Св. Мамант – закрилник на сираците | Проповеди | Пастирско послание

Винаги обаче съществува покаянието. Велико нещо е покаянието, то е дарът на нашия Бог чрез въплъщаването Му, то е дарът на нашата Пресвета Богородица, то е поръката на св. Йоан Кръстител, който призовава: „Покайте се, защото се приближи царството небесно!“ (Мат. 3:2).

Обаче, ако не се научим да се покайваме? Знаете ли колко архиереи, свещеници, дякони, монаси и певци остаряха и не се научиха да се покайват, независимо че носеха раса? Колко от тях осъмваха в извършване на нощни бдения без дори да „помиришат“ покаяние, защото не го бяха потърсили? Покаянието не е техника, то е дар, както и вярата е дар от Светия Дух, но трябва да копнеем за него.

Св. Порфирий Кавсокаливийски употребяваше една много хубава дума, която в Кипър също използваме – копнеж. Казваше: „Най-голямата добродетел е да не престанеш никога, колкото и да си грешен, колкото и грешки да правиш, редом с грешките и греховете ти да има едно чувство, което никога да не спира; и ако спре за малко, да го задвижиш отново, да го рестартираш – и това е копнежът по истинския Бог“.

Какво казва светият пророк и цар Давид в Псалтира: „за Тебе жадува душата ми!“. И не само душата, но и „за Тебе чезне плътта ми в земя пуста, изсъхнала и безводна“ (Пс. 62:2). Иска да каже: аз съм като в пустиня, горещина и отвътре, и отвън. Но, Христе Боже мой, аз жадувам за Тебе, не искам да се разделим. Копнея по Тебе, Христе! Но копнея по Тебе малко, затова удостой ме да копнея повече! Никога да не престана да жадувам да Те опозная. Ти ме познаваш, помогни и на мене, грешния, да Те опозная. Аз толкова години мисля, че Те обичам, но всъщност обичам идола си, обичам лъжливата представа, която имам за себе си. Така се случва обикновено, поне при мене е така.

Но идват светците – светителите със светителското си служение, мисионерите с мисионерската си дарба, мъчениците с мъченическата си кръв, изповедниците с изповядването на вярата си, преподобните със сълзите си, праведниците с праведността си – и ни казват: Това, което е писано в Евангелието, е изпълнимо, не са празни приказки! Но за да ги претворите на дело, трябва да осъзнаете като нас, че сте една нула. Кръгла нула!

Често го казваше това и наблягаше на него св. Евмений Саридакис, ученикът на св. Никифор Прокажения: „Ако не се убедиш, че си едно голямо нищо, една кръгла нула, няма да дойде Единият да застане до нулата“, т. е. Христос. Ако дойде Единият и застане до нулата, какво ставаме? Ставаме „отличен 10“![1] Но аз трябва да сложа нулата. Да усетя, че без Тебе, Христе, съм едно нищо.

Нека се молим да занулим егото си, за да може да дойде, първо, Светият Дух, а където е Светият Дух, там е и Единият наш Господ, там е Бог Отец, там е Светата Троица – единосъщна и неразделна.

Светците ни показват пътя. Св. Мамант какво ни показва? Имал двама родители – Теодот и Руфина. Те били от град Гангра (сега Чанкъръ̀ в Северна Турция) и имали знатен произход. Руфина била бременна със свети Мамант, когато ги заловили заради вярата им и ги хвърлили в затвора в Кесария, област Кападокия. Вие какво щяхте да направите там, в затвора, ако бяхте задържани заради вярата си, а и жена ви да е бременна? Мисълта ви щеше да е заета с това как ще роди жена ви. За друго мислел обаче Теодот. Затова ви казвам: тези светци не престават да ни удивляват! Те имали друга логика, други чувства. Защо? Защото са претворили на дело апостолските думи „живеем ли, или умираме – Господни сме“.

Ние не принадлежим на себе си, не е така: жената принадлежи на мъжа и обратното – мъжът на жената, а също и на децата си. Както кипърците обикновено ми казват: „Живеем за децата си, Ваше Преосвещенство, каквото искат децата ни…“. Докато… ги направим същински тирани. А светците казват: „Господни сме!“.

В затвора се намирал Теодот, а до него – бременната му жена Руфина, но вдигнал ръце нагоре и казал: „Господи Боже мой, моля Те, аз за Тебе копнея, Твоя вечен живот искам. Вземи ме сега, вместо да ме подложат на мъчения, да ме изтезават и бият. Аз съм слаб, може да проявя малодушие. Помогни и на тази жена (виждате ли как е говорил?!), и на детето! Ти си Господ, възможно ли е да не се погрижиш?!“.

Както казваме на Литургията „сами себе си и един другиго на Христос Бога да отдадем!“. Защото нашата надежда е Христос. Та нали Той е животът, както Сам казва: „Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее“ (Иоан 11:25).

Ние имаме проблем с вярата си. Вярваме много малко. А св. Теодот е вярвал много.

Ние ще си речем: „Ама да не помисли изобщо за жена си, която била бременна, и за детето?!“. Ако бях аз, щях да Го моля на колене: „Моля Те, Боже, детето ми, детето ми! Да роди жена ми!“. Не е ли така?! И веднага щом отправил тази молитва, издъхнал. Представете си жена му в този момент!

Направихме им икона и колкото пъти им се покланям, казвам: „Свети Теодоте, Руфина е по-голяма светица от тебе. Оставил си я сама в затвора бременна да се бори за вярата си…“.

И щом видяла, че Теодот предал духа си на Бога, от мъка веднага родила.

А сега си помислете за св. Мамант – едно новородено дете, за което току-що се е погрижила майка му, отрязала и завързала пъпната му връв. Едно бебе в затвора, намиращо се между мъртвия си баща и една майка-родилка, която, щом родила, казала: „Моля Те, Боже мой, искам да съм с мъжа си във вечния живот! Изпрати Твой ангел да се погрижи за детето“.

Чувате ли? Ако има някой, който е покровител на сираците по рождение и на затворниците, това е св. Мамант!

Издъхнала и Руфина, останал току-що роденият св. Мамант между двамата си мъртви родители. Дори стражарите се изумили и казали: „Ама, какво стана тука? Ние очаквахме да ги измъчваме, та дано променят вярата си, а те се преселиха във вечния живот като християни, дори и едно детенце ни оставиха…“.

Но запомнете: имаме Бог Отец, Баща! Господ не оставя сираците нещастни. Веднага Божи ангел се явил на една заможна жена в Кесария и й казал: „Амия, иди в затвора! Там ще намериш мъртвите тела на светите мъченици Теодот и Руфина. Да ги погребеш, както подобава. Там ще видиш и осиротялото им дете, родено в затвора. И понеже ти нямаш деца, ще се погрижиш за сирачето на Руфина и Теодот“.

Така св. Мамант бил осиновен от Амия. И всички вие, които сте осиновени деца, имате за закрилник св. Мамант!

Оттам започнал неговият път. Бил дете чудо.[2] По времето, когато бил ученик на седем години, излязла заповед от имп. Аврелиан (270-275), с която се изисквало всички граждани да принасят жертви на бог Зевс и императорът да бъде почитан като божество. И да не се говори за Христос, че е Бог. Цялото училище се уплашило и от страх всички се подчинили, но не и класът на св. Мамант. Макар и едва на седем години, той говорил като двадесетгодишен и убедил всичките си съученици да не изневерят на вярата си.[3] Изнeнадан от това поведение на децата, управителят на областта попитал: „Какво става тук? Всички деца от един клас заявяват, че са християни!“. Учителят му отговорил: „Аз не съм виновен. Има един Мамант, който е от знатен произход. Майка му е най-богатата жена в Кесария. Той е увлякъл всички деца и те все повтарят: „Аз съм възкресението и животът. Искаме да пострадаме за Христос. Той е Господ!“. Така се започнал един процес, момчето периодично било подлагано на разпит, било изправено пред съда и го затваряли, но винаги отстоявало правата си. Мамант не само бил изключително умен и винаги готов да отговори, но и умеел да си защитава правата. Давал такива отговори на управителя и на съдиите, че те изумени се питали: „И това е дете само на седем-осем години?!“.[4]

После неговият ангел-пазител го отвел на една висока планина в Кесария – Аргеос (на турски Ерджиес даъ̀) и там са станали всички ония неща, които вие знаете – със сърните[5] и дивите животни. Събрали се около него всички безсловесни твари, тъй като заради изповядването на вярата и мъченията, които претърпял като дете, Господ го дарил с голяма благодат, освен благодатта, която наследил от родителите си, а също и от Амия, която била въцърковена християнка. Сами разбирате, че св. Мамант бил голям съсъд на Божията благодат. Така там, където се молел светецът, се събирали всички питомни и диви животни в планината, привлечени от неговата святост.

Когато станал на петнадесет години обаче избухнало ново гонение на християните. До Мамант в планината стигнали вести за преследвания, изтезания и убийства на много християни. Дошли войници в планината да издирват и него, за да го заведат в града при управителя. Тогава светецът с упование на Бога решил сам да слезе от планината и да се яви при него.[6]

Управителят веднага го обвинил, че е магьосник и с магии прави разни чудеса, за да впечатлява хората. Но св. Мамант отговорил:

- Аз не съм магьосник. Човек съм, който почита истинския Бог.

Попитал го:

- Кой е истинският Бог?

- Един е Той! Както е една истината, една е светлината, един е и Бог – Отец, Син и Свети Дух.

И светецът разказал на управителя за Иисус Христос, как се въплътил от Дух Свети и Дева Мария и станал съвършен Бог и съвършен човек. Но управителят не го слушал, а осъдил св. Мамант и го предал на мъчения.[7]

Накрая един войник, който държал тризъбец, го забил в тялото му. Така мъченикът се предал на Бога безсмъртната си, света душа.

Това е накратко житието на великомъченика Мамант. Много обичам да разказвам живота на този светец. Той е закрилник освен на сираците и на осиновените деца. Един всемогъщ светец! Но ние от всичко това да изберем и запомним онова, което казва свети апостол Павел: „Живеем ли, или умираме – Господни сме!“.

Превод от гръцки: Мария Христова

[1] В Кипър и Гърция в средното образование има десетобална система и „отличен“ се изразява с 10 (бел. ред.).

[2] Когато било на една година, детето казало амма, т. е. мама. Тогава Амия поканила на гости всички видни хора от града и решили то да се казва Мамант. А когато станал на пет години, бил вече много умен и затова Амия му намерила учител, който се заел с неговото образование. След шестмесечно обучение той се отличавал сред всички останали деца със своята мъдрост, удивлявал дори учителя си.

[3] Св. Мамант се обърнал към съучениците си с думите: „Кажете ми, защо отивате в храмовете? Вашите родители са ви изпратили при учителите, за да получите от тях знания и да придобиете мъдрост, да познаете Господ, Който е Творецът и Владиката на всичко. Затова не се залъгвайте, когато виждате идоли, украсени със злато и сребро, да им принасяте жертва, защото те са глухи и неми“.

[4] В прострнното житие на св. Мамант е записан разговорът на управителя на Кесария Демокрит с него: „Ако не се съгласиш да изпълниш това, което повелява заповедта на императора, ще те изпратя при него и той няма да те пожали“. А момчето отговорило: „Завършекът на думите ти няма да успее да плени съзнателната ми мисъл, нечестиви тиранино, защото няма да се уплаша дори от императора ти, аз имам небесен цар – Господ Иисус Христос“. И окован във вериги бил изпратен при Аврелиан, който по това време бил в гр. Егес, обл. Киликия, защото водел война с Палмирското царство. Аврелиан веднага го подложил на разпит и му наредил да принесе жертва на идолите, но Мамант отказал. Тогава разгневеният император наредил до го съблекат и бичуват. Отново бил разпитан, но отговорът бил непоколебим: „Аз не избирам да заменя нетленното с тленно!“. Тогава го изтезавали с различни мъчения, а накрая Аврилиан издал заповед да вържат един камък на врата му и да го хвърлят в морето. Но тогава ангел се явил на кораба и войниците уплашени се върнали на сушата.

[5] В житието се разказва как, когато Мамант огладнял, се помолил Господ да му изпрати храна като на свети пророк Илия в древност. Това станало така: явил се ангел, който посочил на Мамант къде да отиде и да намери една сърна, подслонила се наблизо, да я издои и да си направи от млякото сирене. Така светецът продължил да прави, когато изгладнявал много, и се хранел, за да оцелява в пустинното място на своето уединение.

[6] Сред дивите животни в планината бил и един лъв, който искал да придружи Мамант до града, но светецът му заповядал да слезе в града по-късно и да дойде в цирка, за да накаже невярващите езичници. Така и станало след няколко дена, когато Мамант бил отведен в цирка, за да бъде разкъсат от дивите зверове. Те обаче не само не го разкъсали, но и един по един лягали кротко в краката му. Накрая докарали и лъв, който заловили извън града. Това обаче бил лъвът на св. Мамант и той вместо да разкъса него, скочил към хората, дошли на зрелището, и убил мнозина от тях.

[7] В такива случаи за жалост мъчителите били много находчиви. Светецът бил жестоко бичуван, заповядано било и да дерат ивици от кожата му, после го хвърлили и в нажежена пещ, но на петия ден, когато го извадили (палачите чакали да спадне температурата на пещта, за да е безопасно за тях), се оказало, че Мамант е останал напълно невредим. Защото още с хвърлянето му в пещта Божи ангел го закрилял от високата температура и вместо да се изпепели, той останал жив и дори по чудесен начин заздравели раните му.