Св. Антоний: Учител в подвижничеството

Детайли

-

29 Август 2023

Продължение от Глава трета

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

Подир това върху Църквата връхлетя гонението, станалото през царуването на Максимин (имп. Максимин Дая, бел. ред.). И когато светите мъченици бяха доведени в Александрия, тогава ги пос­ледва и Антоний, като напусна монастира и говореше: „Да отидем и ние да се борим, понеже ни викат, или сами да видим борещите се“. А имаше голямо желание да стане свидетел и едновременно мъченик. И като не искаше да се предаде, служеше на изповедниците в мините и в зат­ворите. Голяма беше неговата ревност да насърчава към готовност за жертва тъй наречените борци в съ­дилището, да посреща мъчениците и да ги придружава, до­като умрат.

_{*   *   *}

А съдията, като виждаше неговото и на другарите му безстрашие, както и тяхното усърдие, заповяда ни­кой от монасите да не се явява в съдилището, нито въобще да пребивава в града. Тогава неговите друга­ри всички решиха да се крият на този ден. Но Антоний толкова малко се безпокоеше от това, че дори изп­ра дрехата си и на следния ден застана най-отпред, като се показа на управителя във всичкото си достойнство. Всички се удивляваха на това, а управителят, когато минаваше със своето отделение войни­ци, също го видя. Антоний стоеше неподвижен и безстрашен, като проявяваше нашата християнска доблест. Защо­то той искаше и сам да бъде свидетел и мъченик, както казахме по-горе.

Християните в армията

Детайли

Свещ. Йоан Бурдин

26 Август 2023

След забележката, че Христос не е оставил притча „за противопоставянето на злото със сила“, започнаха да ме убеждават, че в християнството няма мъченици-войници, екзекутирани, защото са отказали да убиват или да вземат оръжие в ръка.

Мисля, че този мит е възникнал с появата на имперската версия на християнството. Твърди се, че мъчениците-воини са били екзекутирани, само защото са отказвали да принесат жертви на божествата.

Всъщност сред тях е имало и такива, които напълно са отказвали да воюват и убиват, както и такива, които са се сражавали с езичници, но са отказвали да използват оръжие срещу християни. Не е прието да се акцентира вниманието върху това, поради което и възниква такъв устойчив мит.

За щастие са запазени актовете на мъчениците, в които достатъчно подробно са описани съдебните процеси над първите християни (включително и срещу войници).

За съжаление малцина от руските православни ги знаят, а още по-малко от тях ги изучават.

Какво е отдание (на празник)?

Детайли

Иван Димитров

23 Август 2023

Днес е отданието на празника Успение на света Богородица. По този повод реших да напиша следващите редове с надеждата да са от полза поне за някои от читателите.                                                    

В богослужебния живот на Православната църква има много понятия, с които си служат клириците, които извършват богослуженията, и певците, които им съдействат с четене и пеене и на практика, поне при сегашния вид на богослуженията, изпълняват повечето от текстовете с четене и пеене. Тези понятия обикновено са дословен превод от гръцки или просто заимствани от гръцки като чуждици и затова често не „говорят“ много на незапознатия човек. А преводите са правени от опитни хора, възможно от българи от средите на учениците на светите братя Константин-Кирил и Методий или на поколението веднага след тях. Това предположение има основание, защото с въвеждането на православно богослужение в България са били преведени самите книги с текстовете на богослуженията, достатъчно усложнени вече през 9 век от наслагванията, притурванията през изминалите векове.

Успение на св. Йоан Рилски – службата на български

Детайли

Двери

17 Август 2023

На 18 август честваме Успението на св. Йоан Рилски Чудотворец. По този празничен повод публикуваме в превод на български език вечерната и утринната служба за празника.

Вечерна

На Господи, воззвах пеем 8 стихири, първо на Успение Богородично 4, гл. 2, по Киими похвалними:

Как с нашите недостойни устни да облажим Богородица? Тя е най-почитана сред творението и по-свята от херувимите и всички ангели, непоклатим престол на Царя, дом, в който се всели Всевишният, спасение за света, Божие освещение; в деня на своята божествена памет тя богато дарява на вярващите велика милост.

Какви чудни песни ти поднесоха тогава, Дево, всички апостоли на Словото, застанали около твоя одър! И в удивление пееха: отива си царският палат, извисява се освещеният кивот, отворете се, врати, за да влезе в радостта Божията врата, която непрестанно изпросва за света велика милост.

Какви духовни песни да ти поднесем сега, Пресвета Богородице? Защото с твоето безсмъртно успение ти освети целия свят и премина към отвъдсветовното, за да съзерцаваш красотата на Вседържителя и като майка да се радваш заедно с Него, а ангелските сили и душите на праведниците те придружават, чиста; заедно с тях изпроси за нас мир и велика милост.

О. Василий Шаган: Не успяваме да се влюбим в Христос и да го следваме истински

Детайли

Двери

15 Август 2023

Предлагаме на читателите на „Двери“ интервюто ни с о. Василий Шаган, предстоятел на храм „Св. Николай“ във Варна. Разговаряме на актуалната тема за насилието в българското общество и по-конкретно за проявите на агресия и сред православните християни, както и по какъв начин духовенството може да помогне за преодоляването на този проблем.

- На какво според Вас се дължат високите нива на агресия в българското общество?

- Агресията не е нещо ново. Тя е следствие от грехопадението на човека и виждаме проявите ѝ още в първото поколение хора: когато Каин убива брат си Авел. Къде е коренът на насилническото отношение спрямо другия човек, спрямо природата? Бог надарява човека с редица духовни сили, за да овладява природата, да усвоява всяко божествено благо за неговото битие, което Бог е устроил за човека. Но вследствие на грехопадението голяма част от тези сили започват да се използват от човека по грешен начин и вместо за усвояване на благодатта те се насочват като агресия към другия човек, поради ред причини. Една от тях е загубата на лично достойнство, чувството за непълноценност, което човек се опитва да компенсира, като отнема достойнството на другия.