Това е Той, Женихът на всички чисти души, как­то казва св. апостол Павел: „Сгодих ви за едничък мъж, за да ви представя на Христос като чиста девица“ (2 Кор. 11:2).

Зная, че вие сте засегнати от множество смуще­ния, мои възлюбени, и че с помощта на нашия Господ, Който ни ръководи, ги понесохте добре едно след друго. Разбира се, „верен е обаче Бог“ и Той именно ви дарува сила на вас и на всички, които Му служат, и "не ще остави да бъдете изкушени повече от силата ви, а зае­дно с изкушението ще даде изход, за да можете да тър­пите“ (1 Кор. 10:13).

Мои скъпи чеда, разберете предимството на изкуше­нията, които ви сполетяха, и големите почести, които поради тях ви се дадоха от Бога. Затова бъдете твър­ди във всичко, което ще ви се случва. Златото го пре­топяват многократно през огън, за да стане отбрано злато. Тъй също и нашият Господ в Своята благост из­питва човека чрез много изкушения и благодарение на тях Той го прекарва през пещта както чистото злато (срв. Йез. 22:22). Той го учи и на духовната борба в сърцето, за да не се безпокои занапред и да не си спом­ня множеството оскърбления и обиди, които хората му причиняват. Човек повече не се бои от лукавството на дявола, но става смирен пред Бога. Винаги Му се доверя­ва и всякога проявява готовност за добро пред Него, както казва пророк Давид: „Готово е сърцето ми, Боже (готово е сърцето ми), ще пея и ще възпявам в славата си“ (Пс. 107:2).

Знайте също, че ще бъдете неизбежно изпитвани от някои от вашите събратя с обиди и присмивания и оскърбявани от тези, които споделят вашата обител. Ако това ви се случи, дръжте се добре, не изпадай­те в страх или тъга, но благодарете на Господ за всич­ко това. Всъщност без Бог нищо от това не би ви се случило, понеже борбите неизбежно спохождат Божии­те служители. Всеки, който не е изпитан чрез благост­та на Бог с изкушения, мъки, трудности и нещастия, докато разбере как се придобива търпение и добро, той няма да получи награда от Бог.

Мои възлюбени, понасяйте болките и мъките, кои­то сега ви сплотяват. Благодарете на Господ с голямо смирение, за да се види радостта от тези ваши страда­ния. Вие ще се радвате като блажената Сусана, която е била много смела в нейната борба. Тя устояла на двама­та старци, престъпници на закона, които са предста­вили лъжливо свидетелство срещу нея и са ѝ причинили много страдания. Бог я е прославил в края на нейната бор­ба и е унизил нейните противници поради проявените от нея търпение и твърдост. Радвайте се като Текла – твър­де силна по дух, която не се е страхувала нито от запла­хите, които ѝ отправяли родителите, нито дори от огъня, палача и дивите животни; и в крайна сметка Гос­под ѝ дарувал радост в сърцето и награда за нейните страдания. В действителност силата на нейната вяра в Бог е загасила горящия огън и е затворила устата на кръвожадните лъвове и всичките ѝ врагове са били посрамени. Също така става и с Йосиф, който се смирил пред Бог и човеците. Неговите братя му завиждали и го мразели. Те тър­сели повод да пролеят кръвта му в изблик на завист за­ради честта, която му отдавал техният баща, но бо­жествената помощ го запазила от убийство. Облада­ни от тази завист, те го хванали и, за да се отърват от него, го продали като роб. След това жената на госпо­даря, при когото той станал роб, му причинила много мъки и той бил хвърлен в затвора. Но бил целомъд­рен, благ, твърде чист и без порок на душата и тялото. С Божията помощ той не се убоял от всички тези стра­дания, но устоял и се доверил на Господ. Накрая Бог го прославил, като го поставил начело на Египет и всички­те му области. А неговите братя, които му за­виждали, Бог ги унизил.

И тъй, мои възлюбени, тези, които изброих и тех­ните съперници, не са получили от Бог награда в нача­лото на своите подвизи и изкушения, но след като Той ги изпитал и прекарал през огнената пещ на страдани­ята и мъките и ги научил как да устояват при такива борби. Когато Господ видял, че те понасят с търпе­ние страданията и мъките и Му се доверяват, тогава ги ободрявал с божествената Си любов, а враговете, които са ги мразели, унизявал под техните нозе.

Мои възлюбени, когато си спомням за техните борби и награди, духът ми ликува с радост и веселие и се моля с прошения за вас. Постоянствайте в търпението и сър­цата ви да не се терзаят от премеждията, но благода­рете за тях, за да получите заслужена награда.

Тези думи написах за вас, мои братя, и за всички ония, които призовават името Господне, за да имате всички мира, истината, любовта на Бога и взаимна обич, за да няма помежду ви злонамерени мисли, смущения, про­тивопоставяне, враждебност, горчива завист, непослушание, гордост, оскърбления към хората, присмивания, прелюбодеяние, любов към празна слава, омраза, пристрастяване към хубави дрехи за тялото и взаимни вражди. И тъй, при моите лишения ви умолявам да не допускате в себе си нищо от тези пороци, нито сред вас там, където живеете, понеже Божият гняв се из­лива върху всяка общност, в която се срещат такива неща.

Знайте също, мои братя, че животът ни на този свят е кратък. Следователно бъдете бдителни, борете се, от страх да не ви изненада смъртта ви не грешете, като взаимно се мразите, за да не се окаже­те сред убийците, съгласно Св. Писание: „Всеки, който мрази брата си, е човекоубиец…“ (1 Иоан. 3:15). Тези думи и препоръки не са отправени само към монасите и мона­хините, а и към всички вярващи, които участват в съ­борната и апостолска Църка на нашия Господ Иисус Хрис­тос.

Ето защо, мои братя, нека всеки да прости на своя събрат, за да ви прости също и Господ, понеже светото Евангелие ни увещава в това с думите: „Прощавайте и простени ще бъдете“ (Лука 6:37). И ако някой сред вас е бил предмет на несправедливост, нека я приеме с радост и да се остави изцяло на Бога, понеже Той е Този, Който съди справедливо и възнаграждава. Колкото до този, който е причинил несправедливост на своя ближен, нека побърза да се смири пред Господа и да Го умолява, за да му прости Бог.

Не допускайте, мои възлюбени, слънцето да ви заляз­ва гневни, както ни учи Св. Писание (срв. Еф. 4:26), а изхвърляйте от себе си всички злонамерени мисли, кои­то ви занимават и които замисляте един срещу другиго. Да изчезне враждата, която има за произход омразата и за­вистта, понеже тези два порока са ужасни и гнусни пред Бога и човеците. Те не трябва да съществуват сред вяр­ващите или служителите Божии.

Мои възлюбени, ако та­кива пороци понякога се срещат сред вас, внимавайте занапред, за да не се умножат още повече и не допускай­те те да господстват над вас.

* Текстът е откъс от книгата на ставроф. ик. Антон Вълчанов Славов „Преподобни Антоний Велики. Любовта прогонва страха. Живот, писма, поучения“

Следва