В Патриаршеския храм „Св. Георги“ във Фенер, Истанбул, в събота, 29 август, след приключването на заседанията на Св. Синод на Патриаршията беше извършена тържествената канонизация на шестима атонски отци, като бяха подписани съответните патриаршески и синодни актове от Вселенския патриарх Вартоломей и членовете на Св. Синод. Решенията за канонизацията на шестимата подвижници бяха взети от Вселенската патриаршия през последните две години.
Четирима от тях са от румънски произход: преп. йеромонах Нифон Продромски, преп. монах Нектарий Протопсалт, преп. йеромонах Дионисий от Колицу и преп. йеромонах Петроний Продромски. Те бяха предложени на Вселенската патриаршия за канонизация от Румънската църква, тъй като се бяха подвизавали на Атон в юрисдикцията на Константинополската църква. Заедно с тях към светците са причислени преп. йером. Тихон Духовник, русин, и преп. монах Георги, наричан Хаджигеорги.
Кои са шестимата новопрославени атонски светци:
Преп. Нифон Продромит (Нифон Йонеску, 1799-1899 г.) е една от ключовите фигури в историята на румънското монашество на Атон и се смята за действителния основател и първи предстоятел на румънския скит „Св. Йоан Предтеча“ (гр. – „Продром“). Родом от района на гр. Васлуй в Източна Румъния, той пристига на Атон през 1840 г., а през 1852 г., заедно със събратята си, поставя началото на строителството на скита; последните около седемнадесет години от живота си прекарва като отшелник в местността Вигла, недалеч от скита „Св. Йоан Предтеча“. Паметта му е определена за 13 юли.
Преп. Нектарий Протопсалт (Нектарий Крецу, 1804-1899 г.) е роден в Хуш, Източна Румъния, и се утвърждава като един от най-значимите румънски псалти на Света гора през 19 в. В атонската традиция е известен като изключителен познавач и учител на византийското пеене и дори като „Славея на Света гора“. Негови композиции на гръцки и румънски продължават да се изпълняват. След отшелнически живот се присъединява към братството на „Продром“. Паметта му се чества на 18 ноември.
Преп. Дионисий Ватопедски от Колицу (Дионисий Игнат, 1909-2004 г.) е роден във Ворничени, обл. Ботошани (в Североизточна Румъния), и прекарва седемдесет и осем години от живота си на Света гора. Подвизава се в килията „Св. Георги“ в Колицу, принадлежаща на Ватопедския манастир, и постепенно се превръща в един от най-почитаните атонски духовници на 20 в., към когото се обръщат монаси и поклонници от различни православни народи. Упокоява се в Господа на деветдесет и пет годишна възраст. Паметта му е на 11 май.
Преп. Петроний Продромит (Петроний Тънасе, 1916-2011 г.) е една от големите фигури на съвременното румънско монашество. В младостта си е свързан с духовното движение „Неизгарящата къпина“ (Rugul Aprins) в Букурещкия манастир „Антим“. Учи богословие, а паралелно посещава занятия по математика и философия. През 1976 г. е изпратен на Атон, а като предстоятел на „Продрому“ от 1984 г. до успението си през 2011 г. допринася съществено за възраждането на братството и за възстановяването на традиционния монашески ред. Паметта му е на 24 февруари.
Преп. Тихон Духовник (Тихон Голенков, 1884-1968 г.) е руски по произход атонски йеромонах, който дълги години се подвизава в скита „Капсала“, в ставроникитската килия „Честнѝят Кръст“. Той е особено известен като духовен отец на св. Паисий Светогорец. Именно старецът Тихон постригва бъдещия светец във велика схима, а св. Паисий се грижи за него през последните години от живота му. Константинополската Вселенска патриаршия го причисли към светците единодушно на 11 февруари 2026 г., а паметта му е определена за 23 септември.
Преп. Георги (Хаджигеорги или Атонски, 1809-1886 г.) произхожда от Кермир в областта на Кесария Кападокийска и преди монашеството носи името Гавриил. След като става монах на Атон с името Георги, поклонничеството му в Светите земи му дава прозвището Хаджи-Георги (Хаджигеорги). Известен е като изключително строг подвижник, постник и духовен наставник. Около него се образува голямо братство, а св. Паисий Светогорец по-късно написва специално житийно повествование за него. Последните си години прекарва извън Атон и се упокоява в Константинопол на 17 декември 1886 г., поради което именно 17 декември е определен за ден на неговата памет.
