Служба за Православна неделя на български
- Детайли
- Свещеник Траян Горанов, Великобритания
Първа неделя на Великия пост – на тържеството на Православието
Глас 8
В събота на вечерната служба
Господи, воззвах (Пс. 140:1-2), на 10, глас 8:
Господи, извиках към Тебе, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, извиках към Тебе, побързай към мене; чуй моя глас, когато Те призовавам, чуй ме, Господи!
Да се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян, издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва, чуй ме Господи!
Възкресни стихири, глас 8.
Стих: Изведи от тъмница душата ми, за да славя Твоето име! (Пс. 141:7А)
На Тебе, Христе, принасяме вечерна песен и словесна служба, защото си благоволил да ни помилваш чрез Твоето възкресение.
Стих: Около мене ще се съберат праведните, кога ми сториш благодеяние. (Пс. 141:7Б)
Господи, Господи, не ни отхвърляй от Твоето лице, но благоволи да бъдем помилвани чрез Твоето възкресение.
Стих: От дън душа викам към Тебе, Господи. Господи, чуй гласа ми. (Пс. 129:1-2А)
Радвай се, свети Сионе, майко на църквата и Божие жилище, защото ти първи прие прощение на греховете чрез възкресението.
Какво можем и какво не бива да правим през Великия пост
- Детайли
- Дякон Андрей Кураев
Постът е време, когато човек временно се отказва от нещо хубаво. Не бива да постим, например, от ненавист: ние никога не бива да ненавиждаме, но може да постим от сърфиране в мрежата, от безкрайните телевизионни сериали. Можем да се откажем от полезна и вкусна храна, като си оставим здравословната, но не особено вкусна. За децата е важна следната формула на поста: „да се откажем от вкусотиите“: пелмени и кренвирши може, но кока-кола и снаксове не бива. За възрастните хора главното е да не развалят отношенията си с другите хора, а главната жертва е да се примириш с ближния. Затова Великият пост започва с Неделя на прошката. А що се отнася до хранителния пост, то това е избираемо. В хранителния пост всеки намира своя смисъл.
За едни е важно да чувстват, че постят заедно с всички, усещането за единство.
За други той е проява на църковното послушание, следване на църковната традиция.
За трети е важно посланието: „Искам да отслабна, за да може моята плът, тялото ми да не задушава душата“, да придобият независимост на душата си от телесните навици и привързаности.
Постът трябва да направи сърцето ни чувствително за Бога
- Детайли
- Прот. Фьодор Бородин
Целта на поста е сърцето ни да развие по-голям усет за Бога. За това ще помогне внимателността към другите хора и молитвата, която е като горящ огън в дъждовен ден – колкото по-често поддържаш огъня, толкова по-ярко гори той.
За какво е нужен постът на съвременния човек?
Постът е нужен на всеки човек. Причината е, че в нас съществува една цяла пирамида: телесно естество, душевно и духовно. Св. ап. Павел много ясно казва в Послание до галатяни, че плътското, телесното в човека се бори с духовното, духовното се бори с телесното, защото те искат различни неща, те се противопоставят едно на друго. И изводът за нас е много тъжен, поради което той ни казва: „Вие не правите това, което бихте искали“.
И аз мисля, че за всички ни ще бъде много полезно да прочетем наново знаменитата Глава 7 на Послание до римляни – този вик на душата на апостола, в която той всъщност описва подобна ситуация, позната на всеки. Искаме да правим добро, а намираме в себе си друг закон и правим това, което ненавиждаме, а което обичаме, не правим: „Защото не доброто, което искам, правя, а злото, което не искам, него върша“ (Рим. 7:19). Тъкмо заради това отслабването на плътския човек е усилване на духовния – в един и същ човек. Това по удивителен начин укрепва моята воля, за да изпълнявам волята Божия.
Похвално слово за преподобните отци
- Детайли
- Киевски и Западноруски митр. Григорий (Цамблак)
от смирения монах и презвитер Григорий
Отче, благослови!
Искам за възхвала на отците език да раздвижа и страх ме връхлита! Искам тях да помена и смут ме обзема! Искам пред вас да ги покажа и ума си губя! Мисля си за тяхната възвишеност – кой от кой по-извисен! – и облакът на недостижимото ме покрива! И понеже желанието непрестанно ме подтиква, безсилието с немота езика връзва. Защото този, който за тях слово иска да напише, на тях подобен във всичко трябва да бъде, за да се доближи поне до величието на възхваляваните, докато разказва. Но и така няма да успее никой, бидейки с тяло, защото ако великият Павел, до третото небе грабнатият и отнесеният, за нещата, които там е видял и чул, на нас разказвайки, ги нарича неща, които човек не може да изговори (2 Кор. 12:4), то как някой друг, толкова далеч от Павловата добродетел, ще може подобаващо с похвално слово неизразимата слава на отците да покаже? Те впрочем се удостоиха с почестите, които като наследство Бог е приготвил за обичащите Го, които око не е виждало, ухо не е чувало, и човеку на ум не е идвало (по 1 Кор. 2:9). Те влязоха в радостта на Господаря си, защото, след като умножиха таланта, чуха: добри и верни раби, в малкото бяхте верни, над многото ще ви поставя (по Мат. 25:21). И няма повече да ви нарека раби, а братя, защото Мои братя са тези, които изпълнят волята на Моя Отец (по Мат. 12:50). Със зверовете временно съжителствате – с ангелите ще пребъдвате, вечен живот имащи. Планини, пропасти и пещери населявахте – небето наследете. Нищетата предпочетохте заради Мене, обеднелия доброволно – обогатете се с нетленност. Плакахте тогава – радвайте се сега и вашата радост никой няма да ви отнеме. Кротки и смирени по сърце (по Мат. 11:29) бяхте – наследете вашия жребий: земята на кротките (по Мат. 5:5). Гладувахте и жадувахте – заситете се с Мене, защото Аз съм хлябът, слязъл от небето (Иоан 6:41). Наситете се от обилието на Моя дом (по Пс. 111:3). От потока на Моето блаженство ще ви напоя, защото у Мене е изворът на живота (по Пс. 35:10). Изминахте тесен и скръбен път и влязохте през тесните врата (по Мат. 7:13-14), които ви въведоха във вечния живот. Аз съм възкресението и животът (Иоан 11:25), и пътят (по Иоан 14:6) и вратата (по Иоан 10:7), и добрият пастир, душата си положил за овцете (по Иоан 10:11-15), и младоженецът, идващ в полунощ, когато всички заспят, понеже идването на младоженеца се отложи за несгодно време, когато дрямката е нестърпима (по Мат. 25:5-6). И понеже вие на очите си сън не давахте, нито дрямка – на клепачите си [по Пс. 131:4, Прит. 6:4], а светилниците си запалихте и когато се чу вик Ето младоженецът иде (Мат. 25:6), първи се появихте да Го посрещнете. И не само вие, но и мнозина други и насочихте, и научихте. „Влезте с мене на сватба и облечете брачните одежди, та чрез лютото страдание на изтощената ви плът да разцъфтят зарите на вечния живот и по-ярко от слънце да просияят, защото тогава праведниците ще блеснат като слънце (Мат. 13:43).
Проповед на Месни заговезни
- Детайли
- На Едеса, Пела и Алмопия митр. Йоил
1 Послание до коринтяни 8:8-9:2
Братя, храната не ни приближава към Бога, защото, нито ако ядем, печелим, нито ако не ядем, губим. Пазете се обаче, да не би някак тая ваша свобода стане съблазън за немощните. Защото, ако някой види, че ти, който разбираш, седиш на трапеза в капище, то неговата съвест, като на немощен, не ще ли го насърчи да яде идолски жертви? И при твоето разбиране ще загине немощният брат, за когото е умрял Христос. А като грешите тъй против братята и биете немощната им съвест, вие грешите против Христа. Затова, щом храната съблазнява брата ми, няма да ям месо никога, за да не съблазня брата си. Не съм ли апостол? Не съм ли свободен? Не съм ли видял Иисуса Христа, Господа нашего? Не сте ли вие мое дело в Господа? Ако на други не съм апостол, на вас обаче съм; защото печатът на моето апостолство вие сте в Господа.
Няма да ям месо никога, за да не съблазня брата си
Св. ап. Павел разглежда задълбочено проблема за идоложертвената храна, който е вълнувал древната християнска община в Коринт. Обръща се към онези, които са повдигали този въпрос, и ги смирява. Те са си мислили, че познават добре проблема, били са от тези, „които мислят, че знаят“.[1] Ап. Павел обаче им казва следното: „Ако някой мисли, че знае нещо, той още нищо не е тъй узнал, както трябва да знае“,[2] т. е. никой не познава нещата така, както трябва, а многохваленото знание по тези въпроси води до превъзнасяне.
Нека се спрем по-подробно върху забележките на ап. Павел. На първо място той казва, че Бог не ни оценява според храната, която ядем: „храната не ни приближава към Бога“.[3] Виждаме как апостолът омаловажава онова, с което мнозина християни в Коринт са се хвалили. Нито ако ядем месото, което идва от езически жертвоприношения и се продава на пазара, нещо печелим – т. е. получаваме нещо повече в духовно отношение, – нито ако не ядем, сме в по-долно положение, т. е. „губим“.[4] Храната е нещо неутрално, тя не е критерий за духовния ни живот.