Светител Лука – икона и портрет
- Детайли
- Александър Зорин
Книгата Кръстният път на св. Лука (Войно-Ясенецки). Описания на живота, чудеса, акатист (Москва: „Духовно преображение“, 2020 г.) не е първо изследване на живота и делото на известния архиепископ-хирург, живял в Съветска Русия. С много снимки, свидетелства на съвременници и фрагменти от автобиографията му. Важно напомняне в нашето смутно време за съпротивата срещу гибелния разпад.
Книгата няма автор, което е характерно за жанра на агиографската литература. Образът на светеца е пресъздаден в иконографско писмо. Фонът на епохата присъства избирателно, сякаш маркиран, а в центъра е иконата, обобщен образ, който няма и не може да има вътрешни противоречия. В една икона, както и в един символ, те са неуместни.
В приложението са изброени многобройните публикации за Лука, появили се в годините на перестройката. Единствената, която не е спомената, е най-първата: Поповски, М. Жизнь и Житие Войно-Ясенецкого, Архиепископа и хирурга, издадена в Париж през 1979 г., преиздадена в САЩ и накрая публикувана в Русия – през 2001 г. в Москва и през 2002 г. в Санкт Петербург.
Мълчанието за него както в текста, така и в библиографията не е случайно. То издава позицията на авторите на жизнеописанието.
Марк Поповски е документалист, който не крие вътрешните противоречия на своя герой. Книгата му е първият документ от този род в руската житиеписна книжнина.
За трите изкушения на Христос в пустинята
- Детайли
- Проф. А. П. Лопухин
Матей, глава 4. 1-11. Изкушението на Иисус Христос от дявола в пустинята. -12-16. Отдалечаването Му в Галилея и заселването в Капернаум. -17-22. Проповедта на Иисус Христос и избиране на учениците. 23-25. По-нататъшната проповед в Галилея, изцелението на болните и събирането на множество народ при Христа.
Мат 4:1. Тогава Иисус биде отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушен от дявола,
(срв. Марк 1:12-13; Лук. 4:1-2):
„Тогава“ и тук служи не толкова за обозначаване на времето, колкото за връзка на речта. От сравнението с казаното от другите евангелисти, обаче, е възможно да се заключи, че изкушението на Христос е станало непосредствено след кръщението Му. При Марк (Марк 1:12) вместо „тогава“ стои „веднага“ (εὐθύς), при Лука се посочва не времето, а обстоятелствата, които поставят изкушението и кръщението в най-близка връзка (Лук. 4:1). Лука сякаш казва така: Над Иисус Христос по време на кръщението слезе Светият Дух във вид на гълъб и в същото време, Той, като се изпълнил със Светия Дух, се върна от Йордан и т.н. По такъв начин ние не трябва да предполагаме, че между кръщението и изкушението е имало промеждутък. Това, което при Матей би ни се сторило неясно, става ясно от разказа на другите евангелисти.
За две Божии обещания и едно дивно раждане
- Детайли
- Иван Димитров
И ти, младенецо, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред лицето на Господ, за да приготвиш Неговите пътища, и да дадеш на народа Му да познае спасението чрез прощаване на греховете им поради великото милосърдие на нашия Бог.
Почти цял живот се занимавам с изучаване на Свещеното Писание. Много е завладяващо да се задълбочаваш в тези древни и свръхдревни книги, които не случайно са наречени като сборник Свещено Писание. Да, има места, където може и да ти доскучае да четеш за мерки и теглилки, за нескончаеми родове със странни имена, които, като си затвориш очите, не можеш да повториш. Но! Но има книги и особено някои места в тях, на които не можеш да се наситиш да ги четеш и да усещаш как душата ти се усмихва от тиха наслада…
Йоановото кръщение
- Детайли
- Проф. А. П. Лопухин
Матей, глава 3. 1-4. Излизане на Йоан Кръстител на проповед, неговият външен вид и начин на живот в пустинята. - 5-12. Йоановото кръщение и изобличенията на фарисеите и садукеите. - 13-17. Кръщението на Иисус Христос.
Мат. 3:1. В онези дни дохожда Йоан Кръстител и проповядва в Юдейската пустиня
„В онези дни“ . Ако разполагахме само с едно Евангелие, това от Матей, то, четейки го, щяхме да си помислим, че изразът "в онези дни" се отнася до думите на евангелиста за установяването на Йосиф в Назарет. И тъй като това е станало по време на детството на Спасителя, бихме отнесли и появата на Йоан пред народа към времето на Христовото детство. Но това първо впечатление, което човек придобива при четенето на този евангелски откъс, скоро бива поправено, защото евангелистът говори за кръщението на народа от Йоан във връзка с кръщението на Самия Спасител (ст. 13 и след това), както и за последвалото Негово изкушаване (Мат. 4). И в двете събития Христос е вече възрастен мъж. Защо евангелистът, пристъпвайки към описание на събитията от Йоановото кръщение, не започва този раздел по някакъв друг начин? Защо не е казал например вместо "в онези дни" - в онези години? Защо не е казал изрично: когато Иисус навърши или навършваше тридесет години? За да отстраним тази трудност, ще трябва да сравним израза "в онези дни" с еврейското "бейямим гагем", което има същото значение и също се използва за обозначаване на неопределено време.
За бягството в Египет
- Детайли
- Проф. А. П. Лопухин
МАТЕЙ 2 ГЛАВА. 1–12. Поклонението на влъхвите; 13–15. Бягството на Йосиф и Мария с Младенеца в Египет; 16–18. Избиването на младенците във Витлеем от Ирод; 19–23. Завръщане от Египет в Назарет.
Мат. 2:1. А когато се роди Иисус във Витлеем Юдейски в дните на цар Ирод, ето, мъдреци от изток дойдоха в Йерусалим и казваха:
За да обясним този стих, първо трябва да обърнем внимание на вероятността от бърза промяна на събитията в ранното детство на Спасителя. Трудно е да предположим, че престоят Му във Витлеем след раждането Му е бил дълъг, че е изминало много време от раждането Му до въвеждането Му в храма и от бягството Му в Египет до завръщането Му от тази страна. Вероятно всички тези събития са се случили само за няколко месеца. Приетото в момента схващане за последователността на събитията на Христовото Рождество е следното: заминаване на Йосиф и Мария за Витлеем (Лука 2:4 – 5); Рождество Христово (Мат.1:18–25; Лука 2:6–7); поклонение на пастирите и сретение (Лука 2:8–39); поклонение на влъхвите и бягство в Египет (Мат.2:1–18), а след това завръщане в Назарет (Мат.2:19–23; Лука 2:39).
Думите „когато се роди Иисус във Витлеем Юдейски в дните на цар Ирод, ето, мъдреци от изток дойдоха в Йерусалим…“ в гръцкия текст може да се разбират по два начина – тоест, или Иисус се е родил в дните на Ирод, или влъхвите са дошли в дните на Ирод. Но за второто разбиране пречи думата ἰδού – "ето" (пропусната в руския превод; в славянския присъства), която разделя речта и кара думите "в дните на цар Ирод" да се свързват с "роден". Защо думата "ето" е пропусната в руския превод, не ни е известно. В съществуващите кодекси няма основание за такъв пропуск.
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
