1. Надписът „Κατὰ Ματθαῖον“
Надписът Евангелие според Матей е стар, но изглежда е добавен от преписвачите и вероятно не от първият от тях. Църквите обаче от втори и началото на трети век, които са приели и са одобрили надписа, го поставят върху всяко от евангелията, очевидно искайки да покажат, че евангелието е написано от лицето, чието име носи. Предпочитание се дава на винителния падеж („според Матей“, „според Марк“ и др.) вместо на родителния, който се използва за писмата (или посланията – „на Павел“ до римляните, съборно послание „на Яков“ и т. н.). Защото по този начин се заявява, че в написването участват и други, но се подчертава единството на евангелието, което предполага, че макар и четиримата евангелисти да са писали отделно евангелие, то остава винаги едно общо „четириевангелие“ (Ириней, Против ересите 3, 11, 8). В по-новите издания на текста на Новия Завет е предпочетен надписът „според Матей“, което се подкрепя от най-старите ръкописи. Това не изглежда да е било оригиналното изписване на името, но обикновено се очаква изглаждане на неравностите на гръцкото произношение и първоначалната форма на името започва да се изписва като Ματθαῖος. Изследователите на произхода на думата са открили различни етимологии, от които най-вероятна изглежда тази, представяща думата като съкращение на името Ματταθίας и последващото Ματθίας. На гръцки името се предава като Теодор или Теодорит.
2. Евангелието според Матей
Първото име споменава и самият Матей в своето евангелие (10:9), където разказва за своето призоваване. Но в паралелните пасажи при другите двама синоптици (Марк 2:14 и Лука 5:27), при призоваването от Господа да Го последва, той е наречен Леви(й) (Λευΐ) или Левис (Λευΐς). Поради това е възникнал въпросът дали имената Матей и Левий обозначават едно и също лице. Валентинианецът Хераклион разграничава Матей от Левий (Климент Александрийски, Стромата 4, 9), а това разграничение е възприето и от Ориген (Против Целз 1, 62), който изглежда смесва Левий (Λευΐ) и Левей или Тадей. Но случките с призоваването на Левий според другите двама синоптици са идентични напълно с описанието на призоваването на Матей според първия евангелист и следователно изглежда трудно да не приемем, че тези две имена се отнасят към един и същи човек. Призоваването и на Левий, и на Матей е предшествано и според тримата синоптици от чудото на изцеляването на парализирания в Капернаум и е последвано от приемането на Иисус и учениците Му в къщата на митаря, като и в двата разказа звучат неодобрения и обвинения от страна на фарисеите, както и отговорът на Господа.
И така, става дума за едно и също събитие, за призоваването на един и същи човек, който е имал две имена. Не е единственият случай, когато едно и също лице се среща с две имена и то не едно еврейско и второ латинско, както е случаят с Павел.
Деянията говорят за замяната на отпадналия Юда с Матия, когато е бил предложен за избиране също и „Йосиф, именуван Варсава, когото нарекоха Юст“ (Деян. 1:23), т. е. човек, който има две имена и получава дори трето. Това фамилно име Варсава (Βαρσαββᾶς) според същата книга Деяния (15:22) носи още един виден християнин с името Юда. В списъка на апостолите един от тях, Юда (Ἰούδας), който се нарича и Левей (Λεββαῖος), носи още името Тадей (Θαδδαῖος; срв. Мат. 10:3 и Лука 6:16, където е наречен „Юда Яковов“, бел. ред.). Ако съдим по случая на Симон, когото е бил наречен Кифа (Κηφᾶς) или Петър, както и по случая на Йосиф Варсава, наричан Юст, можем да заключим, че първоначалното име на апостола и евангелиста, за когото тук става дума, е било Левий (Λευΐς), а когато е последвал Христос, вече като християнин приел и прозвището Матей. Това обяснение е подходящо и за смисъла на името Теодор или Теодорит (= дарен от Бога на апостолския сонм). То се подразбира и от начина, по който назовава сам себе си евангелистът, казвайки: „Иисус видя едного човека, на име Матей, седнал на митницата“ (Мат. 9:9), т. е. човек известен с името Матей (срв. Мат. 1:16, 10:2 и др.). С други думи, евангелистът посочва, че митарят, призован от Господа да Го последва, е бил известен в Църквата по времето, когато е написано това евангелие, под името Матей. Поради тази причина св. Йоан Златоуст казва: „Достойна е философията на апостола, че не само не крие своя предишен живот, но и нарича себе си по име, докато други са скрили името му под друго прозвище“ (Беседа 30 върху Матей 8, 1). Сиреч другите двама евангелисти от уважение към апостола и евангелиста, който е бил вече известен в Църквата като Матей, са предпочели да покрият митаря под старото му име Левий, докато първият евангелист нарича себе си „Матей митаря“.
Левий, който е бил призован от митницата (според Марк 2:14), е бил син на Алфей. Но в списъка на апостолите и според тримата синоптици Яков също се споменава като Алфеев, поради което в ръкописите е настъпило объркване на Левий с този Яков, като в списъка на апостолите, даден от Марк, вместо Яков Алфеев е отбелязан Левий Алфеев и едновременно в него се споменава и Матей. Фактът обаче, че този Яков е син на друг Алфей, а не на бащата на Матей, става ясен от това, че в списъка на апостолите онези, които са братя, са описвани като двойка, като например „Симон-Петър и Андрей, негов брат, Яков Зеведеев и Йоан, негов брат“ (Мат. 10:2 и Лука 6:14). Според евангелиста този Левий е бил митар, жител на Капернаум, какъвто изглежда е бил и баща му. И доколкото Капернаум е спадал към юрисдикцията на Ирод, Левий Матей не е бил служител на Рим, а е изпълнявал служба при Ирод, като е събирал данъците на Капернаум и на цялата област. След като Матей е бил призован от Господа, той е направил трапеза в своя дом, на която са присъствали не само Христос и учениците Му, но и много други митари, от където идва и възмущението на фарисеите. От това може да се заключи, че Матей е имал известно благосъстояние, тъй като е могъл в своя дом в по-широкия кръг на своите приятели официално да се прости със старото си занятие и да отпразнува своето ново призвание, в чест на което дава и празничната трапеза.
След смъртта и възкресението на Господа Матей се споменава в Деяния на апостолите само в списъка, изложен в първа глава, откъдето правим извод, че поне до времето след смъртта на Стефан, когато става голямо разселване на християни от Йерусалим (за да избягнат гоненията, бел. ред.), Матей пребивава там заедно с останалите апостоли, които въпреки скръбта си за Стефан не са напуснали Йерусалим. Климент Александрийски (Παιδάγωγυς 2, 1) споменава, че Матей е водил строг живот, като се е въздържал от ядене на месо и се е хранел само с плодове и зеленчуци. Теодор Цан обаче смята, че в този случай с Матей Климент се е объркал, тъй като често цитира неговото евангелие, но и апокрифните предания, откъдето е почерпил тази информация. Истина е, че и Евсевий в своята Църковна история (Ἐκκλησιαστική Ἰστοριία 3, 29) представя Матей като привърженик на въздържанието от месо.
За това, че Матей в началото е проповядвал Евангелието на евреите, свидетелства Климент, както и Ириней (Против ересите 3, 1, 1) и Евсевий (Църковна история 3, 24). Остава обаче несигурно къде проповядва Матей, след като напуска Палестина.
Руфин (Ηistoria ecclesiastica 1, 9), Григорий Велики (In I Reg. 4, 13) и Сократ в неговата Църковна история (Ἐκκλησιαστική Ἰστοριία 1, 19) споменават, че Матей е отишъл в Етиопия. Павлин Нолански (Poema 19) казва, че е обърнал към Христос партите, след което, според Исидор Севилски, е починал. Симеон Метафраст в неговото Житие (4, 5) свързва тези две сведения, като заявява, че Матей е проповядвал на партите и етиопците. Къде обаче е пострадал мъченически, това остава неясно. Римокатолическата църква чества паметта му на 21 септември, а Православната църква – на 16 ноември.
Въпросът с написването на Евангелието, носещо името на Матей, е неразделно свързан с проблема за синоптиците. От неговото разрешаване зависи как ще се отговори на въпроса до каква степен Матей е писателят на първото евангелие. Затова нека първо видим в какво се състои синоптичният проблем и какви са различните предложения за неговото разрешаване.
3. Синоптичният проблем
Първите три евангелия, следвайки един план, се ограничават основно до дейността на Христос в Галилея след кръщението и след изкушенията Му в пустинята, като в Йерусалим представят Иисус в деня преди Пасха. Поради многото сходства и идентичности на техните разкази, те са наречени синоптични, понеже е възможно тяхното представяне в паралелни колони, като само с един поглед е достатъчно да се обхване тройното изложение и съдържащите се там събития. На пръв поглед тези сходства могат да се характеризират като естествени, доколкото става дума за историята на едно лице. Когато обаче вземем предвид изобилието на материала, свързан с живота на Господа, за който намеква евангелист Йоан (21:25), откриваме, че всеки от евангелистите би могъл да избере по свое предпочитание някои събития, така че да представи различен разказ от тези на другите, но също и да подреди тези различни елементи по различен начин. Вместо това при синоптиците разполагаме с голям брой епизоди, които не обхващат целия живот на Господа, но оставят големи празнини в него, а на други места изложенията стават наситени с подробности, като понякога връзките стават по такъв начин, че епизодите образуват серии, които следват и тримата синоптици, въпреки че не са се стараели да следват хронологична последователност. От тези свързани последователности и в трите разказа на синоптиците (Матей, Лука и Марк) Л. Грандмезон отбелязва следните: излекуването на парализирания, призоваването на Левий, въпросите за поста (Мат. 9:1-17; Марк 2:1-22; Лука 5:17-19); трите подробни разказа за чудесата, а именно: утихването на бурята, изцелението на гадаринския бесноват, възкресяването на дъщерята на Иаир (Мат. 8:18-34, 9:20-26; Марк 4:35-5:43; Лука 8:22-56); изповедта на Петър, предсказването на страданията, Преображението, излекуването на детето, второто пророчество на страданията (Мат. 16:13-17:23; Марк 8:27-9:32; Лука 9:18-45); четири въпроса с отговора на учителя: въпросът „позволено ли е да се дава данък на кесаря?“, въпросът за възкресението, въпросът за най-голямата заповед и въпросът за Давидовия син (Мат. 22:15-46; Марк 12:13-40; Лука 20:20-47). Разгръщането на пет основни момента от словото на Иисус за разрушаването на храма, за мерзостта на запустението, за идването на Човешкия син, за часа на Страшния съд (Мат. 24:1-44; Марк 13:1-37; Лука 21:5-33).
Тези примери показват, че синоптиците не само избират еднакви моменти от живота на Господа, но и ги подреждат по един и същи начин. Още по-голямо озадачаване предизвиква изследването на Л. К. Филион, който се спира по-подробно върху всеки отделен епизод, разказан от синоптиците. Той открива удивителна прилика и в начина на повествование. Например, в епизода с излекуването на парализирания и при тримата синоптици се среща изразът в скоби „каза на разслабения“ – (λέγει τῷ παραλυτικῶ). И като цяло в техния стил се забелязва забележително сходство. Всички използват елинистическия гръцки диалект, който се различава от класическия гръцки, като в него навлизат и някои изрази от арамейския език. И не само тонът на повествованието е твърде сходен при синоптиците – по своята краткост, простота и драматизъм, а сходството се простира и върху строежа на фразите и подредбата на думите, стигайки до дословни лексикални и граматични сходства в рамките само на една страница. Той открива още много забележителни неща по отношение на лексикалната прилика между авторите, които в същото време и по своето образование и по своите писателски цели и читателска аудитория са били твърде различни.
Тези прилики в някои части на евангелския разказ се ограничават само до двама синоптици, т. е. в евангелската история има материал, общ за двама от синоптиците, но той липсва при третия. „Имаме сходство само между Марк и Матей или между Марк и Лука, и въпреки разликите в думите се забелязва идентична дълбочина, но и особеният начин на разказване на Марк“, пише Л. Грандмейсън в коментара си относно разказа за обезглавяването на Господния Предтеча (Мат. 14:6-12 и Марк 6:21-28). Имаме обаче добавен общ нов материал при Матей и Лука, който не е включен при Марк, като според Харнак става дума за около 1/6 от текста на Лука и 2/11 от текста на Матей. Този допълнителен материал в голяма степен е заимстван от поученията и словата на Иисус, изказът и езикът са сходни, но има голяма разлика в подредбата. Защото, докато Матей събира словата систематично в речи или беседи, винаги дълги, то Лука ги излага на части, като казани спорадично по различни поводи, и съчетава всяка от тях по различен начин в рамките на синоптичния план или схема.
Въпреки тези сходства синоптиците имат съвсем различни характеристики, има многобройни и сериозни различия в подредбата на разказите и в стила. Различните елементи на евангелския материал „са извън своето място, съчетани са един с друг по различен начин, изказът е различен, акцентът се премества, многобройни неща са пропуснати или добавени в отделните разкази, а друг път разказът е по-пълен откъм дълбочина, отколкото в детайлите“. По отношение на включения материал Марк премълчава всичко, което се отнася за раждането и детската възраст на Иисус. Но и всеки от другите двама синоптици разказва различно този период от живота на Господа, така че, както отбелязва Грандмезон, ако имахме само един от двата разказа, по никаква причина нямаше да се съмняваме в другия. Но и в тялото на разказа откриваме пропуски, които са еднакво непредвидими. „Всеки от синоптиците включва в своя разказ епизоди и подробности, които не са отбелязани при другите двама. Лука, който е предназначил своето евангелие за езичниците, съвсем недвусмислено пропуска част от обширния разказ при Марк (6:45-49), както и в случая с Матей, който описва пътуването на Иисус в земите на езичниците и твърде вълнуващия за езичниците епизод с докосването на кръвотечивата хананейка до Христос. Освен това от 20 разказа за чудеса, които са описани в евангелието според Лука, и 23 притчи, 18 се срещат само при него. Само Марк разказва за изцелението на глухонемия от Пентаполис, на слепия от Витсаида и притчата за семето (4:26-29). Само Матей разказва за поклонението на влъхвите, бягството в Египет, избиването на младенците, притчите за плевелите, за наетите в различен час на деня работници на лозето, за десетте девици и т. н. Само Лука разказва за Благовещението на св. Богородица, за нейното посещение при Елисавета, за Сретение Господне в храма, за епизодите със Закхей, за разкаялия се на кръста разбойник, за явяването на възкръсналия Господ на отиващите в Емаус ученици. И като цяло, както отбелязва М. Лепен, сведенията, представени само при Матей, са 1/6 от неговото евангелие или 330 стиха, а нещата, които се срещат само при Лука, са 1/4 от неговия текст или 541 стиха, докато при Марк – 1/10 от текста на неговото евангелие или 68 стиха (стиховете не са броени според разделението им в текста, а като обикновени редове).
Що се отнася до лексиката и стила, трябва да се отбележи, че всеки от синоптиците има свои предпочитани фрази и се случва, например, след някой пасаж, където думите им са почти идентични, да последва внезапно различие. Според изчисленията на Лепен, Лука и Матей имат общи ¼ от думите, докато при Марк има четири думи, които не се срещат при другите двама, и около 1/3 са общи при него и при Лука.
Тази смес от сходства и различия, които се забелязват при синоптиците, е прието да се нарича синоптичен проблем, чието решение трябва да ни покаже причините, на които се дължат приликите и разликите. Предложени са различни теории за неговото разрешаване. Теодор Кайм ги характеризира като „чисти хипотези, без солидна основа“. Всяка от тях има своите предимства и недостатъци, като нито една от тях не е в състояние сама по себе си да даде пълно обяснение на проблема, но, комбинирайки ги в различна степен, можем да стигнем до задоволително решение. Преди това обаче трябва да се запознаем с тези теории в общи черти.
Следва
Превод: З. Каравълчева
Източник: Παναγιώτης Ν. Τρεμπέλα , Υπόμνημα εις το κατά Ματθαίον Ευαγγέλιον, 2013.
