Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (12 Votes)
porfirii_1.jpgБлагодаря, че ми давате възможност да говоря за отец Порфирий, който бе наистина старец на болката и любовта. Радвам се, че започваме разговора така, защото често пъти говорим за чудотворните събития от живота на светците и се впечатляваме, ентусиазираме или дори изпадаме в екстаз, без да си дадем сметка, че за да стигнат там, където се намират, тези хора са водили дълга и отговорна борба, прекарали са години в смирен и изтощаващ аскетичен труд.  

Тази аскеза не е самоцел, разбира се, а средство за постигане на целта, която е светостта, обожението. Тогава с човека,  нищия и малкия, се случва онова, което става с желязото, когато се допре до огъня - то също се превръща в огън.

Както казват светоотеческите текстове, трябва да пролееш кръв, за да придобиеш дух. Духовният живот не е приятен разговор в салона, философско събеседване за Бога, без самите ние да сме вкусили този Бог. Нужна е дълга и отговорна борба на послушание в Църквата, за да си помогнем, да се освободим и да придобием благословението на Божиите чеда, в благодатта и в радостта на обичните му.

Старецът Порфирий бе наистина благочестив човек. С много внимание трябва да говорим за събитията от живота му, без преувеличение, без разкрасяване, но отговорно и сериозно да споделяме онова, което със сигурност знаем.

Първо, трябва да усетим присъствието на светците и в нашия век, да разберем, че те са близо до нас, че светостта е възможна и се постига чрез дълга, смирена и внимателна борба.

Старецът Порфирий бе постигнал високо благочестие. Стигна дотам, защото пазеше в голяма чистота живота си. Стигна дотам, защото бе много смирен. Стигна дотам, защото имаше голямо послушание. Живееше със суровите аскети в Кавколивия на Атон, докато тежка болест не го принуди да напусне любимата си Света Гора и не го отведе в света, за да стане лечител на душевните болести и греховете на хората, но и на техните телесни страдания.

Любовта, която притежаваше, извираше от любовта му към Бога, защотоporfirii1_1.jpg християнската любов е винаги двупосочна: не можеш да обичаш човека и да не обичаш Бога и не можеш да обичаш Бога, без да обичаш човека. Така старецът Порфирий, особено през последните години от живота си, се посвети изцяло на десетките и стотици хора, които прииждаха към него, и ги утешаваше със съветите и с прозорливостта си. Този дар Бог дарява само на смирените и на тези, които знаят да го съхраняват добре.

Старецът Порфирий ни доказва по най-безспорния начин, че светостта съществува и днес. Ако изчезнат светците, ще изчезне и смисълът на света. Светците са тези, които съхраняват света и светостта е тази, от която светът се нуждае повече от всичко. От липса на святост страдаме, от липса на светци. Виждате  ли какво богатство е за Църквата и света една свята личност като старецът Порфирий.

Ще ви разкажа и за някои от срещите ми със стареца. Именно те оставиха у мен впечатленията, които споделих с вас. Когато някога като болен посетих отец Порфирий, той ми каза от какво точно боледувам, докато лекарите от дълги години се затрудняваха да поставят диагноза. Когато по-късно го посетих отново, той ми каза: "Тази харизма, чедо, не е моя. Тя е на Бога. Казвам това, което ми казва Бог, а не това, което ми казва разумът, фантазията, знанието, собствените ми сили."

След това ми разказа следния случай: "Преди няколко дни тук дойде един преподавател от университета и се оплакваше от някои свои здравословни проблеми. Казах му: "Господин професоре, тези проблеми ги имате още от утробата на майка си." А той се разплака. Попитах: "Как е възможно един преподавател в университета да плаче!?" Той отвърна: "Прав сте, отче, но думите ви ме разтърсиха. Моята майка ми казваше, че когато била бременна, баща ми я ритал в корема, за да пометне." Старецът Порфирий тогава допълни: "Аз,чедо, бил ли съм в утробата на майката на този човек? Бог ме просветлява да кажа това, което казвам."

Толкова много са нещата, които можем да кажем за стареца, че трябва да разговаряме часове.

Искам да повторя, че старецът Порфирий бе много смирен човек. Смирението му бе толкова голямо, че, предузнавайки края си, той се отдалечи от света, за да не бъде възхваляван на погребението си, и се върна там, откъдето започна духовната си борба, в скита на Кавсокаливия. Това е още едно доказателство за богатството на сърцето му, което привличаше благодатта на Бога и заради което му се дадоха обилните духовни дарувания.

Нужна е благодатта на Бога, но е нужна и нашата лична борба. Нужно е ние да направим първата стъпка и Бог ще направи десет към нас. Нужно е да се трудим, но да не разчитаме на добрите си дела, защото както казва св. Марк Подвижник, човек не се оправдава чрез делата си. Необходимо е сътрудничество, съ-действие между човека и Бога. Нужно е да покажем своето желание и Бог ще ни се даде целият, ще ни даде всичко, стига да Го следваме вярно и достойно.

Из книгата "Старецът Порфирий. Срещи и свидетелства". Авторът отец Мойсей е църковен писател, йеромонах от скита "Св. Пантелеймон", Св. Гора

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/qak 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Знанието на Кръста е скрито в страданията на Кръста.

Св. Исаак Сирин