Къде може да се чуе величание за св. Йоан Рилски в съвременна Гърция? В манастира „Кехровуни“ на о-в Тинос, на Цикладите. Това е важно място за поклонение в Гърция, посещавано от хора от целия свят. Там се съхранява дясната ръка на Рилския светец. Всяка година на 19 октомври има бдение, посветено на него.
Гръцкият богослов проф. Димитриос Гонис открива неизвестни сведения за духовната общност на балканските народи.
Проф. Димитриос Гонис чете лекции в Атинския университет по история на православните славянски църкви. Изследва книжовните връзки между славяните и гърците през Средновековието и Възраждането. Автор е на повече от осемдесет книги и статии в тази научна област. Чрез тях за първи път са представени светците на Българската православна църква.
Св. Йоан Рилски е първият български светец, комуто е посветена книга в Гърция, издадена през 1996 г. В същото време за руски и сръбски светци на гръцки език са отпечатани десетки книги. Редом с тях книгата за св. Йоан Рилски се превръща и в учебник за богословите в университета.
Почитта към Рилския пустиножител започва през 19 в. През 1819 г. той е включен в сборник с жития на светци (синаксар), съставен от св. Никодим Светогорец. През 1895 г. е включен във Великия синаксар на Константинос Дукакис, също и във Великия синаксар на Виктор Матеус през 1950 г., а в наши дни – в сборник на архим. Николай (Протопапас).
В школата на о-в Халки йером. Дамаскин Рилски превежда житието на св. Йоан Рилски от изданието на Неофит Рилски, осъществено през 1836 г. в Белград.
Три служби са посветени на св. Йоан Рилски
Първата служба е смесена – гръцка и славянска. Създадена е от митр. Константин (Типалдос-Яковатос), директор на школата на о-в Халки от 1844 до 1864 г. Той има слабост към славянския език и поканва Неофит Рилски да чете лекции в школата. Там е традиция да се води съвместна литургия: от едната страна на църквата пее хор на гръцки език, а от другата – хор на славянски език. Тази служба е съхранена в родината на митр. Константин – о-в Кефалония в Йонийско море, близо до о-в Керкира (Корфу), където се премества да живее последният, след като е бил принуден да напусне школата. Очевидно е взел със себе си архивите.
Втората служба е написана през 1860 г. в манастира „Ватопед“ на Атон, където е на покой бившият Одрински митрополит Григорий Византиец. Той също има голяма слабост към св. Йоан Рилски. По-рано той е митрополит на Тивериупол (Струмица) и оттам изглежда познава българската православна традиция. Следва да се подчертае, че горната служба се създава след събитията във Вселенската патриаршия през 1860 г.
Автор на службата е монахът Яков Неаскитски.
Третата служба е написана от Александрос Мореатидис през 1917 г., по време на Първата световна война. В нея се подчертава българският произход на св. Йоан Рилски, докато в службата на Неаскитския монах се споменава само планината Рила.
В синаксара на Дукакис е предадено величание за всички светци, които по православния календар се почитат на 19 октомври. От своя страна, Виктор Матеус включва в синаксара си тропар за св. Йоан Рилски в неговото първо издание, а във второто – друг тропар. Те са написани от йером. Герасим Микрагонянид.
Проф. Димитриос Гонис въвежда в научно обращение неизвестни материали от архива на о-в Кефалония. Той приканва български изследователи да го посетят, понеже е напълно достъпен и предлага поле за плодотворни изследвания.
„Нивата е голяма, а работниците – малко“ – идва като заключение евангелският израз. Толкова по-ценни са сегашните труженици на духовната нива. Ала е много важно да се привличат млади хора към подобна дейност.
