Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Какво е молитвата?

Понеделник, 19 Декември 2016 Написана от Диоклийски митр. Калистос (Уеър)

Kallistos WareИ кога се молиш, не бъди като лицемерците, които обичат да се спират по синагоги и по кръстопътища да се молят, за да се покажат пред човеците. Истина ви казвам, те вече получават своята награда. А ти, кога се молиш, влез в скришната си стая и, като си заключиш вратата, помоли се на твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве. А кога се молите, не говорете излишно като езичниците; защото те мислят, че в многословието си ще бъдат чути; прочее, не бивайте тям подобни; защото вашият Отец знае, от какво имате нужда, още преди да поискате от Него. А молете се тъй: Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята; насъщния ни хляб дай ни днес; и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си; и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия; защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин. Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви

(Мат. 6:5-15)

В името на Отца и Сина и Светия Дух, амин.

„Господи, научи ни да се молим”, казали учениците на Иисус. Какво обаче разбираме под молитва? Нека ви предложа едно описание от руския духовен учител от 19 в., св. Теофан Затворник: „Главното е да стоим пред Бога с ума в сърцето и да продължаваме да пребъдваме пред Него непрестанно, ден и нощ, до края на живота си”. Тук можем да забележим три неща. Първо, св. Теофан казва, че да се молиш означава да пребъдваш пред Бога. Не е нужно винаги да Го молиш за нещо. Не е нужно винаги да използваш думи. Най-дълбоката молитва е просто да стоиш в очакване пред Бога. Спомням си, че когато бях 10-годишен, чух проповед върху молитвата, в която се разказваше история за някакъв стар човек в едно далечно село. Помня тази история и до ден днешен. (Когато някои от вас изнасяте проповеди в бъдеще, помнете, че децата често слушат много внимателно това, което говорите.) Имало едно време един старец, който всеки ден прекарвал часове наред в църквата. Неговите приятели го попитали: „Какво правиш там толкова време?”. А той отговорил: „Моля се”. „Молиш се?”, казали те. „Сигурно имаш страшно много неща, за които молиш Бога?”. Старият човек обаче отвърнал: „Аз не моля Бога за нищо”. „А какво правиш тогава?”, попитали отново те. Старецът отговорил: „Просто стоя и гледам Бога, а Бог стои и гледа мен”. Когато бях 10-годишен, мислех, че това е много добро определение за молитвата. Днес продължавам да мисля същото. Молитвата може би наистина понякога е прошение, но в своето най-дълбоко проявление тя не е прошение, а взаимоотношение.

След това епископ Теофан казва нещо друго – че да се молиш означава да пребъдваш пред Бога с ума в сърцето. Обикновено молитвата се дели на три стадия. Ще намерите това тройно разделение както на Изток, така и на Запад. Тя започва като молитва на устните, устна молитва, извършвана с думи. След това става по-вътрешна и прераства в молитва на ума или интелекта. Това е началото на истинската молитва. На следващия етап тя се превръща в молитва на сърцето или по-точно на ума в сърцето. В Библията обаче, както и в източната православна традиция, сърце означава не само чувствата и емоциите, каквото е съвременното му значение, а нашето дълбоко аз, вътрешното светилище, духовния център на цялата човешка личност. Така че сърдечната молитва означава молитва на цялата личност – тяло, душа и дух. Ако искате да научите повече за значението на думата сърце, прочетете Духовни беседи на св. Макарий (Египетски) – един от любимите текстове на Джон Уесли, датиращ от 4 век, и ще откриете точно тази идея за сърцето като център на цялата човешка личност. Освен това, сърцето е и мястото, където откриваме себе си като създадени по Божи образ и подобие. Сърцето е мястото, където се натъкваме на Христос и на Светия Дух, обитаващ в нас. Така сърдечната молитва означава не само моята молитва, а молитвата на Христос и Светия Дух в мен, както Павел казва в Гал. 2:20: „Не аз, а Христос в мене”. Именно това е значението на сърдечната молитва.

Епископ Теофан казва и трето нещо: „Да се молиш означава да пребъдваш непрестанно, ден и нощ, до края на живота си”. Подобна мисъл е изразена от св. Павел в 1 Сол. 5:17: „Молете се непрестанно”. Той не казва просто: „Молете се сутрин и вечер” или: „Молете се седем пъти дневно”, но казва: „Молете се непрестанно”. Тези Павлови слова имат много важна роля в духовността на Християнския изток. Един свети отец от 4 в. – Григорий Назиански, известен в Православната църква като Григорий Богослов – казва: „Спомняй си за Бога по-често, отколкото дишаш”. Затова молитвата трябва да бъде за нас толкова естествена, толкова насъщна част от нас, колкото е дишането, говоренето или мисленето. Понякога слушаме хората да говорят за молитвен живот. Това е странен израз – ние не говорим за дихателен живот като нещо отделно от останалите неща, които вършим. Затова не би трябвало да говорим и за молитвен живот. Молитвата не е просто една дейност измежду много други, а дейността на целия наш живот, аспект, присъстващ във всичко, което вършим. Молитвата е необходимо да стане не просто нещо, което правим, а нещо, което сме. Св. Исаак Сириец през 7 в. казва, че светците не престават да се молят, даже когато спят, защото дори и те да спят, духът в тях се моли. (Затова когато понякога виждам хора да спят на моите лекции, мога да си помисля, че те се молят). […]

Следователно, това е нашата цел. Не е достатъчно само да съм човек, който от време на време казва молитва. Призован съм да бъда човек, който през цялото време е молитва. Когато епископ Теофан поставя пред нас такава висока цел като тази, можем с основание да поставим въпроса: как? как е възможно това? Има една история за големия викторианец Томас Карлайл (1795-1881). Една неделна сутрин той се върнал в лошо настроение от църква и казал на майка си: „Не мога да разбера защо държат толкова дълги проповеди. Ако аз бях църковен служител, щях да изляза на амвона и да кажа само това: „Добри хора, вие знаете какво сте длъжни да вършите. Излезте сега и го направете!”. А майка му казала: „Да, Томас, а би ли им казал и как да го направят?”. Как можем да влезем в тайнството на молитвата, както го описва епископ Теофан?

Днес ще се спра на един възможен начин за това – Иисусовата молитва. Тя е кратък молитвен призив, използван от мнозина православни християни, обикновено във формата: „Господи Иисусе Христе, Сине Божи, помилуй ме”. Разбира се, съществуват различни варианти – можете да разширите молитвата, добавяйки „грешния” („Господи Иисусе Христе, Сине Божи, помилуй мене, грешния”) или да кажете само: „Господи Иисусе, помилуй”. Ние, православните, не бихме казали за Иисусовата молитва, че това е единственият начин за молитва. Аз не бих казал дори и че това е най-добрият начин за молитва. Просто ще кажа, че това е един начин за молитва, който е помогнал на мнозина християни, помогнал е и на мен; може би ще помогне и на вас.

Исусовата молитва със сигурност е повторение: ние я казваме многократно. […] Това обаче не е празно повторение. Ако е казана с вяра и любов към Спасителя, тя по-скоро е изповед, че Иисус Христос е Син Божи и Спасител. Сърцевината на Иисусовата молитва е светото име Иисус, което означава именно спасител. Както ангелът казал на Йосиф преди раждането на Христос: „И ще Му наречеш името Иисус; защото Той ще спаси народа Си от греховете му” (Мат. 1:21).

Някои хора казват, че повтарянето на думите „помилуй ме” придава на тази молитва мрачен и тягостен характер. Ние, православните, нямаме такива впечатления. Смятаме, че Иисусовата молитва е покайна молитва, но също така е и молитва на светла радост. Какво означава думата милост? На гръцки тя е ἔλεος. Отците често свързват думата ἔλεος, която означава милост, с думата ἔλαιον, която означава елей. Мисля си, че това е погрешна етимология, но много добра теология [богословие]. Милостта е елеят на Божията любов, който се излива за нашето изцеление. Така че думите „помилуй ни” не звучат унило и мрачно, а са думи, изпълнени с надежда.

Иисусовата молитва, макар и кратка, е всъщност триадологична молитва. Ако наричаме Иисус Божи Син, то ние сочим към Отец. И макар Светият Дух да не се споменава в Иисусовата молитва, Той е атмосферата, в която се казва тя. Един текст, който православните автори постоянно цитират, когато говорят за Иисусовата молитва, е 1 Кор. 12:3: „Никой не може да нарече Иисуса Господ, освен чрез Духа Светаго”.

Съществуват два начина за практикуване на Иисусовата молитва, които могат да бъдат наречени свободен и фиксиран начин. Свободният начин е да казваме Иисусовата молитва веднъж или многократно през деня или през нощта, докато се разхождаме, както и във всички моменти от деня, които иначе биха били прахосани. Фиксираният начин е да направим Иисусовата молитва част от нашето нарочно време за молитва, част от времето, което отделяме всеки ден само за молитва, без да се занимаваме с нещо друго. Целта на свободното използване на Иисусовата молитва може да бъде обобщена с думите на един руски свещеник, който е работил в Америка, о. Александър Шмеман. В края на своята чудесна книга За живота на света, той казва: „Християнин е този, който накъдето и да погледне, навсякъде вижда Христос и се радва в Него”. Точно това е целта на свободното използване на Иисусовата молитва – да виждаш Христос навсякъде. Както казва английският поет от 17 в. Джордж Хърбърт, „научи ме, мой Боже и Царю, във всички неща да виждам Теб и каквото и да правя, като за Тебе да го върша”. Това е целта на Иисусовата молитва. В „Евангелие от Тома” от 2 в. откриваме следните думи, приписвани на Христос, едно от т. нар. ἄγραφα – незаписани изказвания, приписвани на нашия Господ, които се разпространявали между ранните християни, но не били включени в Евангелието: „Отмахни камъка и ще Ме намериш, отрежи дървото на две и там съм Аз”. Виждай Христос навсякъде, виждай Бог във всички неща и всички неща в Бога.

По този начин Иисусовата молитва може да бъде първото нещо, което казваме, когато ставаме сутрин или последното нещо, преди да отидем да спим. Когато се обличаме, подреждаме стаята си, мием чиниите, можем да казваме Иисусовата молитва веднъж или няколко пъти; когато се придвижваме от едно място на друго, можем да се молим. Не шофирам, но предполагам, че задръстванията са добър повод за шофьорите да казват Иисусовата молитва. Казвам си я, например, докато чакам автобуса в Оксфорд, а оксфордските автобуси дават много поводи за молитва. Можете да казвате Иисусовата молитва един или повече пъти в сърцето си по време на трудни интервюта за работа, когато разговорът не върви добре; можете да я казвате по време на работни срещи, когато вашите колеги започнат да ви дразнят. Можете да я казвате в моменти на изкушение, изтощение, физическа болка, когато не можете да заспите, защото Иисусовата молитва е толкова кратка и проста и е винаги на разположение, без да изисква някаква специална подготовка. Имате възможност да се молите с нея, когато сте разстроени или разтревожени, когато другите, по-сложните начини за молитва могат да се окажат невъзможни. По този начин, чрез свободното използване на Иисусовата молитва ние се стремим да запълним промеждутъка между нашето време за молитва и за работа. Нещо повече, стремим се да превърнем работата в молитва.

Египетските отци-пустинници често говорят за отправяне на молитви-стрели, като под това разбирали кратки молитвени фрази, повтаряни често и изстрелвани като стрели в небето. Иисусовата молитва, както и другите молитви-стрели, може да постави началото на непрестанната молитва. Ако искаме да се молим непрестанно, то нека започнем да се молим много често, като вплитаме молитвата в тъканта на нашия ежедневен живот. Иисусовата молитва може да ни помогне да го направим. Можем да продължим да вършим ежедневните си дейности с цялото си сърце и енергия и при все това да имаме усещането, че нашият Спасител е с нас. Това е целта на свободното използване – да виждаме Христос навсякъде.

Фиксираното използване има за цел да създаде тишина. Сьорен Киркегор в началото на 19 в. е казал: „Ако бях лекар и ме питаха за съвет, бих отвърнал: създайте тишина!”. Нямаме ли и ние днес нужда от такъв лекар? Какво обаче разбираме под тишина? Дали тишината е само пауза между думите? Негативна ли е тишината – само като отсъствие на говорене? В религиозния смисъл тишината със сигурност не означава празнота, а пълнота. Не липса, а присъствие. Тишината е присъствие и сърцевината ѝ е Бог. В Псалтира е казано: „Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог” (Пс. 45:11, по 70-те). Псаломът не просто казва: „млъкнете”, а – „знайте, че Бог е тук”. Затова тишината означава да осъзнаваш Божието присъствие, да се вслушваш в Бога.

Когато бях студент, една от любимите ми програми – предполагам, непозната за повечето от вас – беше комедийното радио шоу The Goon Show. В един от епизодите телефонът звъни и Хари Сиком, един от героите, вдига слушалката и казва: „Ало, ало, кой говори? Не мога да ви чуя. Ало, ало, кой говори?”. А гласът от отсрещната страна отговаря: „Вие говорите”. „О, и аз си мислех, че този глас ми е познат”. И затваря слушалката. За съжаление, често пъти, когато се опитаме да се помолим, с нас се случва същото. Чуваме звука на собствения си глас, но ни е трудно да чуем гласа на Бога, Който говори без думи, от другата страна на телефона.

Как обаче в молитвата си да спрем да говорим и да започнем да слушаме? Точно тук може да ни помогне Иисусовата молитва. Тя е съзерцателна молитва, молитва на слушането. Тя е молитва с думи, но понеже думите са прости и често повтарящи се, те достигат до живата тишина на Бога. Няма нужда да казвате на себе си: „Мълчи”, „Не казвай нищо”, „Слушай Бога”, защото когато се опитваме да постигнем това, обикновено резултатът е, че само се измъчваме от непрекъснато появяващи се блуждаещи помисли – не задължително лоши, а просто неуместни и безцелни помисли. Не можем с просто усилие на волята да изключим своя вътрешен телевизор. Това, което можем да направим с Иисусовата молитва – или с някоя друга подобна молитва – е да дадем на нашия постоянно активен ум някаква много проста задача, за да можем да се съберем в молитвата си и да започнем и ние като стареца от историята, която ви разказах, да чакаме Бога и да слушаме.

Нека завърша с две изречения. Първото от един руски светец от 19 век, а второто – от един генерален секретар на ООН от 20 век. Св. Серафим Саровски казва: „Придобий вътрешен мир и хиляди около теб ще намерят спасение”. Иисусовата молитва е един начин – със сигурност не единственият, защото съществуват и много други, но тя е един от начините да придобием вътрешен мир. Тя не е егоцентрична молитва. Ако прекарваме само 5-10 минути на ден в някакъв вид съзерцателна молитва, подобна на Иисусовата, тогава във всички други минути и часове от деня ще бъдем по-съзидателни, по-състрадателни, в по-добри взаимоотношения с останалите.

Вторият текст е от Даг Хамаршелд, някогашен генерален секретар на ООН (1953-1961 г.). В своята забележителна книга Markings (Жалони),[1] той казва: „Разбирай чрез тишина, действай от тишина, завладявай в тишина”. Ако нямам тишина в себе си, думите ми ще бъдат празни и повърхностни, а действията ми – неефективни. Но ако чрез Иисусовата молитва постигна тишина, ако съм свързан с тишината на собственото си вътрешно аз, тогава по Божията милост думите ми ще станат огнени, а действията ми ще изцеляват и ще носят светлина.

Господи Иисусе Христе, Сине Божи, помилуй нас.

Благодаря ви!

Превод: Алексей Стамболов


 

Kallistos (Ware), metropolitan of Diokleia “What is Prayer?” – In: Youtube.com. Лекция, изнесена на 4 март 2008 г. в университета „Сиатъл пасифик”, САЩ (бел. прев.).

[1] Markings (Жалони) е заглавието на дневника на Хамаршелд, публикуван посмъртно в 1964 г. (бел. прев.).



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/wf9dd 

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме