В православната традиция действието на Светия Дух в християнската общност по особен начин се разкрива в два “духоносни” образа: на старците, или на духовните отци, и на юродивите заради Христа.
Няма значение дали старецът е възрастен в годините си, а дали е мъдър в опитното познание на Божествената истина, дали е дарен с благодатта на “духовното отчество” и с дара да ръководи другите по Пътя. Той дава на духовните си чеда не морални напътствия или правила в живота, а осъществява лична връзка. “Старец, казва Достоевски, е този, който взема душата и волята ти в своята душа и воля.”
Заедно с дара на прозорливостта, той е получил и дара на духовното лечителство, силата да възстановява душите на хората, а често пъти да лекува и телата им. Това духовно лечителство старецът осъществява не само със словата си, но и със своето мълчание и дори само с присъствието си. Колкото полезен може да бъде съветът му, два пъти по-важна е посредническата му молитва. Той допълва, оцелостява чедата си с непрестанната си молитва за тях, поемайки на плещите си товара на тяхната вина и притеснения. Никой не може да бъде старец, ако не се моли настоятелно за другите.Връзката между духовния отец и чедата му е най-разнообразна. Някои посещават стареца само веднъж или два пъти в живота си, в особено критичен момент, докато други са в постоянна връзка с него, виждайки го всеки месец или дори всеки ден. Правила не биха могли да се дадат, тъй като връзката им се ръководи непосредствено от Духа.
Във всеки случай и при всяко едно положение, връзката е лична. Старецът не дава абстрактни правила от някоя книга, както е в “Периптосиологията” (описание на различни житейски случаи с предписани решения на проблемите, бeл. пр.) на католическата Контрареформация, но у всекиго вижда отделната личност, мъж или жена, и просветен от Светия Дух, се опитва да предаде волята на Бога конкретно за този човек.Тъй като истинският старец разбира и уважава неповторимия характер на всеки човек, той не насилва вътрешната свобода на никого, но я насърчава и укрепва. Не се стреми да пречупи личността и да постигне едно механично послушание, но води децата си до онази степен на духовна зрялост, където те ще могат да решават сами. Пред всекиго открива истинското му лице, което преди е било замъглено и непознато. Словото му е творческо и
живоносно, правещо другия способен да върши дела, които преди са били непосилни. Всичко това, обаче, старецът е способен да прави, само защото обича всекиго лично и поотделно. Освен това връзката е двустранна. Старецът не може да помогне на никой, ако той не желае да промени живота си и да отвори сърцето си с доверие пред него. Този, който отива при някой старец с критично любопитство, е твърде възможно да се върне с празни ръце и без особени впечатления.В ръководството на другите духовният старец чака волята и гласа на Светия Дух. “Давам само това, което Бог ми дава да дам”, казва св. Серафим Саровски. “Вярвам, че първото слово, което ме изпълни, е вдъхновено от Светия Дух. Видно е, че не всеки има правото да действа по този начин, освен ако с аскетични усилия и молитва е постигнал изключително тънко усещане за Божието присъствие. За всеки, който не е постигнал това ниво, такова поведение е дръзко и безотговорно.”
Връзката между духовния старец и неговото чедо се простира отвъд смъртта, до деня на Страшния съд. Старецът Захарий уверявал учениците си: “След смъртта си ще бъда много по-жив, отколкото сега, затова не тъжете когато умра... В деня на Съда старците ще кажат: “Ето ме мен и чедата, които Ти ми повери.” Свети Серафим искал да издълбаят на гроба му следните забележителни думи:
“Когато умра, елате при мен, на моя гроб. И колкото по-често идвате, толкова по-добре. Което е на душата ви, каквото и да се е случило, елате при мен, както когато бях жив, и, коленичейки, излейте мъката си на моя гроб. Кажете ми всичко и ще ви чуя, и цялата болка ще изчезне от вас. Както ми говорехте, когато бях жив, същото правете и сега. Защото съм жив и ще съм жив вовеки.”
Освен книгите и духовното отчество съществува и духовно братство, помощ, която ни се дава не е от “учители в Христа”, ала от “съучениците” ни. Не бива да подценяваме възможностите, които ни се предлагат по този начин. Онези, обаче, които сериозно следват Пътя, ще трябва да положат всяко усилие за да намерят отец в Светия Дух. Ако търсят смирено, без съмнение ще им се даде ръководството, към което се стремят.
