Алогичността на любовта

Детайли

Свещ. Йоан Бурдин

13 Август 2023

1.

Докато четях за хората, загинали в грузинския курорт Шови, попаднах на историята на Георги Гогибашвили. Той е бил извън опасната зона, но се е втурнал да помага – и е загинал. Две деца са останали без баща.

Не знам подробности, но едва ли е успял да спаси някого: петметровият поток от кал и камъни не оставя никакъв шанс за падналите в него.

Този случай ми напомни за историята на Георги Великанов, олтарника на църквата на Всемилостивия Спасител в Москва, който преди години успя да избута на перона един пиян, упорит бездомник, лежащ на релсите, и сам загина под колелата на електрическия влак. 

В този ден той беше издържал всичките си изпити в хуманитарния университет „Св. Тихон“, очакваше скоро да бъде ръкоположен и бързаше при жена си да сподели своята радост.

Бездомникът открадна мобилния телефон от джоба на мъртвеца, а месец по-късно почина от пиянство. Говори се обаче, че преди смъртта си е ходил няколко пъти в храма (включително, за да върне откраднатото).

Св. Антоний: Добродетелта има нужда само от нашето желание

Детайли

-

12 Август 2023

Продължение от Глава втора

ГЛАВА ТРЕТА

Така прекарал той (Антоний) около двадесет години, като се упражнявал в себе си. А подир това, когато мнозина има­ли горещо желание и искали да съперничат на неговия живот, и когато дошли някои негови познати и насилили вратата му, тогава Антоний излязъл като от някое све­тилище, посветен в тайните на учението и боговдъхновен. И тогава за пръв път се показал от укрепеното си мяс­то на дошлите при него.

А те, като го видели, почудили се, че тялото му е в същото състояние, че нито било угоено от не­подвижността, нито пък отслабнало от постенето и от борбата с дяволите. Той бил такъв, какъвто го зна­ели преди отшелничеството му.

И мнозина от присъстващите, които страдали от телесни болести, Господ излекувал чрез него. А други пък очистил от зли духове и на Антоний дал дара на слово­то. И така мнозина наскърбени утешавал, а други, враж­дуващи, обърнал в приятели, като на всички повтарял, че не бива да предпочитат нищо в света пред любовта към Христос.

Като им говорел и съветвал да си спомнят за бъдещите добрини и за проявеното към нас човеколюбие на Бога, Който не пощадил Своя собствен Син, а Го дал заради всички нас, той убедил мнозина да приемат монашеския живот. И тъй постепенно и в планините се появили манастири, и пустинята се заселила с монаси, които напускали от лич­ния си живот и се записвали да живеят на небето.

Някой трябва да преподава, обяснява, съпреживява с децата християнските ценности

Детайли

Двери

10 Август 2023

Събитията от последните седмици, свързани с насилието над жени, изведоха отново в публичното пространство темата за агресията в българското общество. Наред с призивите за законови промени се търсят и причините, довели до подобни прояви на жестокост. В тази обществена дискусия все още не се чува гласът на Църквата, която би следвало да дава основните морални ориентири.

В търсене на християнската гледна точка към въпроса за насилието редакцията на Двери се обърна към няколко човека, на различни житейски поприща.

Първото интервю е с доц. д-р Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

- На какво според Вас се дължат високите нива на агресия в българското общество?

- Ако се обърнем към статистика, ще се убедим, че нивата на агресия днес не са по-различни от преди. Просто в последно време се случиха емблематични прояви на насилие, което ни направи по-чувствителни към темата. И това се вижда от различния прочит на случаите „Тити Папазов“ и „Вежди Рашидов“.

В очакване на зората

Детайли

Свещ. Йоан Бурдин

05 Август 2023

Един английски богослов казва: „Когато се окажеш в тъмнина, не забравяй какво си научил, когато си бил в светлината“. Мисля, че е трудно да се намерят думи, които да са по-подходящи за християнина в който и да е момент от живота му, и особено сега. Винаги сме изкушени да изпаднем в отчаяние. Защото обикновено най-реален ни се струва моментът, в който живеем сега. Миналото си е отишло и не може да бъде възстановено. Бъдещето е неясно и изпълнено с тревога. А настоящето най-често изглежда по-лошо от миналото, но всеки момент може да се измени в още по-лошо бъдеще. Какво може да ни даде подкрепа в този момент?

Спомням си за учениците на Христос. Дълго време животът, който водели, им се струвал несъмнено райски. Под крилото на Учителя те били защитени от всякакви неприятности и трудности. Правили планове, разпределяли местата около трона, който Месия щял да заеме. И това не било самозаблуда: те били видели чудесата, които Иисус вършил, получили обещанията за ключовете на Царството, властта да „връзват и развързват“ и „каквото и да поискате от Отца в Мое име…“.

Христос храни душите и телата ни

Детайли

Коронийски митрополит Пантелеймон, Атина

31 Юли 2023

Христос е велик. Той храни душите и телата ни. И това виждаме в днешния евангелски откъс. С учението Си Той храни душите на хората – на пет хиляди мъже, освен жените и децата, а те забравят глада на телата си. Но Христос не ги оставя телесно гладни и по чуден начин засища техния глад, като благославя и умножава петте хляба и двете риби.

Човекът наистина е единственото живо същество, което има два вида глад – физически и душевен. Защото е материално и духовно същество. А животните са само физически гладни и когато намерят храна, се засищат. Човекът обаче, дори физически да е сит, си остава душевно гладен. Ето защо се опитва да задоволи душевния си глад, като търси задоволство в различни посоки.