Разговор за жаждата за пълноценен църковен живот
- Детайли
- Сергей Чапнин, сп. „Дары“
Не всичко случващо се в Църквата ни радва. Някои неща ни напрягат, други ни смущават. Някои вярващи старателно крият своите размисли и не ги споделят дори с най-близките си хора. Други пък обратно – смело и рязко ги изливат в социалните мрежи и в публицистика. Предлагаме ви един интересен разговор на главния редактор на сп. „Дары“ Сергей Чапнин с протоиерей Вячеслав Перевезенцев (1965-2021) за езика на Църквата, който тя използва за диалога си със света, но и между самите християни.
С. Чапнин: През последните години у мене се оформи впечатлението, че е настъпила криза, която аз бих определил на първо място като криза на църковния език. Дискусиите през последните години за употребата на съвременния руски език в богослужението е само една от проявите на тази криза и далеч не е най-важното. Аз бих откроил два основни проблема. Първо, че с много редки изключения Руската православна църква не успя да използва езика на Евангелието в диалога с външния свят. Тук имам предвид както държавата, така и обществото. Църковната йерархия реши да не рискува и в желанието си да бъде разбрана, предпочете да използва чуждия за нея език на секуларното общество – да говори за патриотизма, историята и проблемите на съвременния свят, да използва понятията и идеологическите конструкции, които са удобни за държавата. Езикът на Евангелието започна да изпълнява не съдържателна, а декоративна функция. Това ми се струва парадокс, тъй като възниква очевиден смислов разрив: на думи Църквата декларира привързаност към традициите, а на практика твърде лесно се отказва от тях, за да бъде по-разбираема за външния свят. Вие нямате ли такова усещане?
Има ли въобще мечка или няма?
- Детайли
- Иван Димитров
Този въпрос много често е занимавал хората в планинските области. Чува се, примерно, че мечка влязла в нечий двор, нападнала животно или стадо, или пчелин, но докато не дойде в нашия двор и не засегне добитъка ни, много-много не обръщаме внимание на тревожните новини. Шегаджиите в кръчмата, които се интересуват повече дали кръчмарят е „кръстил“ виното или ракията, веднага взимат на подбив всяка вест за мечка, правеща големи пакости на селото.
На такава история ми прилича и сегашното положение с коронавируса. Боледуват стотици хиляди у нас, умират хиляди, сред тях и десетки клирици на Църквата ни, но безотговорни шегаджии – православни християни, че и не малко клирици – се глумят с нещастието на съседите си, защото… мечката не е дошла още в техния двор. Просто мечка няма, това са заговори на тъмни сили, а който им вярва, не е истински православен християнин.
Само че, доколкото сме чели в дебелите книги, към спасение и живот ни е призвал Христос, а не към гибел и смърт.
Русенски митр. Наум: Недопустимо е децата да бъдат лишавани от св. Причастие
- Детайли
- Русенски митр. Наум (Димитров)
Встъпително слово на тема: „Оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е царството небесно“ (Мат. 19:14) – проблеми и предизвикателства пред причастната практика в Православната църква в началото на третото хилядолетие“, произнесено по време на свещеническата конференция на Русенска епархия на 30 септември 2021 г.
Първата и най-важната задача на светата Църква Христова е да води към Христос и при Христос. Всичко останало, всички други аспекти на нейното присъствие в света са второстепенни и са подчинени на тази първа и единствено истински важна нейна мисия, която е целта и смисълът на цялото нейно историческо съществуване. Църквата е духовна лечебница, кораб на спасението, оазис сред обграждащата ни от всички посоки духовна пустиня на света, в който живеем. Тя е лествица към небесата и разпоредителка на Божията благодат, обиталище на Светия Дух – „стълб и крепило на истината“ (1 Тим. 3:15). В нея човечеството разполага с всичко онова, което му е необходимо за спасението и за наследяването на вечен живот в Царството на Отца. Най-важното пък за достигането до тази единствено важна цел е участието в нейния светотайнствен живот – участието в тайнствата на светата Христова Църква.
От тази единствено истинска важност произтича и фактът, че след догматическите – триадологически, христологически и т. н. – спорове най-големите разпри в Църквата не само днес, но и в нейното минало са били свързани с нейната причастна практика: с онова, което Сам Господ е повелил на Своите ученици на Тайната вечеря, когато е казал: „Това правете за Мой спомен“ (Лука 22:19).
За изборите на епископи
- Детайли
- Архим. Василий (Бакояни)
Св. Йоан Златоуст, говорейки за качествата на кандидата за пастир, не смята за достатъчно само благочестието му, но изтъква и нещо друго: благоразумието на кандидата, т. е. да не е наивно добър. Той пише: „Ако един кандидат има благочестие, но няма благоразумие, се смята за неподходящ!“. Пастирът трябва да бъде с трезв ум, проницателен и опитен, защото „той не живее само за себе си, но и за хората“ (За свещенството 3, 12 – PG 48, 648, 652).
Наистина, днес какво да го правите един шофьор на автобус, който е благочестив човек, но не умее да се справя с шофьорските си задължения, когато е на волана?!
Какво да го правим един хирург, който е благочестив човек, но бърка операцията с аутопсията?!
И какво ще ви помогне благочестието на пастира, когато е наивен човек, постоянно прави грешки и става смешен?!
Арголидски митр. Нектарий: Да не обличаме идеологията в религиозно наметало
- Детайли
- Арголидски митр. Нектарий
Опасни са хората, които обличат своите идеологии в религиозно наметало. Съществуват религиозни секти под прикритието на християнството, които тълкуват погрешно Библията и проповядват възгледи, които са опасни за човешкия живот.
Периодично слушаме за последователите на определена секта, които отказват кръвопреливане на болен човек. За много хора подобно нечовешко отношение поражда въпроси. Защо, напимер, родители могат да откажат кръвопреливане на детето си и предпочитат то да умре?
Това разбиране се дължи на погрешно тълкуване на Библията и по-специално на старозаветната книга Левит (17:13-15). Заповедта там гласи, че когато заколят животно, не бива да ядат месото заедно с кръвта. „Защото душа на всяка плът е кръвта“.
Оттук тези секти започват да твърдят, че душата на животното, но и на човека, е в кръвта. Така ако някой получи чрез кръвопреливане 400 гр. кръв от кръводарител, той ще вземе също и душата му.