Мобилно меню

4.996705107084 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (607 Votes)

Продължение от Глава трета16cee292b878b06cb622cec2bb18a54c

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

Подир това върху Църквата връхлетя гонението, станалото през царуването на Максимин (имп. Максимин Дая, бел. ред.). И когато светите мъченици бяха доведени в Александрия, тогава ги пос­ледва и Антоний, като напусна монастира и говореше: „Да отидем и ние да се борим, понеже ни викат, или сами да видим борещите се“. А имаше голямо желание да стане свидетел и едновременно мъченик. И като не искаше да се предаде, служеше на изповедниците в мините и в зат­ворите. Голяма беше неговата ревност да насърчава към готовност за жертва тъй наречените борци в съ­дилището, да посреща мъчениците и да ги придружава, до­като умрат.

*   *   *

А съдията, като виждаше неговото и на другарите му безстрашие, както и тяхното усърдие, заповяда ни­кой от монасите да не се явява в съдилището, нито въобще да пребивава в града. Тогава неговите друга­ри всички решиха да се крият на този ден. Но Антоний толкова малко се безпокоеше от това, че дори изп­ра дрехата си и на следния ден застана най-отпред, като се показа на управителя във всичкото си достойнство. Всички се удивляваха на това, а управителят, когато минаваше със своето отделение войни­ци, също го видя. Антоний стоеше неподвижен и безстрашен, като проявяваше нашата християнска доблест. Защо­то той искаше и сам да бъде свидетел и мъченик, както казахме по-горе.

*   *   *

Но понеже не можеше да стане мъченик, той при­личаше на човек, който скърби за това. Обаче Господ го пазеше за полза на нас и на другите, за да може и в подвижничес­твото, което беше изучил сам от писанията, да стане учи­тел на мнозина. Защото само като гледаха неговото поведение, мнозина се стараеха да станат подражатели на неговия начин на живот. А когато най-после гонени­ето престана и блаженият епископ Петър стана мъче­ник (през 311 г. – бел. ред.), тогава той напусна града и отново се оттегли в манастира. Там, както е известно, Антоний се отдаде на голямо и още по-строго подвижничество.

*   *   *

И тъй, като се оттеглил в усамотение и си поставил за задача да прекара известно време така, че нито той да излиза пред хората, нито някого да прие­ма, дошъл при него един военачалник на име Мартиниан, който му нарушил спокойствието. Този военачалник имал дъщеря, измъчвана от зли духове. И понеже той останал дълго време да чака на вратата и да моли Антоний да излезе, за да се помоли на Бога за детето му, Антоний не позволил да се отваря вратата, а надникнал от­горе и казал: „Човече, защо ме главоболиш с виковете си? И аз съм човек като тебе. Но ако вярваш в Христос, на Когото аз служа, върви си и се моли, и както вярваш, така и ще стане“. И Мартиниан, като повярвал веднага и се обърнал за помощ към Христос, отишъл си и дъщеря му била очис­тена от злия дух.

И много други чудни дела чрез него извърши Господ, Който казва: „Искайте и ще ви се даде!“ (Мат. 7:7). Така че без той да отваря вратата, мнозина от страдащите, само като седели пред обителта му, проявявали вяра, молели се искрено и се изцелявали.

Следва

Откъс от книгата на ставрофорен иконом Антон Вълчанов Славов „Преподобни Антоний Велики. Любовта прогонва страха. Живот, писма, поучения“


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/dw9ww 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Защо удряш въздуха и тичаш напразно? Очевидно, всяко занимание има цел. Тогава кажи ми каква е целта на всичко, което се върши в света? Отговори, предизвиквам те! Суета на суетите: всичко е суета.

Св. Йоан Златоуст