Св. Антоний: Нищо няма да ме раздели от любовта към Хрис­тос

Детайли

-

31 Юли 2023

Продължение от Глава първа

ГЛАВА ВТОРА

Ала врагът на доброто – завистливият дявол, като видял у младия човек такова начинание, не могъл да тър­пи. Но каквото имал обичай да върши с всички, това предприел да направи и против него. И то най-напред го изкушавал, за да го отвърне от поетия път, като му внушавал спомена за неговите имоти, грижата за сест­ра му, връзките на рода му, сребролюбието, славолюбието, удоволствието от разнообразната храна и другите прелести на живота, а най-сетне – суровостта на доб­родетелта и колко голямо усилие е нужно за нея. Към то­ва прибавил и телесната му немощ, и продължителното вре­ме за постигане на целта. Въобще събудил в ума му цяла вихрушка от мъдрувания, като искал да го откаже от правия му избор.

*   *   *

Но когато лукавият се видял безсилен срещу решени­ето на Антоний и нещо повече – победен от неговата твърдост, повален от силната му вяра и паднал от неп­реклонните му молитви, тогава пристъпил да се бори с други оръжия срещу младежа, като нощно време го пла­шел с всякакъв вид шум, а денем така му досаждал, че онези, които гледали отстрани, разбирали, че между двамата се води борба. Единият внушавал нечисти мисли и представи, а другият с помощта на молитви ги обръщал в добри и с пост укрепявал тялото си. Това било пър­вото сражение на Антоний с дявола и първият му под­виг, но било повече подвиг на Спасителя у Антоний.

На детски лагер в Кремиковския манастир

Детайли

Елена Дюлгерова

26 Юли 2023

Впечатленията на един учител от лагерната смяна (17-23 юли 2023 г.) в Кремиковския манастир

Ако се не обърнете и не станете като деца,
няма да влезете в царството небесно
(Мат. 18:3)

Ден 1

Ключът към всичко – диалогът

О. Сава каза: Деца, искате ли да играем на една игра? Аз ще казвам един текст, а вие ще отговаряте: „Защото е вечна милостта Му! Алилуйя!“. Така започна истинското общуване помежду ни – в постоянен диалог на доверието.

Ден 2

Пулс от машината и пулс на групата

И. дойде с голям смарт часовник. Често гледаше данните от него и ме питаше колко му е пулсът. Първия ден ме попита три пъти, но на втория вече не помнеше, че носи часовник, риташе футбол с децата и искрено се забавляваше. Беше намерил пулса на приятелството.

Молитвата „Отче наш“

Детайли

Проф. А. П. Лопухин

17 Юли 2023

Матей глава 6. Проповед на планината. 1 – 4. За милостинята. 5 – 13. За молитвата. 14 – 15. За прощаването на греховете на ближните. 16 – 18. За поста. 19 – 21. За земните и небесните съкровища. 22 – 23. За светлото и помраченото око. 24 – 25. За невъзможността да се служи на двама господари. – 26 – 27. За храната. 28 – 30. За облеклото. 31 – 34. За надеждата в Бога и търсенето на Божието царство.

Мат. 6:1. Гледайте да не проявявате своята праведност пред човеците, за да ви видят; инак, няма да имате награда при Небесния ваш Отец.

С думата „гледайте“ е предаден гръцкия глагол προσέχετε. Славянският превод е „внемлите“. Тъй като има основание да се смята, че в древността тази дума е била използвана като сигнал за предупреждение на другите за някаква опасност, думата πρόσεχε означавало: пази се, внимателно следи за себе си. Това е и основното значение на съответната гръцко-еврейска дума „шамар“, която е предадена с προσέχειν в превода на Седемдесетте. Затова е по-правилно тази гръцка дума в стиха да се преведе като: „пазете се“, „бъдете внимателни, да не би..“ Допълнителното δέ е пропуснато във Ватиканския и други ръкописи, но присъства в Синайския и други. Някои тълкуватели твърдят, че присъствието на тази частица в текста е „твърде слабо доказано“. Свети Йоан Златоуст я изпуска. Други казват, че δέ е изчезнало едва с течение на времето и то по една много проста причина, която се състои ако не в неблагозвучието, то поне в някои неудобства при произнасянето на гръцките звуци „т“ и „д“ (προσέχετε δέ), стоящи едно до друго. Някои поставят δέ в скоби, но по-голямата част от най-новите и най-добрите тълкуватели застъпват тезата за частичното или пълно присъствие на тази частица в текста.

Св. Антоний Велики: Любовта прогонва страха

Детайли

-

12 Юли 2023

Преди около двадесет години ставрофорен иконом Антон Вълчанов Славов, служил десетилетия наред в столичната митрополитска катедрала „Св. Неделя“, а също и в Българската православна църковна община „Св. патриарх Евтимий“ в Париж, преведе от френски и издаде книгата „Преподобни Антоний Велики. Любовта прогонва страха. Живот, писма, поучения“. С негово и на издателството „Захарий Стоянов“ разрешение на части ще публикуваме изданието и в Двери.

ПРЕДГОВОР

Светата Православна църква приема наред със Свещеното Писание, респективно Светата Библия, и Свещеното Предание като истински извор на християнската вяра. Това са Апостолските правила, вероопределенията и  каноните на седемте вселенски събора и творенията на древните свети отци и църковни учители, обхващащи периода от 2 до 9 в. Сред тях завидно място заема със своята святост, подвижничество, деятелност и добродетелност богоносната личност на преп. Антоний Велики, основоположник на източното монашество. В резултат от своя дългогодишен светоотечески опит: себеотречение, кръстоносене, вътрешни и външни борби и изкушения, духовни победи, пустинни подвизи, евангелски добродетели и мистико-реално общение с нашия Спасител и Изкупител Господ Иисус Христос преп. Антоний Велики е създал и ни е завещал през вековете своето боговдъхновено и богоозарено творчество.

За Проповедта на планината

Детайли

Проф. А. П. Лопухин

09 Юли 2023

Матей, глава 5. Проповедта на планината. 1-12. Деветте блаженства. 13-16. Солта на земята и светлината на света. 17-20. Отношението на Христос към старозаветния закон. 21-26. Заповедта „не убивай“. 27–32. Заповедта „не прелюбодействай“. 33–37. Клетвите. 38–42. Законът на възмездието. 43-48. Любовта към враговете.

Мат. 5:1. Като видя народа, Той се възкачи на планината; и когато седна, учениците Му се приближиха до Него.

(Ср. Марк 3:13; Лук. 6:12.)

Във времето между събитията, изложени от Матей в края на предишната глава (стихове 23-24), и произнасянето на Проповедта на планината от Спасителя, отнасят случаите на: изцелението на разслабения, за което говори само евангелист Йоан (Йоан 5:1-47), преминаването през засетите поля, откъсването на класове от учениците и разобличаването на фарисеите (Мат. 12:1-8; Марк 2:23-27; Лук. 6:1-5); изцелението на човека с изсъхналата ръка (Мат.12:9-13; Марк 3:1-5; Лук. 6:6-11). После, след събитията, изложени накратко в Мат. 4:25; Марк 3:7-8, Спасителят се изкачва на планината; според свидетелствата на Марк и Лука, а след това веднага следва избирането на дванадесетте апостоли (Марк 3:13-19; Лука 6:12-16), за което Матей разказва после. От това кратко изброяване на събитията става ясно, че възприетият от Матей ред не съвпада с последователността при другите евангелисти, и това вече само по себе си изключва вероятността за някакви техни заимствания един от друг.