Св. Антоний: Не пренебрегвайте делото на вашето спасение
- Детайли
- Св. Антоний Велики
Продължение от Писмо първо
ПИСМО ВТОРО
Прескъпи и почитаеми братя, Антоний ви поздравява в Господа!
1. Ние знаем, че Бог е посетил Своите творения само веднъж. Още от началото на света всички, които са открили в закона на Завета пътя към своя Творец, са били придружавани от Неговата благост, благодат и Дух. А колкото до духовните същества, чиято смърт на душата и на сърдечните чувства е била причинена от този закон, те са станали неспособни да развиват своя ум според състоянието на първото творение. Лишени изцяло от разум, те се подчинили на тварите вместо да служат на Твореца.
Бог обаче ни посети по Своята голяма благост чрез закона на Завета. В действителност нашата природа остана безсмъртна. Тези, които са получили благодатта и са били подкрепяни от закона на Завета; тези, които са били просвещавани и оправдавани от Духа на осиновението, всички те са могли да възхваляват своя Творец, както подобава. За тях св. апостол Павел е казал: „Всички тия умряха с вяра, без да получат обещанията, а само отдалеч ги видяха и се увериха, приветстваха ги и изповядаха, че са чужденци и пришълци на земята“ (Евр. 11:13; срв. 11:39).
Как „убиваха“ Бога
- Детайли
- Александър Солдатов, Новая газета
За трансформацията на православния свят през 2023 г.
Култът към смъртта в защита на живота
„Руските братя са създали своя собствена, паралелна църква. Те имат собствено богословие и специално тълкуване на свещените канони“, заяви неотдавна Австралийски архиепископ Макарий от Константинополската Вселенска патриаршия. В момента, в който изрече тези думи, в Кремълския дворец, застанал под големия екран с образа на Путин, патр. Кирил представи нова религиозна версия на „руския свят“, признавайки в заключение, че ако сегашната система на Руската федерация се разпадне, няма да има и Руска православна църква. Затова патриархът призова Путин да „продължи трудовете си“ на боговдъхновената позиция на национален лидер.
Акценти в посланията за Рождество Христово на българските митрополити
- Детайли
- Двери
За поредна година заедно с общото Патриаршеско и синодно послание българските митрополити отправиха към своите пасоми в епархиите си Рождественски послания, в които разглеждат евангелското събитие на Христовото Рождество в контекста на съвремените проблеми и предизвикателства.
Митрополитът ни за САЩ, Канада и Австралия Йосиф постави акцент върху негостоприемството на света, в който се е родил Христос и който и днес отделя твърде малко място за Спасителя: „С тъга четем в светото Евангелие, че в страноприемницата нямало място… Бог беше избрал скромната Дева Мария да Го носи в утробата си, но, когато настъпило времето Той да се роди, всички врати на Витлеем се оказали затворени за Светото семейство, с изключение на обора, и там, сред сламата и животните, в яслите Бог дойде при нас. Тъжен е фактът, че и днес се намира твърде малко място за Христос, Който е живото въплъщение на истина, чистота, добрина, прошка, мир, любов и грижа за бедните – толкова рядко срещани добродетели в човешката история“.
Патриаршеско и синодално Рождественско послание
- Детайли
- Св. Синод на БПЦ
В това се състои любовта, че не ние възлюбихме Бога,
а Той ни възлюби и проводи Сина Си да стане умилостивение за нашите грехове (1 Иоан. 4:10)
Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,
За великия празник на Рождеството на нашия Спасител е казано и може да се каже много. Над дивното тайнство на Боговъплъщението са разсъждавали най-големите отци и учители на Църквата, а и едва ли на света има християнин, който да не се е замислял в себе си над онова, което празнуваме в деня на Рождество Христово. Ако обаче се опитаме да предадем най-дълбокия смисъл, съдържанието на този празник с най-малко думи, то те ще са, че това е тържеството на Божията любов. На онази себежертвена и непостижима за човешкия ум любов, с която „Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него… да има живот вечен“ (Иоан 3:16).
В училището на Христос
- Детайли
- Свещ. Красимир Кръстев
Истинското християнство е духовно училище, следване на Христос. Като всяко учене, и то изисква план, методика и цел. Евангелските блаженства, Лествицата и други творби са своеобразни стъпала, учебни класове за целия живот на християнина. Но въпреки че има елементи на катехизаторство, които изискват кабинетно обучение, християнското ученичество сериозно се отличава от това, което наблюдаваме в светското училище. Ако днешното светско училище почти се е отказало да възпитава, то обучението при нозете на Спасителя неизменно има за най-висша цел превъзпитаването, ще рече изцерението и спасението на човека. И ако светското училище е само част от живота, то училището на Христос обема всички области на живота. Истинският християнин е ученик не само в храма и не само в неделя. За него няма ваканция, но пък и цялото следване на Христос е благо и леко (Мат. 11:30).
| Словото стана плът |
|---|












