Бог дава пастири според сърцето на народа
- Детайли
- Двери
Св. Анастасий Синайски, църковен писател, известен и като Анастасий Трети, Никейски митрополит, е живял през 8 в.
Въпрос 16: Като казва апостолът, че властите на тоя свят са поставени от Бога, означава ли това, че всеки началник, цар и епископ е въздигнат от Бога?
Отговор: От казаното от Бога в Закона – „И ще ви дам по сърце ви пастири“ (Иер. 3:15) – става ясно, че онези началници и царе, които са достойни за тази чест, са поставени от Бога; докато онези, които не са достойни, те са поставени над недостойния народ според неговото недостойнство, по Божие допущение или воля. Чуй по този въпрос някои истории.
Когато тиранинът Фока станал цар и започнал да извършва кръвопролитията чрез палача Восоний, един монах от Константинопол, който бил свят човек и имал голямо дръзновение пред Бога, се обърнал към Него с простота, казвайки: „Господи, защо направи тогова цар?“. И след като дълги дни повтарял това, дошъл от Бога отговор, който гласял: „Защото не намерих по-лош“.
Служението на миряните в 21. век
- Детайли
- На САЩ, Канада и Австралия митр. Йосиф
Досточтимите читатели няма да намерят тук нови открития в разглеждането на въпроса за служението и мястото на миряните в Църквата.
Благонамерението обаче е да си припомним някои неща и да ги изпълняваме в двадесет и първия век, тъй като изминалият двадесети век просто ни принуждаваше да не сме много наясно и ни държеше далеч от тези истини в българския църковен живот. Истината обаче си е истина и идва време, когато следва тя да излезе наяве. А истината по този въпрос е, че миряните трябва да изпълнят свещена мисия, като отдадат сами себе си и един други, и целия си живот на Христос Бог. Това значи, че миряните са надарени едва ли не със свещенически привилегии и задължения, по-важни от които са:
Епископите твърде често престават да бъдат не само братя, но дори и бащи
- Детайли
- Преп. Софроний (Сахаров)
… Мисълта ми отново се спира на въпроса за йерархичната структура на Църквата. Всички ние разбираме неизбежността и неотстранимостта на йерархията. Мисля, че сред православните няма човек, който да се разбунтува срещу това „учреждение“, „институция“. Но историческият опит е показал, че когато неравенството, което задължително е свързано с идеята за всяка йерархия, премине определени граници, тогава се унищожава възможността за нормално общуване между йерархичните степени. Когато встъпят в най-висшата йерархична „класа“, за съжаление, повечето епископи губят уважението, което се полага към тези, които са в по-ниската спрямо тях степен, т. е. към свещениците. Въвежда се елемент на „класови отношения“, чужд на единния живот на Църквата. Епископите твърде често престават да бъдат не само братя, но дори и бащи. Самите те се чувстват преди всичко владици (на гръцки – „деспоти“) и твърде често клонят към „деспотизъм“.
Ако в миналото това подчертано „неравенство“ между епископата и свещенството (дори не говоря за монашеството) по някакъв начин е съответствало на „социалната“ система и реалното състояние на нещата (рядкостта на образованието, например), то сега е станало напълно неполезно за живота на Църквата да се поддържа същата дистанция между свещениците и епископите.
Св. Йоан Златоуст за презрението на пастирите към пасомите
- Детайли
- Двери
Св. Йоан Златоуст е класически пример за християнска вяра и саможертва. Заради принципното следване на повелите на християнската вяра и нейната нравственост той заплаща с много унижения, гонения и дори с живота си.
И по негово време в Църквата е имало надменни пастири, които са гледали на вярващия народ като на стадо, което трябва да стои безгласно и да е готово само да го доят и стрижат. Затова е казал следните думи, запазени в съкровищницата на християнската мъдрост:
„В крайна сметка хората се делят на овци и пастири само според човешкото разделение, а за Христос всички са овци. Защото и пастирите, и пасомите се пасат от единия небесен Пастир“.
(Ἐν ἐσχάτῃ ἀναλύσει, πρόβατα καὶ ποιμένες πρὸς τὴν ἀνθρωπίνην εἰσὶ διαίρεσιν, πρὸς δὲ τὸν Χριστὸν πάντες πρόβατα. Καὶ γὰρ οἱ ποιμναίνοντες καὶ οἱ ποιμαινόμενοι ὑφ' ἑνὸς τοῦ ἄνω ποιμένος ποιμαίνονται – PG, 52, 784).
Решението на Св. Синод погазва принципите на Българската екзархия
- Детайли
- Ставроф. ик. х. Николай Клюнков
Одобряването на епархийския избор от страна на Светия Синод означава одобряване на неговите резултати, включително на възможността, но и на необходимостта един от двамата епископи да стане бъдещ митрополит. Става дума за причинно-следствена верига, при която одобряването на епархийския избор задължава Светия Синод да избере по време на каноническия избор едного от двамата епископи за нов митрополит на овдовялата епархия.
Терминът „канонически избор“, който намираме в Устава на БПЦ-БП, не се отнася до някаква откъсната, изолирана, сама за себе си процедура, без фактическа, юридическа и логическа връзка с предходните етапи на избора. Няма и не може да има канонически избор без предварително проведен уставосъобразен и одобрен от Светия Синод епархийски избор. В един широк смисъл цялата процедура е канонически избор, включително и епархийският, който се явява de facto първият подготвителен стадий на каноническия избор. Затова нашите предшественици възрожденци, при основаването на Българската екзархия и при съставянето на първия Екзархийски устав (1871 г.), са изяснили мотивите при постановяването на т. нар. „епархийски избор“: „Народът отдавна иска да участвува в избирането на пастирите си. Желанието му трябва да се уважава и по друга причина – когато се избере пастирът и от епархията, той се повече утвърждава в епархията си“ (Из реч на митр. Панарет Пловдивски – Църковно-народният събор 1871 г. Документален сборник по случай 130-годишнината от Първия църковно-народен събор, съст. Хр. Темелски, С.: „УИ „Св. Климент Охридски“ 2001, с. 120). Също така не е случаен фактът, който споменава Христо Танчев в своето тълкувание на Екзархийския устав: „При всички досегашни канонически избори на митрополити Св. Синод винаги е земал под внимание истинското желание на епархийските избиратели…“ (Танчев, Хр. Екзархийският устав с тълкуванията и наредбите на Св. Синод, т. 1, С. 1932, с. 39).
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
