Мобилно меню

4.9787685774947 1 1 1 1 1 Rating 4.98 (942 Votes)

farisei e1440771577706Знаете ли кое според мене е най-голямата пошлост на нашето време? Да се опитваме да пропагандираме Църквата. Някои хора смятат, че това се нарича „мисионерство“. Но когато се опитваме да втълпим на хората, че Църквата е нещо, което тя не е, когато смятаме, че всички средства са добри в това дело, това се нарича „пропаганда“.

Най-голямата пошлост е, когато пропагандираме Църквата като средство за по-добър живот. И тази пропаганда ни се струва, че е мисията, Евангелието, добрата вест.

Искате да не боледувате? Или да оздравеете по-бързо? Загубили сте надежда в традиционната медицина? Елате в Църквата. Вашето здраве е в Божиите ръце. Вижте, колко много са средствата! Тук имаме мощи, а тук чудотворни икони, там имаме светена вода, а в магазина за свещи можете да купите чудотворен елей!

Искате да имате здраво семейство? Верен съпруг? Грижовна съпруга? Отидете на църква. Църквата е тази, която учи, че бракът е неразривен, а изневярата, дори под предлог на внезапна нова любов, е престъпление пред Бога. Когато целият руски народ се събере в Църквата, това ще бъде страна на здравите семейства. Думите „развод“ и „прелюбодеяние“ завинаги ще останат в речника на архаизмите.

Искате ли да имате отзивчиви и послушни деца? Отидете на църква. Именно в Църквата децата ви ще научат заповедите за почитане на родителите. Ако всички деца се възпитаваха в Църквата, Фройд щеше да бъде отменен и изглежда, че дори преходната възраст няма да настъпи никога и за никого.

Демографският проблем? Само Църквата може да реши този проблем. Когато всички руснаци дойдат в Църквата, те всички ще искат да родят толкова деца, колкото Бог им даде. И толкова, колкото са необходими на държавата. И не само няма да правят аборти, но и никой няма да иска да се пази от зачеване.

Разхищения, конфликти, несправедливост, лоши закони, корупция… Когато всички хора станат църковни, всичко това ще спре. Хората ще се поправят. Православните чиновници ще спрат да крадат. Православните управници ще създават само богоспасяеми закони. Православните пътни полицаи ще отговорят на предложението за подкуп със „Спаси, Господи! Със сигурност ще занеса тези пари в Божия храм!“. Всички ще станат добри, честни, отзивчиви и отговорни. Ще настъпят мир и благоденствие.

Запазване и укрепване на държавата. Общонационалното единство и патриотизъм също са невъзможни без Църквата. Тук Църквата е обявена за единствена надеждна и ефективна „скрепяваща сила“. Само Църквата може да даде идея, която да обедини народа. А каква е тази идея? Идеята за една силна велика държава, горда със своето минало и гледаща уверено към бъдещето. И щом страната тук започне да се нарича „Родина“ или още по-добре „Отечество“, веднага тази идея се оказва идея на Църквата и става ясно, че без Църквата тук въобще няма да успеем.

- Хора, – крещим на всеки ъгъл, – вижте колко сме полезни!

Цялата ни официална църковна риторика през последните години, проповедите ни в хиляди енории се превърна в пропаганда. Ние се стремим и се стремим да докажем:

- Църквата е полезна. Тя е ефективна. Ако животът ни все още е неуреден, то е само защото хората не са го осъзнали, не са го разбрали. Но когато всички се съберат в Църквата, тогава ще настъпи благоденствие.

Спомням си за един виц-притча от 90-те години на миналия век за свещеник, който стои на ъгъла на улиците „Невски“ и „Садовая“ с паничка и събира пари за храма. Със скърцане на спирачки до него спира голям черен мерцедес; от него, както обикновено, слиза един от „новите руснаци“, с бръсната глава, в малиново сако, изважда от портмонето си пачка стодоларови банкноти и я носи на свещеника. В същото време, с още по-голям писък на спирачките, до тротоара спира още по-голям черен мерцедес, прозорецът се отваря и от него стърчи главата на друг „нов руснак“, който маха с ръка и крещи:

- Ей! Брато! Не им давай! Това не работи!

Това не работи. Или пък работи, но не винаги и не по начина, по който бихме искали да работи.

Спомням си, че като новоначален във вярата с пламенността на неофѝт убеждавах една от моите невярващи роднини:

- А ти иди при блажена Ксения. Виж колко много хора се изцеляват там.

- Но не всички – отвърна тя.

Сега е технологично време. Във всичко са важни правилните алгоритми: какво след какво следва, в какъв ред, какъв бутон да натиснете.

Но технологична е магията. А Църквата не е технологична.

Ние обаче се опитваме да я продадем на нашите съграждани като най-сигурния и технологично напреднал инструмент за решаване на проблемите ни, а това не работи.

Ето например здравето. Ние пропагандираме православните чудеса на изцеление. Но излекуваните от антибиотици, от новите сърдечносъдови лекарства, от технологиите за лечение на рак, от новите методи за провеждане на операции – те са в пъти повече от записаните в нашите летописи изцеления. Кой би отишъл при блажена Ксения, за да си понижи кръвното налягане, когато може просто да изпие едно хапче? Това е от една страна. А от друга – колко много са неутешените, не получили изцеление от православните мощи и чудотворните икони!

„Това не работи…“.

Или семейството. Може да се издадат томове със сладкодумните жития на Петър и Феврония или на Анна Кашинска и княз Михаил: „Моя бързокрила гълъбица! – възкликна князът. – Какво искаш да ми кажеш, о, ясен мой соколе!“, отговаря княгинята“.

А дори нашата църковна статистика ни показва как е в действителност.

Например в град Санкт Петербург през последните три години средно на 57 хиляди граждански брака годишно се падат около 27 хиляди развода. От тях на 1650 църковни брака (сватби) – около 850 развода, т. е. съотношението е абсолютно същото като извън Църквата.

Не работи.

Нека погледнем към послушните деца. Колко много са разказите за деца от църковни семейства, които са прекарали детството си в храмове и неделни училища, а когато са пораснали... Е, добре би било, ако просто са охладнели към редовния църковен живот, но по-често те просто стават негови врагове. Това е нещо обичайно. Колко такива истории има във всяка енория? От рождение са му говорили: „Постѝ!“. Казвали са му: „Молѝ се!“. Казвали са му: „Учѝ се добре“. „Всяка неделя под строй отиваме в храма. Телевизорът – на боклука. Интернетът е зло!“.

А ето, че той става на петнадесет, изоставя училището, отива на мие коли и с първите заработени пари си купува телевизор, след това – плейстейшън, след това – компютър. А на предложението да отиде в неделя на църква заключва вратата пред носа на ридаещата си майка.

Това ли наричате „работи“?

Демографските проблеми. Всъщност не са толкова много многодетните семейства в православна среда. Опитът показва, че многодетното семейство е бедно семейство, семейство с измъчена от битови проблеми майка и не по-малко измъчен от търсене на прехрана баща, което семейство живее с дарени от други хора вещи – и този опит е известен на всички. Аз не съм ни най-малко против раждането на деца и доброволната бедност. Аз съм с две ръце „за“. Стига да са доброволни. А точно там доброволността я няма. Сред православните няма много многодетни. Не искам да влизам под ничия постеля, но изглежда, че и тук не минава без различни начини за коригиране на раждаемостта във всяко отделно семейство.

А и друго. Нима православният човек ражда заради страната, за държавата? Православните хора раждат за Бога и за себе си. А държавата, сякаш, виждайки в това известно предателство, оставя многодетните ни семейства практически без никаква материална помощ: ама щом раждате за себе си, оцелявайте сами.

А ето и още една беда. Потокът от бебета, родени в резултат от „ин витро“ или други съвременни технологии, независимо от това какво мислим за тях, трябва да бъде съпоставен с потока от деца, заченати след опашка при блажената Матрона. И отново ще се убедим, че ефективността е там, в техните клиники, а не край мощите.

И отново: „Не работи!“.

Велика и могъща държава. По този въпрос винаги искам да дам пример, извинете ме, с Америка. Нима православието е станало там тази скрепяваща сила, създала тази могъща държава? Нима под православни знамена гражданите на тази страна, изпълнени с патриотизъм, пеят своя химн? Нима заради православната идея там се събират милиони изобретатели, инженери, учени, писатели, художници и просто работници от цял свят? И защо шест милиона наши православни братя, американски граждани, пламенно обичат своята неправославна родина Америка, но не и православна Русия, например? Нима те не са достатъчно православни? А нима самият най-православен руски народ преди сто години не потъпка собственото си православие и почти не унищожи своята църква?

Можем да говорим и да спорим много по този въпрос. Но винаги искам да попитам в началото на спора:

- Бил ли е Христос патриот?

Справедливото съвършено общество. Много хора смятат, че Църквата има за цел да направи хората добри. Те са били лоши, а после са дошли в нея и са започнали да се подобряват. Малко хора искат да осъзнаят, че Църквата е съединение на хора грешни, хора каещи се. Хора, които на практика дори не са започнали да се поправят, но които се измъчват от факта, че не са го направили. Хора, които може би дори не искат да се поправят, но са измъчвани от самото си нежелание. Това не означава, че хората не стават по-добри или не се поправят. Много от тях се поправят. Мнозина стават по-добри. Всъщност, дори не много, а някои. Но дори тези, които се поправят, не се поправят заради самото изправление и тези, които стават по-добри, не го правят заради самото подобрение. В края на краищата този, който изведнъж види, че се е поправил и е станал по-добър от другите, няма да бъде наречен в Църквата по друг начин, освен „жив сатана“. А заради какво тогава?

И тук стигаме до главното, до това каква е причината за провала на всички наши обещания за практически ползи от Църквата.

Това, което правим, предлагайки Църквата на хората като средство, не е просто пошло. То е измама. Налагаме нещо не по предназначение. И точно затова то не работи.

Църквата не е „за здраве“, нито „за стабилно семейство“, нито „за послушни деца“, нито за това лошите хора да станат добри, нито за силна държава.

Църквата е единствено за Христос.

Можете да дойдете в Църквата „за здраве“ и да не го получите.

Можете да дойдете „за семейно щастие“, „за деца“ и да не получите нито едното, нито другото.

Може да не получите финансово благополучие или добра и интересна работа.

Може да не получите апартамент, кола, справедливо решение в съда или победа над несправедлив враг.

И вероятно няма да станете добър човек. Погледнете светците – кой от тях се е смятал за добър човек?

Не Бог обаче е този, който трябва да бъде обвиняван. Виновни са онези, които са те довели тук с фалшиви цели, онези, които са подменили благовестието с пропаганда. И сега ти се струва, че си измамен. И наистина си бил измамен. Бог може да ти даде всички тези неща, ако са добри за тебе, или да не ти ги даде – ако са лоши за тебе.

Има обаче едно обещание, което Бог наистина е дал веднъж и затова то е единственото, което винаги се изпълнява:

„Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори; защото всеки, който иска, получава, и който търси, намира, и на този, който хлопа, ще се отвори“.

И тук сякаш е подходящият момент да се възмутим, защото Бог не дава всичко, което поискаме, не получаваме всичко и не намираме всичко. Но в самия край на откъса самият Господ ни изяснява за какво става дума в това обещание.

„Небесният Отец ще даде Светия Дух на онези, които Го молят“.

Това обещание е за Самия Бог. Бог дава Духа, това е важното! Бог ни обещава Самия Себе Си!

Ти може нищо да не получиш в Църквата от това, заради което си дошъл. Винаги обаче получаваш тук Самия Него. Христос е същността на Църквата, Той е смисълът на Църквата, Той е самата Църква.

Църквата не е средство. Не смейте да я пропагандирате като средство! Църквата е цел и единствено цел. Защото целта – това е Христос!

Ето защо проповедта ни е напразна, защото проповядваме земята, а трябва да проповядваме Небето. Проповядваме земната слава, а трябва да проповядваме небесната слава.

И когато говорим гръмко по телевизионните канали или убеждаваме от амвоните колко полезни сме ние, Църквата, в този земен живот, ние се държим като шарлатани. И хората не ни вярват. Иначе защо не са на опашката към Чашата? И правилно, че не ни вярват.

Долу пропагандата!

Единственото, което трябва да донесем на този свят, е разпнатият Христос.

Да, дори това да е за юдеите съблазън и за елините – безумие.

Да, светът може и да не се нуждае от Него, Разпнатия.

Но няма нищо друго, което ние можем да дадем на света. 

Източник: личен профил на автора във Facebook


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/dw883 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

Това е удивителен духовен закон: започваш да даваш това, от което сам се нуждаеш, и веднага получаваш същото двойно и тройно.

 

    Игумен Нектарий (Морозов)