Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (24 Votes)
kalistos.jpgВ православната традиция действието на Светия Дух в християнската общност по особен начин се разкрива в два “духоносни” образа: на старците, или на духовните отци, и на юродивите заради Христа.
 
Няма значение дали старецът е възрастен в годините си, а дали е мъдър в опитното познание на Божествената истина, дали е дарен с благодатта на “духовното отчество” и с дара да ръководи другите по Пътя. Той дава на духовните си чеда не морални напътствия или правила в живота, а осъществява лична връзка. “Старец, казва Достоевски, е този, който взема душата и волята ти в своята душа и воля.”
 
Учениците на стареца Захарий често казвали за него: “Той сякаш държеше сърцата ни в ръцете си”.
 
Старецът е човек на вътрешната тишина (исихия), около когото хиляди хора могат да намерят спасение. Като плод на молитвата и отричането от себе си, Светият Дух му е дарувал прозорливост и разсъдливост, които му позволяват да чете в сърцата на хората, да отговаря не само на въпросите, които му задават, но и на тези неосъзнати, често пъти много по-важни въпроси, за които те никога не биха се сетили да попитат.
 
ABBAKOYM.jpgЗаедно с дара на прозорливостта, той е получил и дара на духовното лечителство, силата да възстановява душите на хората, а често пъти да лекува и телата им. Това духовно лечителство старецът осъществява не само със словата си, но и със своето мълчание и дори само с присъствието си. Колкото полезен може да бъде съветът му, два пъти по-важна е посредническата му молитва. Той допълва, оцелостява чедата си с непрестанната си молитва за тях, поемайки на плещите си товара на тяхната вина и притеснения. Никой не може да бъде старец, ако не се моли настоятелно за другите.
 
Ако старецът е духовник, обикновено мисията му на духовен ръководител е тясно свързана с тайнството на изповедта. Но един старец, в пълния смисъл на думата, е нещо повече от духовник-изповедник. Истинският старец не може да бъде назначен за такъв от никоя човешка власт. Светият Дух говори в сърцата на християните, откривайки им, че това или друго лице е благословено от Бога с дара да ръководи и лекува другите. Истинският старец е пророческа личност в евангелския смисъл на думата.
 
Въпреки че най-често старецът е йеромонах, той може да бъде и семеен енорийски свещеник или просто монах, или - но това е по-рядко - монахиня, както и човек, мъж или жена, който живее в света. Ако старецът не е духовник, след като чуе проблемите на хората и им даде напътствия, той ще ги изпрати при някое духовно лице за изповед и опрощаване на греховете.

Връзката между духовния отец и чедата му е най-разнообразна. Някои посещават стареца само веднъж или два пъти в живота си, в особено критичен момент, докато други са в постоянна връзка с него, виждайки го всеки месец или дори всеки ден. Правила не биха могли да се дадат, тъй като връзката им се ръководи непосредствено от Духа. 

PAPA_EFRAIM.jpgВъв всеки случай и при всяко едно положение, връзката е лична. Старецът не дава абстрактни правила от някоя книга, както е в “Периптосиологията” (описание на различни житейски случаи с предписани решения на проблемите, бeл. пр.) на католическата Контрареформация, но у всекиго вижда отделната личност, мъж или жена, и просветен от Светия Дух, се опитва да предаде волята на Бога конкретно за този човек.

Тъй като истинският старец разбира и уважава неповторимия характер на всеки човек, той не насилва вътрешната свобода на никого, но я насърчава и укрепва. Не се стреми да пречупи личността и да постигне едно механично послушание, но води децата си до онази степен на духовна зрялост, където те ще могат да решават сами. Пред всекиго открива истинското му лице, което преди е било замъглено и непознато. Словото му е творческо и

PAPATYXON.jpgживоносно, правещо другия способен да върши дела, които преди са били непосилни. Всичко това, обаче, старецът е способен да прави, само защото обича всекиго лично и поотделно. Освен това връзката е двустранна. Старецът не може да помогне на никой, ако той не желае да промени живота си и да отвори сърцето си с доверие пред него. Този, който отива при някой старец с критично любопитство, е твърде възможно да се върне с празни ръце и без особени впечатления.
 
Тъй като връзката е винаги лична, старецът не може да помогне еднакво на всекиго. Той е в състояние да помогне само на онези, които са изпратени при него от Духа. Затова никой ученик не бива да казва: “Моят старец е по-добър от всички останали.” Трябва да казва само: “Моят старец е най-добрият за мен.”

В ръководството на другите духовният старец чака волята и гласа на Светия Дух. “Давам само това, което Бог ми дава да дам”, казва св. Серафим Саровски. “Вярвам, че първото слово, което ме изпълни, е вдъхновено от Светия Дух. Видно е, че не всеки има правото да действа по този начин, освен ако с аскетични усилия и молитва е постигнал изключително тънко усещане за Божието присъствие. За всеки, който не е постигнал това ниво, такова поведение е дръзко и безотговорно.”
 
Старецът Захарий казва за своя духовен опит същото като св. Серафим. “Някой път човек дори не знае какво ще каже. Тогава сам Господ говори чрез устата му. Затова трябва да се молим така: “Господи, Сам Ти живей в мен, Сам Ти говори чрез мен, Сам Ти действай чрез мен.” Когато Господ говори чрез някой човек, всичко което той казва, принася плод и се изпълва. Тогава и самият човек се удивлявава на думите си. Само не бива да разчитаме на мъдростта си..”

Връзката между духовния старец и неговото чедо се простира отвъд смъртта, до деня на Страшния съд. Старецът Захарий уверявал учениците си: “След смъртта си ще бъда много по-жив, отколкото сега, затова не тъжете когато умра... В деня на Съда старците ще кажат: “Ето ме мен и чедата, които Ти ми повери.” Свети Серафим искал да издълбаят на гроба му следните забележителни думи:

“Когато умра, елате при мен, на моя гроб. И колкото по-често идвате, толкова по-добре. Което е на душата ви, каквото и да се е случило, елате при мен, както когато бях жив, и, коленичейки, излейте мъката си на моя гроб. Кажете ми всичко и ще ви чуя, и цялата болка ще изчезне от вас. Както ми говорехте, когато бях жив, същото правете и сега. Защото съм жив и ще съм жив вовеки.”

Разбира се, не всички православни християни могат да имат духовен старец. Какво трябва да правим, когато търсим духовен ръководител, но не намираме? Разбира се, възможно е да се учим от книгите. Независимо дали имаме или нямаме старец, четем Св. Писание като незаменимо ръководство. Но трудността в този случай е да определим, какъв точно е духовният ни проблем в определения момент от нашето духовно странстване.

Освен книгите и духовното отчество съществува и духовно братство, помощ, която ни се дава не е от “учители в Христа”, ала от “съучениците” ни. Не бива да подценяваме възможностите, които ни се предлагат по този начин. Онези, обаче, които сериозно следват Пътя, ще трябва да положат всяко усилие за да намерят отец в Светия Дух. Ако търсят смирено, без съмнение ще им се даде ръководството, към което се стремят.

Това не значи, че ще намерят непременно старец като св. Серафим или св. Захарий. Трябва да сме много внимателни, да не би случайно, в търсене на външно впечатляващото, да не забележим помощта, която ни предлага Господ. Някой, който в очите на хората е незначителен, може да се окаже онзи духовен отец, който да е в състояние да ми каже, на мен лично, онези живоносни думи, които се нуждая повече от всичко да чуя”.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/q3y 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Защо удряш въздуха и тичаш напразно? Очевидно, всяко занимание има цел. Тогава кажи ми каква е целта на всичко, което се върши в света? Отговори, предизвиквам те! Суета на суетите: всичко е суета.

Св. Йоан Златоуст
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.