Почитта на българите към св. братя Кирил и Методий в Рим – между вярата и атеизма
- Детайли
- Доц. свещеник д-р Иван Иванов
Делото на светите братя Кирил и Методий и техните ученици не се ограничава само до книжовното им творчество. То обхваща и църковно-дипломатическата и литургическа дейност, която те развиват в Рим в усилията си да изградят мост между Изтока и Запада, мост, чиито основи са положени през 9 в., но той свързва последователите на славянските просветители до ден днешен.
Възраждането на почитта в Рим към св. Кирил и Методий в новата история на България започва още от първата половина на 19 в. и се свързва с инициативи както от страна на православни, така и на римокатолици. Своя принос в този процес дават личности като Иван Вазов, Пенчо Славейков и Константин Величков, които имат възможност да живеят и творят във Вечния град.
Който е с Христос, за него всеки ден е Великден
- Детайли
- Протойерей Алексий Умински
Защо губим радостта си след Празника
Въпросът „какво да се прави“ възниква у мнозина, да не кажа при повечето хора. Как да запазим благодатта, която, както ни се струва, сме придобили по време на Великия пост, да не разпилеем състоянието на радост, която сме почувствали по време на Великденската служба? Как в крайна сметка да продължим да пребиваваме в Христос, ако по време на поста и Страстната седмица като че ли сме стигнали до нещо такова?
Защо се нуждаем от Бог от време на време
Тези въпроси възникват всеки път след Страстната седмица и Великден, а после се започва с пътувания до вилата, барбекюта, отпуски, гости и настъпва времето, когато можем „да му отпуснем края“, както се изразяват някои. В това няма нищо лошо. На всички отговарям по един и същи начин: „Нищо не може да попречи на човек да пребивава в Христос“.
Струва ми се, че има един нюанс, който не се разбира от нас правилно докрай. Ние сме сигурни, че постът ни учи да пребиваваме в Христос. Но той има съвсем друг смисъл. Пребиваването в Христос в Църквата не е само времето на пости. Пребиваването в Христос е тъкмо целта на християнския живот, нашата ежедневност, всекидневният ни живот според Евангелието.
Лековитото кладенче
- Детайли
- Свещ. Лъчезар Иванов
Птички запрехвърчаха по младите ясени. Тия красиви дървета с гладка кора и светлосиви петна по нея, с крехки корони и големи листа скоро щяха да цъфнат и да разнесат аромата си. Сигурно имахме нужда от него, защото в последно време навсякъде се насяха тия дървета; край пътища и реки, по слогове, в изоставените и буренясали ниви – навред.
Есента църковният двор не беше косен. Напоследък есените станаха топли и дълги. Тревата растеше до късно и напролет всичко беше за чистене.
Църковният двор буренясваше. Сред жълтия треволяк старинният храм стоеше кротко и безмълвно, като за молитва. Отдавна селото беше опустяло и църковната камбана мълчеше. Плътният ѝ, старинен глас протяжно и монотонно огласяше селото, само когато някой се споминеше. Изключение правеха два-три дни в годината – съборът на селото и някой църковен празник.
Служба за Неделя на мироносиците на български език
- Детайли
- Свещеник Траян Горанов, Великобритания
Трета неделя след Пасха – на жените мироносици
Вечерна
Свещеникът: Благословен е нашият Бог, всякога, сега и винаги…
Той пее веднъж Христос воскресе, и два пъти певците, и веднага Псалом 103 и Велика ектения.
Господи, воззвах (Пс. 140), глас 2:
Господи, извиках към Тебе, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, извиках към Тебе, побързай към мене; чуй моя глас, когато Те призовавам, чуй ме, Господи!
Да се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян, издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва, чуй ме Господи!
Стих 1: Изведи от тъмница душата ми, за да славя Твоето име! (Пс. 141:7A)
Милосърдието ни сближава с Твореца
- Детайли
- На Едеса, Пела и Алмопия митр. Йоил
Проповед върху апостолското четиво в Неделята на жените-мироносици, трета след Пасха
Деяния на апостолите 6:1-7
В тия дни, когато учениците се умножаваха, произлезе между елинистите ропот против евреите, задето вдовиците им не били пригледвани при разпределяне всекидневните дажби. Тогава дванайсетте апостоли, като свикаха цялото множество ученици, казаха: не е добре ние да оставим словото Божие и да се грижим за трапезите. Затова, братя, погрижете се да изберете измежду вас седем души с добро име, изпълнени с Дух Светий и с мъдрост, които ще поставим на тая служба; а ние постоянно ще пребъдваме в молитва и в служба на словото. Това предложение се понрави на цялото множество; и избраха Стефана, мъж изпълнен с вяра и Дух Светий, Филипа и Прохора, Никанора и Тимона, Пармена и Николая, прозелит от Антиохия, които поставиха пред апостолите, а те, като се помолиха, възложиха ръце на тях. И тъй, словото Божие растеше, и броят на учениците се уголемяваше твърде много в Иерусалим; и голямо множество свещеници се покоряваха на вярата.
Които ще поставим на тази служба
Един спор между християните евреи и елинисти (т. е. евреи от разсеянието, които са говорели гръцки – бел. ред.) е станал причина да бъдат ръкоположени първите седем дякони на Църквата. Тъй като апостолите са били много заети с благотворителност и това е тежало на тяхното основно дело, което е било словото Божие, те са ръкоположили дякони (в превод от гръцки ознавача служители – бел. ред.), които да бъдат „поставени на тази служба“.[1] Днес ще се спрем с прости думи върху добродетелта на човеколюбието.