Един превод на 175 години – службата на св. патриарх Фотий
- Детайли
- Иван Димитров
Преди 175 години се появява един превод на църковнославянски език на службата в чест на свети патриарх Фотий Цариградски, живял през 9 век. Службата била съставена от Ставрополския митрополит Константин (Типалд), ректор на Халкинската богословска школа през 19 век, а преводът е на преподавателя в тази школа по църковнославянски език йеромонах Неофит п. Петров Рилец, както сам той се подписва.
Свети Фотий, чиято памет се почита на 6 февруари – деня, когато е починал, бил известен богослов на IХ век, преподавал в Магнаурската школа. При него учил свети Константин-Кирил. Заради своите изключителни дарования и високо образование през 858 г. Фотий бил избран за цариградски патриарх. Той насърчил свети Константин да стане християнски просветител на славяните. Борил се против изопачаванията на християнството и често изобличавал византийските императори, когато те подкрепяли еретиците. Бил свалян и пак възстановяван на патриаршеския престол, докато най-после умрял в заточение на 6 февруари 893 г. Тъй като се е упокоил далече от столицата и в немилост, годината на смъртта му явно не е записана в патриаршията и се сочи различно: 891, 893 и 897.
Що е свойствено за християнина?
- Детайли
- Св. Василий Велики
Нравствените правила (Regulae morales; Ἀρχή τῶν ἠθικῶν) са творба на св. Василий Велики, в която той според силите си изпълнява свое обещание, дадено към подвижници в област Понт: да събере на едно място разпръснатите тук и там в Новия Завет забрани и задължения за живеещия според заповедите на Бога. Това са духовни напътствия, които в някаква степен напомнят на удобен справочник към новозаветните текстове. Съдържат осемдесет правила, като всяко правило е разделено на различен брой глави.
Последното Правило 80 съдържа двадесет и две глави, които се занимават най-общо с това какви трябва да бъдат християните, както и тези, на които е поверена проповедта на Благовестието.
Това правило завършва с Глава 22, която обаче стои различно спрямо останалите. Може би на нея трябва да се гледа като на един епилог на целите Нравствени правила. Разбира се, и в нея светителят остава верен на себе си, като я изпълва с цитати и алюзии към библейски текстове, но същевременно, когато я чете, човек остава с усещането на едно постоянно извисяване, в което всеки отговор води към следващия въпрос.
Нравствено правило 80
Глава 22
Що е свойствено за християнина? Вяра, която действа чрез любов (Гал. 5:6).
В навечерието на Сретение Господне
- Детайли
- Свещ. Георги Чистяков
Иисус идва в нашия свят именно като светлина! Не случайно при много народи денят Сретение Господне е прието да се посреща със свещи в ръце на богослужението. Както на Пасхалната утринна стоим със запалени свещи, така в много страни на богослужението за Сретение също палят свещи навсякъде. Във всяка ръка, във всеки храм гори свещ, понеже Христос дойде в света като светлина, за да освети сърцето на всекиго. Всъщност сигурно в това се състои разликата между човека, който живее в измеренията на Бога и който не живее… Едно е, когато картини или някакви изображения се намират в тъмна стая. Ние можем само по допир да се досетим кое къде е поставено. Можем да разберем, че има книга, защото там лежи хартия, че на стената виси картина, но не можем да видим какво е нарисувано на нея, нито какво е написано в книгата и т. н.
Ценност и красота на Стария Завет според свети Йоан Златоуст
- Детайли
- Проф. Славчо Вълчанов
Днес се навършват 11 години от кончината на един от забележителните православни богослови-библеисти в България - професор доктор Славчо Вълчанов Славов (16.7.1940-28.1.2013 г.). Почти целият му живот премина като преподавател в Духовната академия "Св. Климент Охридски" и след това - Богословския факултет на едноименния Софийски университет. Известен е както с отличната си преподавателска работа, така и с научните си трудове, а в последните две десетилетия от живота си той беше и един от авторите на новия превод от оригиналните езици на Библията, Стар и Нов Завет, издаден от Българското библейски дружество. Създаването и утвърждаването на катедрата по богословие в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски" до голяма степен се дължи на него. Славчо Вълчанов беше и добър църковник, умел църковен певец и вдъхновен проповедник. Неговите студенти помнят и сигурно никога няма да забравят лекциите на проф. Вълчанов, който обичаше Свещеното Писание и запалваше в сърцата на студентите си тази любов. Затова неговите колеги и ученици (сред които са повечето български архиереи, свещеници, богослови) с молитва към Бога и днес казват: Бог да прости Своя раб Славчо!
В негова памет публикуваме академичната му лекция от началото на преподавателската му кариера. Изнесена е по повод празника на св. Трима Светители, произнесена на 30 януари 1977 година в аулата на Духовната академия в София.
Св. Антоний: Насочете душата си към вашия Творец
- Детайли
- Св. Антоний Велики
Продължение от Писмо четвърто
ПИСМО ПЕТО
Чеда, разпознавайте милостта на нашия Господ Иисус Христос: бидейки богат, Той осиромаша заради нас, за да ни обогати чрез Своята сиромашия (2 Кор. 8:9). Неговото принизяване ни възвърна свободата, Неговата слабост ни дарува сила, Неговото безумие ни научи на мъдрост. Това обаче не е всичко: чрез Своята смърт Той пожела да ни предложи Възкресението. Така ние ще имаме основание да издигнем глас и да кажем: „Затова отсега ние не познаваме никого по плът; ако и да бяхме познали Христа по плът, сега вече не познаваме. И тъй, който е в Христа, той е нова твар; древното премина; ето, всичко стана ново“ (2 Кор. 5:16-17).
Истина ви казвам, скъпи чеда в Господа, ако трябва с подробности да разкривам благовестието за спасението, което Христос ви даде, ще имам много да ви пиша, но още не е дошъл часът. Засега ми е достатъчно да ви поздравя, мои скъпи чеда в Господа, израилеви деца, родени свети според вашата духовна природа. На вас, желаещите да се приближите до вашия Творец, подобава да търсите спасение на душите си в Закона на Завета. Вярно е, че поради множеството ни грехове, гибелни роптания и чувствени страсти Законът на обещанието отслаби силата си и способностите на душата ни се похабиха. Поради смъртта, към която сме се устремили, за нас стана невъзможно да бъдем бдителни към истинското ни славно звание – духовната ни природа. Ето защо в божествените Писания четем: „Както в Адама всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят“ (1 Кор. 15:22).
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
